Енигматичният британски архитект Норман Фостър присъства на тазгодишния кинофест в Берлин с уникална лента, посветена на неговото творчество. Тя бе прожектирана вчера в рамките на специалната секция на Берлинале в присъствието на видни германски политици, депутати, както и на асове в архитектурата. Интересът към филма е основателен – през 1999 г. Норман Фостър преустрои Райхстага, сградата на германския парламент, където и в наши дни си вади хляба политическият елит на Германия. Големият творец успя да хуманизира сградата, използвайки майсторски стъклото.
Документалният филм, дело на испански екип, проследява урбанистичните идеи на емблематичния творец, които надхвърлиха и времето, и пространството. „Колко тежи Райхстагът, мистър Фостър?“ - питат провокативно авторите на филма. Архитектът отговаря не по-малко провокативно, със закачка и чувство за хумор. Филмът е поредица от шеметни кадри – пейзажи, самолетни полети, строежи. Ето ги и другите деца на Фостър – гигантското летище на Пекин, виадуктите във Франция, бизнес сградите в родината му. Норберто Лопес, един от създателите на филма, твърди, че идеята е била архитектурата да бъде уловена така, както никога досега. Самият герой се появява в родния Манчестър, за да покаже корените си и за да разкрие пред зрителите страстта, която ще го поддържа в кондиция до края на дните му – архитектурата. . „Не съм артист, затова говоря естествено и просто. Животът е по-силен от сцената и екрана. Животът е архитектура“, казва Норман Фостър. Зад цялото великолепие от кадри безспорно стои продуцентът Елена Очоа, испанката, която може би най-добре разбира гения Фостър – по простата причина, че е негова съпруга и е съпреживяла възхода му от А до Я.
Фостър признава, че ще продължи да работи до последния си дъх, макар че трудно е понесъл заболяването от рак, което го мъчи трета година. Днес той ще участва в кръгла маса на Берлинале, където ще бъдат обсъждани проблемите на съвременното кино.

---

- Мистър Фостър, какво е за вас да си архитект?
- Начин на живот. Архитектурата е съвързана с всичко – природата, земята, луната, слънцето.

- Как си представяте града на бъдещето?
- Няма да е само един. В модерния град основното е мобилността. Така ще бъде и занапред, но мобилността няма да се свързва непременно с колите. И това ще повлияе върху самата структура на градовете.

- За какъв модел на град говорите?
- Не мисля за градовете в развитите страни. А за онези, които ще бъдат построени тепърва, градовете, които предстоят да се родят.

- Ще свърши ли кризата в архитектурата?
- Кризата те заставя да правиш повече с по-малко средства. Най- хубавите проекти се раждат в условия на криза. Например един от моите най-ценни проекти бе реализиран в Сиера Леоне – става дума за училище, построено в една от най-бедните страни в света.

- Настаниха ви недалече от Райхстага. Събуждате се и го виждате. Какво си мислите?
- Поглеждам го и си казвам: „Не е много лошо“.