Classa.bg - Иван Върбанов, София / Художественото образование е ценност на държавата ни, с която България изпъква пред много други страни в света. Защото страната ни има уникалните училища по изкуствата (21 на брой) и по културата (2) към Министерство на културата.

Започвам с ценностите, в които изграждаме децата на България, защото именно културата и изкуството възпитават и изграждат духовността.

А то, художествено образование, е функция и от тенденциите и развитието на самото изкуство, но е подвластно и на процесите - стресовете, посоките, граденете или сривовете, в образователната система.

Мисля си, че образованието би трябвало да е консервативна система, от гледна точка на нейната базисност, устойчивост и монолитност - неподдаващи се на конюнктура, политически въжделения и експертни вълни от пориви за модернизации, обновявания и реконструкции, често водещи до отрицателни трендове и резултати. Думата реформи ме кара да настръхвам.

Защото мине не мине и някой се събужда с революционния си порив да извърши промяна, за да покаже какъв голям гений е. А това най-вече засяга структурата, програмите и учебните планове на художественото образование. Намеси, които са толкова сложни и противоречиви.

Системата на художественото образование би трябвало да е балансирана и добре синхронизирана, за да не произвежда сътресения у никого. Във всички образователни степени. Без да бъде отнемана динамиката, пропорциите на съдържателните дялове, равновесието между общообразователна и професионална специализирана подготовка. Която, ТЯ, е бисерът, заради който съществуват НАЦИОНАЛНИТЕ УЧИЛИЩА ПО ИЗКУСТВАТА И ПО КУЛТУРАТА към Министерство на културата.

Субективният стремеж на МОН иска да ограмоти музиканти, художници, артисти, балетисти, приложници, фолклористи с повече часове по български език и математика по принцип е похвална.

Но, защо тогава произведе стрес в системата на художественото образование и предизвика неистова паника?

Нали всички искаме стабилна общообразователна основа в образованието на талантите на България?

Но искаме и запазване и ГАРАНТИРАНЕ на високото професионално ниво на подготовка в училищата на МК.

Тогава?

Постигането на равновесие между общообразователни и специализирани дисциплини. Ключът е там. Но ледът е много тънък, по който стъпват архитектите, бленуващи за реформи и нови учебни планове.

Защото не бива, а и е недопустимо да увеличаваш часовете по математика, български, химия, биология, физика и история за сметка на ОРЯЗВАНЕТО на профилираната подготовка в училищата по изкуства и по култура.

Как ще орежeш часовете по овладяването на инструмента, който изучава ученикът и се учи да свири на него и развива своето майсторство през класовете;или ще намалиш драстично часовете по пиано, солфеж, елементарна теория на музиката, камерна музика; както и предвиденото време за целенасочена работа за системното натоварване на инструменталисти, танцьори, певци, приложници и т.н., за сметка на още часове по общообразователните предмети и подготовка?! Та именно обучението по специалните предмети трябва да бъде увеличавано, като основа на уникалната професионална подготовка, която осигуряват на своите възпитаници тези 23 уникални и единствени училища на МК.

Това не показва ли из основи неразбиране на философията и структурата на училищата на Министерството на културата?

Или пък е тенденциозна стъпка за тяхното обезсилване и обезличаване?

Училищата на МК трябва да имат своя индивидуален и специфичен РАМКОВ учебен план, който да е функция от спецификата и мисията на специалното обучение в училищата по изкуствата и по културата.

Законът е такъв (ЗЗРК) - училищата в областта на изкуствата и културата са образователни институции, които предлагат професионално художествено образование. В тях преподават високо квалифицирани учители – изявени творци с богат опит.

Всичко е заложено. И философията, и статутът им. Още от времето на Людмила, от времето на Комитета за култура, когато сякаш имаше много истински дейци на културата, образованието и науката, които милееха и създаваха. За да има традиция и посока в създаването и отглеждането на поколения ярки и талантливи творци и професионалисти, които, вярваме, ще бъдат нашето УТРЕ в българската култура и изкуство.

Посока, която не бива да позволяваме да бъде изгубена днес.

Не бива да допускаме отрицание и неглижиране на образованието, културата и изкуството.

Защото така малко по малко позволяваме да се рушат и обезличават духовността, идентичността и българщината,обществото и държавата ни!

Националните училища по изкуствата и по културата са уникални и единствени по рода си - у нас, и по света. И трябва да бъде подкрепяно и гарантирано тяхното развитие и изпълнение на тяхната мисия - създаването на най-високо престижни професионални кадри в областта на тяхното профилирано обучение.

Не посягайте на тези 23 образователни перли на България! /Classa.bg/