Елиана Митова

Скандалите в театралната гилдия се застъпват един след друг: „Сълза и смях“ заплашен от изгонване, Музикалният не приема новия директор, Пътуващият театър остава без подслон. Нормално - кризата в икономиката стигна и до културата. А ситуацията в БГ театъра днес е огледално копие на първата декада на XX век, когато един народен избраник се провиква публично срещу сценичните изкуства: “Цървули нема, гайда иска!“ Скандалът, подет от пресата, отеква във все още младата българска държава и става причина за коренен поврат в културната й политика. А просветният министър проф. Шишманов приема като приоритет на дейността си насърчаването на българската духовност.
В наши дни обаче

промяната е много шум за нищо.

Театралната реформа, уж тръгнала в началото на 90-те, не стигна доникъде. Ликвидираха „Сълза и смях“ като държавна трупа, пометоха още няколко театъра в провинцията и... край! Хаосът в обществото се пренесе и на театралната сцена. Ясно е, че старата система на щатни трупи, в които актьорите са чиновници, а не индивидуалности, е обречена. Но новата – тази, с лелеяния договорен принцип, все още не е доказала предимствата си. Тя работи – но някъде и понякога. И в повечето случаи е чиста имитация на дейност. Едни актьори не получават щатно възнаграждение, а обират крупни хонорари по много сцени. Други живуркат с нещо като щатна заплата, без да играят. Трети се реят някъде по средата. Крайно време е да стане ясно как да излезем от тази бъркотия - не става дума за повече пари, а за ясни нормативни документи. Изработени от Министерството на културата.

Сгради - слънце, вътре няма никой

Милиони се изляха в ремонтите на театралните сгради. Аркашките благославят ексминистър Стефан Данаилов – я какви гримьорни, я каква сцена! А в салона – 30–40 зрители! Данъкоплатецът хем псува, че парите му се харчат напразно, хем умира от скука в театралния салон. И се зарича да не стъпва повече на театър!
Пак изниква вечният въпрос как се пълни салон – с голи дупета, псувни и простотии или с „Да бъдеш или да не бъдеш?“.
Това ще го кажат капацитетите. А те у нас не липсват - Морфов, Москов и неколцина други, които предпочитат да поставят в чужбина, отколкото в България.
Откъдето и да го погледнеш, държавата трябва да се погрижи за театъра. И да го използва рационално. И за зрелище, и за възпитание, и за борба с неграмотността. И колкото по-скоро го направи, толкова по-добре!