Роберто Савиано, смелият журналист, разобличил тъмните сделки на неаполитанската мафия в знаменития си документален роман „Гомор”, отново доказва, че най-големият враг на страха е словото.
Осъден на смърт от Камората, авторът остава жив единствено благодарение на общественото мнение и публичната подкрепа на световноизвестни имена. Днес Савиано живее под засилена охрана и през няколко месеца сменя квартирите. Младият журналист посвещава „Красотата и адът” на всички читатели, които превърнаха книгата „Гомор” в опасен текст, които попиха нейните думи, предадоха ги на своите приятели, вкараха ги в училищата и доказаха, че историята на Роберто Савиано е станала история на всички нас. В „Красотата и адът” авторът разказва за убитите заради перото си журналисти като Анна Политковская и Джанкарло Сиани – 26-годишен мъж, намерил смъртта си през 1985 г., защото с изключителна прецизност анализира войната между камористките кланове.
В „Красотата и адът” е включено и изказването на Савиано пред Нобеловата академия в Стокхолм. Журналистът е поканен да изнесе слово за опасната сила на литературата, за отговорността на писателя и читателите, за хората, които страдат заради правото да говорят и пишат. Савиано дори споменава за смъртта на българския писател Георги Стоев, пречупвайки случилото се през призмата на собствената си съдба. Книгата се появява у нас с логото на изд. ЕРА.
.jpg)
На 23 септември 1985 г. точно пред къщата му във Вомеро е убит Джанкарло Сиани, младият журналист от „Матино”, успял да разкаже с изключителна прецизност и умение за войната между камористките кланове. За мнозина точната причина за неговото убийство остава мистерия. Разкритията на разследването не са убедителни, или поне не за всички. Статията от четири хиляди знака, подписана от Сиани и публикувана в „Матино” на 10 юни 1985 г., бе създала много проблеми за клана Нуволета. Младият хронист бе успял да внуши, че арестът на Валентино Джонта, боса на Торе Анунциата, осъществен в Марано, може би е цената, платена от Нуволета, за да се избегне тежка война в Камората с клана на Барделино. Нуволета решават да се отърват от неудобния вече член на клана Валентино Джонта – със своите сделки той е навлязъл в територията на Барделино – и предпочитат, вместо да го убият, да го предадат на карабинерите. Обидно е за членовете от клана от Марано да бъдат разкрити и представени като подлеци на страниците на „Матино”. Тази обида засяга и най-силния им съюзник, Тото Риина, бос на победилата мафия в Корлеоне. Нуволета нареждат Сиани да бъде убит, за да демонстрират пред клана Джонта, че неговата хипотеза е чиста лъжа (всъщност се оказа неопровержима истина).
Сиани беше убит заради това, което правеше. В малкото пространство, предоставяно му от вестника, този млад кореспондент успяваше да реконструира сценариите на Kамората, разпределението на силите и избягваше да се затваря единствено в строгите граници на хрониката. Джанкарло Сиани предлагаше нови, смислени хипотези, възникнали на базата на факти, открити от него при проучванията на терена и ситуацията. Дейността му представляваше журналистика, основана на анализи на Камората като феномен на властта, а не като криминално явление. В този смисъл догадките и хипотезите в статиите му се превръщаха в инструменти за разкриване на връзките между Камората, предприемачеството и политиката.
Размислите върху случая „Сиани” не трябва да бъдат само начин да отбележим неговата жертва и да си припомним краткия му живот. Те трябва да се превърнат в осмисляне на актуалното състояние на разследващата журналистика, която определено изглежда мъртва.
Убийството на Сиани бе извършено преди двайсет години, но ако погледнем към хоризонта, сякаш е минал само един ден. Неапол на скритите зад щитове центуриони, наблюдавани и разобличавани от Сиани, изглежда, никога не е бил победен: Антонио Гава, Паоло Чирино Помичино, Алфредо Вито, Алдо Бофа продължават да представляват политическите и икономическите сили, все още могъщи и на всичкото отгоре – формално неопетнени. От друга страна, Камората не е мъртва. Присъствието й е изключително силно и тотално. Клановете в Кампания ръководят приходите от всякаква легална и нелегална дейност, повече от десет милиарда евро годишно – астрономическо богатство, което се вплита в тъканта на легалната европейска и световна икономика. В този аспект изглежда абсурдно все още да се говори за организирана престъпност. Ще има много повече смисъл, ако клановете се определят като същинска действаща предприемаческа структура, която е в състояние да навлезе в „чистия” пазар с една много значима и още повече желана печалба, гарантирана от въоръжената защита и от достъпа до постоянно богатите нелегални пазари като лихварството и дрогата.
Именно в този момент е особено нужна разследваща журналистика, която е в състояние да разплете змийския възел от инвестиции, чрез които камористките кланове се промъкват в уважавани фирми, контролират транспорта, диктуват цени и продукти – както е в случая с „Пармалат”, където съюзът с Камората позволи на групата от Емилия Романя да получи монопол в разпространяването на мляко – и които, разбира се, се превръщат в колосални маси от гласове и политическа власт. Местните вестници са единствените твърдоглавци, които дават сведения за Kамората, превръщайки се обаче в бюлетини за смърт и за войни, все по-силно повличани от потока информация, без желание за задълбочено разследване и разобличаване. Разследващият журналист трябва да се определи като посредник между правната и историческата истина. Две различни страни, много често несъвместими. Тъкмо безкрайното събиране и отделяне на елементите, на фактите, на хипотезите съставлява работата на разследващия журналист, който се занимава с Камората.
Джанкарло Сиани бе убит на двайсет и шест години, в една все още лятна вечер на септември, докато се връщаше вкъщи след весел ден, пълен с живот. Кратката му биография, снимката на лицето с очилца и слабичкото му тяло, прекършено от пистолетните изстрели, показват колко крехък е бил този младеж, чиито верни думи накараха босовете на могъщи организации да треперят.
