Откакто човекът е застанал на два крака и е отправил поглед към небето, той е започнал да се пита за смисъла на живота, за произхода на света и за своята съдба след смъртта.
От тези вечни въпроси се раждат религиите – многообразни системи от вярвания и практики, които обединяват общности, изграждат култури и определят исторически епохи. Днес на Земята съществуват хиляди религиозни традиции – от могъщите световни религии с милиарди последователи до местните вярвания на малки племена. Макар да се различават в догмите, ритуалите и божествата си, всички религии се стремят да отговорят на една и съща човешка жажда за смисъл и надежда.
Класификация на религиите
Изследователите обикновено разделят религиите по големи културно-исторически групи.
На първо място са авраамическите религии – юдаизъм, християнство и ислям, към които по-късно се прибавя и бахайската вяра. Те имат общ корен в древния Близък изток и се характеризират с вяра в един Бог-Създател, който се открива на човечеството чрез пророци и откровение.
Втората голяма група са индийските религии – индуизъм, будизъм, джайнизъм и сикхизъм. Те споделят идеи за кармата, прераждането и цикличния характер на света, но се различават по пътя, който предлагат за освобождение – било чрез сливане с Абсолюта, било чрез просветление или етична дисциплина.
В Китай и Източна Азия се формират конфуцианството и даоизмът, както и сложна система от народни вярвания, свързани с култа към предците и хармонията между Ин и Ян. Тези учения са по-близо до философията и етиката, отколкото до религия в тесния смисъл, но в тях също присъстват ритуали, свещени текстове и представи за космоса.
Наред с това, в целия свят съществуват традиционни и племенни религии, изградени върху анимизъм и шаманизъм – представата, че всяко дърво, всяка река и всяко животно имат дух, който може да влияе върху човека.
Накрая, в модерната епоха се появяват нови религиозни движения – от саентологията до Ню Ейдж теченията, които смесват древни митологии с психология, наука и мистицизъм.
Космогония и идеология
Космогоничните представи – или разказите за сътворението на света – разкриват колко различни са погледите на религиите.
• За авраамическите религии вселената е сътворена от един всемогъщ Бог „от нищото“ и върви по линейна ос – от началото към края на времената. Историята има цел, а човекът носи морална отговорност за делата си.
• В индийските традиции вселената е безкрайна в своите цикли. Светът възниква, разпада се и се възражда отново, подобно на дъха на Брахма. Смисълът е в излизането от този вечен кръговрат и постигането на освобождение.
• Китайската мисъл вижда космоса като динамичен баланс – Ин и Ян, Небе и Земя, човекът и природата. Тук няма абсолютен Бог-Създател, а по-скоро вечен поток, в който мъдрецът търси хармония.
• Традиционните религии поставят човека в свят, пълен с духове. Космосът не е отделен от ежедневието – всяко дърво може да бъде дом на дух, всяка буря – израз на божествена сила.
• Новите движения често предлагат по-светска космогония – смесица от еволюционни теории, космически митове и идеи за колективно съзнание.
Географско разпространение
Картата на религиите днес е резултат от хилядолетия миграции, мисии и завоевания.
Християнството, започнало като малка секта в Палестина, се разпространява чрез Римската империя и днес обхваща Европа, Америка, Африка и части от Азия. Ислямът, възникнал през VII век на Арабския полуостров, бързо се разширява и днес е доминиращ в Близкия изток, Северна Африка и Южна Азия. Юдаизмът остава по-малка, но исторически ключова общност, съсредоточена в Израел и диаспорите.
В Индия индуизмът продължава да бъде вярата на мнозинството, докато будизмът се разпространява в Шри Ланка, Китай, Япония и Югоизточна Азия. Конфуцианството и даоизмът са характерни за Китай, макар често да съществуват паралелно с будистки практики.
Традиционните религии остават живи в Африка на юг от Сахара, в Амазония, сред коренните народи на Австралия и Сибир. А новите религиозни движения са по-скоро глобален феномен, често набиращ популярност в САЩ, Европа и Япония.
Историческо развитие
Историята на религиите е и история на човечеството.
В праисторията хората развиват култове към природни сили и предците си. В Египет и Месопотамия възникват сложни пантеони и храмови религии, които задават модел за следващите цивилизации.
С юдаизма настъпва големият поврат – вярата в един Бог, който се разкрива на избран народ. От този корен израстват християнството и ислямът, превръщайки се в световни религии, които променят политиката, изкуството и културата на цели континенти.
Средновековието е епохата на религиозната институционализация – папи, халифи, патриарси и монашески ордени диктуват духовния и социалния ред.
Просвещението и модерността поставят под въпрос авторитета на религията, но тя оцелява, адаптира се и намира нови форми на изразяване. Днес, в епохата на глобализацията, световните религии се срещат лице в лице в мултикултурни общества, а нови духовни течения търсят мястото си между наука, традиция и личен опит.
