Румен Леонидов Збигнев Бжежински, „Втори шанс“, превод Кольо Коев, ИК „Обсидиан“, 264 стр., цена 15 лв. На Запад отдавна битува твърдението, че когато стане дума за “философия” на външната политика, няма държавник или политолог, който да разбира по-добре от Збигнев Бжежински сложните и понякога трудни отношения между националния интерес и ценностите на либералното общество. Затова всяка негова книга се превръща в учебник по анализи и става бестселър в нишата на политическите четива. Авторът на „Големият провал“, „Извън контрол“ и „Голямата шахматна дъска“ и този път ни предлага своя доста предизвикателен прочит на кризата на американската суперсила след рухването на Съветския съюз и края на Студената война. И ролята за тази криза на президентите Джордж Буш-старши, Бил Клинтън и Джордж Буш-младши. Той ги определя като първите трима глобални лидери в новата епоха, дефиниращи собствената си историческа същност: Буш-старши е полицай, разчитащ на силата на законността за съхраняване на традиционната стабилност. Клинтън е защитник на социалното благоденствиекойто разчита на глобализацията за генериране на прогрес. Буш-младши е командир на военизиран отряд за гражданска защита, който мобилизира вътрешните страхове за провеждане на собствена екзистенциална война срещу силите на злото. Бжежински в типичния си остро аналитичен стил задава неудобни въпроси - как тримата лидери тълкуват същността на новата епоха? Ръководят ли се от историческата визия, следват ли логична и ясна стратегия? Чии външнополитически решения са най-последователни? Оставят ли света в по-добро или в по-лошо състояние и дали след тяхното президентство позицията на Америка в света е по-силна или по-слаба? Какви основни уроци за бъдещето могат да се извлекат от действията на Америка в качеството й на първата глобална суперсила? И понеже тези въпроси са риторични и авторът им не чака от никого готов отговор, сам си отговоря: “Буш-старши се опитваше да води традиционна политика в нетрадиционна среда, докато двата конкуриращи се светогледа на Америка все още бяха в процес на кристализация. Бил Клинтън се ангажира с митологизиран вариант на глобализацията като господстващ мотив в съдбата на човечеството. Буш-младши заема войнствена позиция, за да доминира в един свят, догматично схващан като поляризиран между доброто и злото.“ Цитатите дотук, разбира се, само резюмират иначе панорамно разгърнатия сюжет, обхващащ период от 15 години, когато се появява предизвикателството пред САЩ да бъде глобален лидер. Бжежински започва аналитичния си преглед на събитията от „мъглата на победата“. Според него историята може да се превърне във фарс, особено ако обслужва някаква политическа цел. И разбива илюзията на милиони американци, че поражението на съветския комунизъм е дело само на един човек – Роналд Рейгън. По-важни обаче са не чии са заслугите за победата, а последвалите ги объркани очаквания, последиците и продължителните им, проблематични и противоречиви отношения. Бжежински разглежда „безсилието на добрите намерения и цената на себичността“ в американската политика, формирането на бъдещето и конфронтациите й с миналото, спира се подробно и върху „катастрофалното лидерство“ и политика на страха. Той нарича „централния фронт“ в Ирак гробище на неоконсервативните мечти. “Най-важното от всичко обаче е, че войната дискредитира глобалното господство на Америка. Америка не успя да ангажира света със своята кауза, нито се оказа способна да постигне решаващо превъзходство със силата на оръжието“, безапелационно се произнася корифеят политолог. Най-интересна е последната част на книгата, озаглавена „След 2008 г.: Има ли Америка втори шанс?“ Ето и отговорът: “Несъмнено. До голяма степен е така, защото нито една друга сила не е в състояние да играе ролята, която потенциално може и трябва да играе Америка“. И продължава: “Европа все още е лишена от необходимото политическо единство и от волята да бъде глобален играч“. Русия все още не може да реши дали желае да бъде авторитарна, империалистическа, социално изостанала евразийска държава, или действително модерна европейска демокрация. Китай се развива бързо като доминираща далекоизточна континентална сила, но има съперник в лицето на Япония, а и все още не е ясно дали Китай ще разреши основното противоречие между набралото инерция икономическо развитие и бюрократичния централизъм на своята политическа система. Индия тепърва трябва да доказва, че е в състояние да поддържа единство и демокрация, ако религиозното, етническо и езиково разнообразие в нея получи политически заряд. Америка, заключава Бжежински, има монопол върху глобалния военен обхват, има икономика, която не може да бъде сравнявана с никоя друга, и безпрецедентни технологически иновации, които й осигуряват уникално световно политическо влияние. Но бъдещата приемливост на Америка като световен лидер зависи, според автора, от отговора на три големи и комплексни въпроса. Първо. За характера на самата американска система. Дали е структурно подготвена да формулира и поддържа глобална политика, която не само защитава американските интереси, но и гарантира глобална сигурност и благоденствие. Второ. Американският социален модел живее в свят на повишени очаквания – готово ли е обществото да поеме ролята на глобален лидер, който призовава към определена степен на отговорно самоограничаване, произтичащо от фундаментално съзнание за глобалните тенденции. Третият проблем пред Америка, казва Бжежински, е американското разбиране на новата ситуация в света. Има ли нацията интуитивен усет за това какво означава глобалното политическо пробуждане за собственото бъдеще на Америка. Просто, ясно, разбираемо, гениално. Ако тези редове не бяха написани от най-върлия, но и най-интелигентния антикомунист в света, можеше да минат като умна, но зле прикрита антиглобалистична риторика. Интелектуалната пълноценност на това четиво ни дава основание да се съгласим с думите на друг американски президент Джими Картър: “Бжежински е брилянтен в тълкуването на взаимозависимостта между могъществото и принципите. Книгата му е авторитетно ръководство в съвременната геополитическа ситуация и указание какво поведение следва да възприеме Америка в стремежа си да осигури мир и стабилност в бъдеще”.