Петър ПЛАМЕНОВ

Киновечер - "Завръщане"
13 февруари. 2010 събота
Адрес: Книжарница "ВЕРЕН", Славейков 1
Начало: 18.00 ч., Вход свободен

/ВОЗВРАЩЕНИЕ/
Русия, 2003, 110 мин, цветен
Режисьор: Андрей Звягинцев
Оператор: Михаил Кричман
Сценарист: Владимир Моисеенко , Александър Новотоцки
Продуцент: Дмитрий Лесневски
Музика: Андрей Дергачев
В ролите: Иван Добронравов , Владимир Гарин , Константин Лавроненко , Наталия Вдовина , Галина Петрова


Награди: Венеция 2003 - "Златен лъв" , наградата "Луиджи де Лаурентис" за дебют и на Католическото жури;Европейска филмова награда '03 за дебют; Номинация за "Златен глобус" 2003 за чуждоезичен филм.

Събота е ден не само за смирение и размисъл, за заслужена почивка, но и приятен повод да се побеседва с приятели за кино. Сдружение Харта отново кани пристрастните кинолюбители не само да споделят удоволствието от един прекрасен филм, но и да гледат по-съсредоточено и бдително не само в екрана, но и в сърцата си, за да могат да обсъдят с какво ги вълнува самият кино език.
Въпреки че е само ден преди празника на влюбените и виното 14 февруари, кинорежисьорката Елизавета Боева – Лиза, избира да покаже с филма на Андрей Звягинцев „Завръщане” от 2003 г., любовта не през страстта или привличането, не през отношенията между мъжа и жената, а в дълбоката връзка между двама братя и смелостта им да открият силата и спасителната енергия на своята братска любов. Боева ще разкрие и защо този дебютен филм заслужава многобройните си отличия и по какъв начин се вписва в хетерогенните тенденции на руското кино от последното десетилетие, което превръща в основа на своите търсения „метафизичната сила на абсурда на реалността”. Модератор на дискусията пак ще бъде Тодор Велчев, който ще изтъкне и христианското отношение към братството.



Дебютът на Андрей Звягинцев със „Завръщане”, който се превръща в истинска сензация, е повече изненадващ със зрелостта на кинематографичния език и с особената поетика, която открива. Филмът е своеобразен поглед назад към руското кино от 60-те години на ХХ-ти век и към онези дълбоко психологически, нравствени търсения и полифонична естетика, които налага в своето творчество големия А. Тарковски и конорежисьори от рода на Роман Полански.
Киното, което прави Звягинцев е не само проблемно, динамично и провокативно, но също така и задълбочено, рефлексивно и проникновеновено. И двата му филма „Завръщане” и „Изгнание” от 2007 г., са изградени със стремеж към нееднозначност и желание за оттласкване от буквализма. По някакъв начин и двете му произведения са мистично напрегнати, защото техният смисъл се реализира не на нивото на видимото, а в турбуленциите на вътрешните противоречия. Стилът се изгражда чрез сложен киноезик, счетаващ метафорика, архетипни образи, активна мозаечна символност и екстазна пластика.
 


Киното не се занимава с тежестта на реалността, а превръща действителното в копнежно, в съновидение. Има два типа кино - едното е съредоточено върху видимото и какво е неговото естество, а другото превръща невидимото във видимо, осъществява превод на низибразимото в образ. Търси безплътността и прозрачността на образа, за да създаде от специфичната му неуловима материя език ,за скрития невидим свят на Вътрешния човек, на Вътрешното мироздание. А и изкуството е някакъв тайнствен механизъм, чрез който ние постигаме истината като живот, освобождавме онзи скрит и неословесим живот вътре в самите нас.
Определен като "приказно красив" от The New York Times, тази филмова лента е всъщност освен разработка на класическия киножанр road movie и една пленителна визуална алегория, изпълнена с напрежение, емоционални противоречия, психологическа наситеност, нетипична красота и дълбока чисто човешка нежност, съчетани с поразителни актьорски изпълнения, отлично операторско и режисьорско майсторство и не на последно място проникновени откровения за истината на междучовешката близост.
Непознат баща се завръща при своите синове. Те го познават само от една стара овехтяла фотография, отдавна прашасваща на тавана... До този момент за Андрей (Владимир Гарин) и Иван (Иван Добронравов) и се грижат самотната им майка и тяхната чепата баба. Децата отрастват с илюзията, че баща им е загинал като летец. След 12 годишно отсъствие, избледнелият образ от фотографията, изплува от неизвестността – съвсем реален брадясал, груб, мъжествен и настоятелен в авторитета си, баща (Константин Лавроненко), който се появява изведнъж, за да преобърне живота на всички. Идва с предложение за общ излет на риболов край бреговете на далечно езеро в Северна Русия, на който синовете и бащата да се опазнаят и преоткрият.
Пътят обаче винаги е изпитание и проверка. Плановете на новопоявилия се баща се променят и той се опитва да върне децата в къщи. Това взривява и без това напрегнатите отношения между него и подозрителните момчета, които не знаят дали изобщо могат да му се доверят, дали този човек наистина е техния родетел... Страхът от непознатия мъж, поражда истинска връждебност, дори ожесточеност. Но и бащата не знае нищо за синовете си, той им е напълно чужд.


Последвалите препятствия всред руската пустош под полунощното слънце, наситени с много обрати, сложно откриване на истината, вина и опрощения, се превръщат в тежко изпитание на отговорността, нравствения импулс, зрелостта и мъжеството както на бащата, така и на самите синове. Величествената, студена красота на северния пейзаж с хладните безтрепетни огледала на езерата и мълчаливия здрач на горите, прибавя някакъв особен аспект към странната участ на тези хора. Бащата, преобърнал живота на своите синове, трябва да преодолее студенината на природата, на децата си, но и онзи хлад, който му е помогнал да напусне дома...
Тримата мъже осъзнават, че изпитанията по пътя са се оказали най-добрия, но и единствен начин да се опознаят. Тъй като преодоляването на общи несгоди не само сближава хората, а изгражда в тях един особен език на доверието и близостта, създава ненарушими връзки, защото показва обичта като действена сила и спасителна енергия. Но за да има любов е необходимо доверие, а за да съществува доверие пък е нужно да се изградят мостове за приближаване, за сродяване. Това, което създава доверието е не опаснотта, нито общата участ, а копнежът по споделеност и еднаква представа за щастие и смисъл...
 


АНДРЕЙ ЗВЯГИНЦЕВ
Визитка
Руски режисьор, роден в Новосибирск през 1964 г.
От 1986 г. живее в Москва. Завършва Актьорския факултет към Московския държавен университет за театрално изкуство. Работи като актьор в различни независими театрални проекти. През 2000 г. снима три епизода от ТV сериала "Черната стая" – "Бушидо", "Затъмнение" и "Избор". За игралният си дебют "Завръщане" печели „Златен лъв” във Венеция.

Филмография
2003 Завръщане
2007 Изгнание