Мястото и ролята на Гео Милев в българската поезия са особени. Двадесетте години на миналия век са своеобразен национален, социален и духовен Рубикон за българското общество. Гео Милев е една от най-ярките личности, в чиято собствена съдба и творчество намира отражение изключително драматичното и преломно време. Отива си една епоха, която носи огъня на възрожденския български дух, отиват си и духовните водачи на нацията, които са и носители на този възрожденски морал – Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Гео Милев. Съкрушени са и последните надежди за постигането на националния идеал за обединена България, идеал, който осмисля живота и творчеството не само на споменатите автори, но и на две поколения българи след Освобождението от турско робство. Заветите на националреволюционерите са напълно забравени и изоставени, хоругвите на националната чест са стъпкани и опозорени. В живота на българското общество нахлува нещо страшно и зловещо – започва епохата на вътрешнонационалния разлом, на противопоставянето брат против брата, на политическата конфронтация и партизанщина. Трагичните събития от 1923-1925 година бележат върха на безумието – една част от народа се противопоставя на друга част. Българското общество вече е непоправимо разделено. Това разделение и противопоставяне продължава, както виждаме, до края на века и няма никакви изгледи да не продължи и в началото на XXI век.
Тъкмо тази особеност на времето от 20-те години, тъкмо специфичните социални (естествено, и художествено-естетически, и интелектуални) негови отражения улавя гениалният дух на Гео Милев. В такъв план невъзможно би било да си представим българската литература през 20-те години без гигантската интегрална културна фигура на поета, както е невъзможно да разберем редица от по-сетнешните развойни тенденции в българската литература, критика (музикална, литературна и театрална) без автора на „Железният пръстен“ и „Иконите спят“, на „Септември“ и „Ад“. Като поет Гео Милев е важен за нас и с още едно изключително качество – хармонията между талант, национална отговорност и граждански морал. Подобно на Ботев, Яворов, Пенчо Славейков, Дебелянов, Вапцаров и Гео Милев въпреки изключителната си вътрешна противоречивост е удивително последователен и единен в преследването на главната цел – разгръщането на собствената поетическа и естетическа енергия като своеобразно отражение на националната драма. Ето защо Гео Милев свети в пантеона на голямата българска поезия с ослепително ярка и благородна светлина.
Най-четени статии:
-
Страните членки на Европейския съюз са задължени да признаят смяна…
-
Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп, кандидатът за президент от…
-
Москва, на фона на отношението на украинския народ към собствените…
-
Болшинството украинци не са против Русия, пише турското издание dikGAZETE. …
-
До кога ще продължава този хаос, който създадоха страните от…
-
FT: Бившият генерален секретар на НАТО Столтенберг заяви, че се…
-
Президентът на САЩ Джо Байдън снощи изрази увереност, че предстоящите…
-
Колкото по-дълго продължават бойните действия, толкова по-лесно ще бъде за…
-
Дубински: Зеленски се опитва да прехвърли вината за провалите си…
-
Неотдавна Тел Авив предприе голямо настъпление срещу Ливан. То също…
от нета
-
ОВЕН (21 март - 20 април) Щастлив ден за…
-
Чалга дивата Мария качи стори в Инстаграм и без малко…
-
Легендарният несебърски бос Димитър Желязков – Митьо Очите, се изправя…
-
„Признайте си, че НИКОГА не сте имали РАК, подигравате се…
-
Луната е в знак Скорпион до 02:35ч на 7 октомври…
-
Международният ден на учителя се отбелязва на 5 октомври в…
-
720 яйца за по-малко от 1 месец изяде британец с…
-
Американският YouTuber и рапър DDG обяви раздялата си със звездата…
-
Две млади жени бяха убити за тридесет минути в Истанбул…
-
Общопрактикуващият лекар Александър Мясников каза в предаване пред канал „Россия…