В нещо като църква съм, но се смущавам от нейната пищна позлата, премногото орнаменти, свещници, полилеи, иконите, чиито ликове не виждам, но разбирам, че те са в барокови рамки, също са позлатени и блестящи, на почти всяка крачка от красивата иначе мраморна мозайка на пода изниква златен кръст с човешки бой, който изглежда забит или запоен в земята, по стените на огромния храм има и разпятия, на тях Иисусовите коси също са позлатени, сърцето му е изрисувано върху тялото и от него се стича кръв, която веднага разбирам, че е боя и работи на принципа на шадравана, това още повече ме обърква, искам да изляза от тази бутафорна църква, но съм забравила откъде е входът, никъде не се вижда изход, в далечината се вижда само олтарът, но срещу него няма вход, откъдето да избягам, давам си сметка, че всеки миг ще ме обхване паника, затова трябва да запазя спокойствие, за да успея да зърна изхода, поддам ли се на паниката, съм изгубена, мисля си, богомолци в този пародиен храм също не се виждат, та да ги попитам откъде се влиза и излиза, дори такива заблудени богомолци, лутащи се сред златните кръстове като мен, няма из необятната по размер църква, опитвам се крачките ми да не се забързват, опитвам се външно по нищо да не ми проличи ужасът, като че ли изведнъж съм хваната в мъртво вълнение, което всеки миг ме отдалечава от брега и колкото повече се боря с него, толкова по-бързо то ме завлича навътре и все по-навътре, вървя привидно най-естествено сред това пространство, изпълнено с позлата и блясък, и изведнъж пред мен застава църковен човек, епископ или владика, облечен е с тържествени празнични одеяния, десетки енголпия и кръстове висят на гърдите му, и те самите са златни и бляскави, и те отразяват златото от свещниците и полилеите и още повече святкат като електронни играчки по одеждите му, този човек ми кима някак повелително и аз разбирам, че трябва сега двамата един срещу друг да коленичим и да се помолим заедно. Не пред олтар или икона трябва да коленича, а пред него, около нас са кръстовете с човешки ръст, под краката ни се оказва дебело червено килимче, на което ние спокойно можем да отпуснем колене, без да се притесняваме, че ще ни заболят, и така се оказваме коленичили лице в лице един срещу друг, на една ръка разстояние. Не мога да видя лицето и очите на съществото срещу мен, защото съм заслепена от отблясъците на златото по него. Той отново кима с глава повелително и това е знакът да започнем Господнята молитва заедно. Не ми е нито приятно, нито съм настроена за такава молитва, единственото ми желание е час по-скоро да се махна от това място, но няма как, нали той е владика, с такава власт и авторитет, с такива тържествени одежди, казваме заедно първите две думи от молитвата и аз внезапно разбирам, че той я казва на руски, че очаква и от мен също да я казвам на руски. Спирам. Той също спира. Настъпва тягостно мълчание. „По русски, возлюбленная о Господе дочь“, прозвучава гласът му. Вцепенявам се. Разбирам, че възпротивяването на неговата воля е равносилно на самоубийство, че иззад разпятията сигурно ме дебнат с някакви парализиращи оръжия и за миг ще ме очистят, няма и да разбера. Добре тогава, продължава той, аз ще казвам „па русски“, а ти ще повтаряш след мен. Започва отново. Първите две думи на Господнята молитва. Спира, за да се включа и аз. Аз обаче не мога да произнеса нито звук. Не мога да отворя устата си. Мълчанието вече не е тягостно. То е смъртоносно. Какво, не искаш да кажеш молитвата, така ли, подканя ме отново той, отново „па русски“. Продължавам да мълча, страхувам се да кажа, че нито искам, нито мога, нито някога ще я кажа в тази църква заедно с него. Не вярваш в Христос, така ли, проговаря той пак учудено и възмутено. Вярвам, чувам собствения си глас ясен и спокоен, все едно няма нищо общо със самата мен. Тогава повтаряй след мен.

И се събуждам със смразена в жилите ми кръв. Бях в ужас, но ужасът ме събуди, за да не повтарям.

Предишните поколения са отдавали голямо внимание на сънищата. Чрез сънища в Библията се разкриват много бъдещи събития от съдбовно значение. Теорията на психоанализата на Фройд е построена върху тълкование на сънищата, защото в тях се преработва цялата информация, която постъпва в съзнанието ни и се изтласква в т.нар. от него подсъзнание. Аз много рядко запомням сънищата си. След като се събудих, се чудих защо сюрреалистично изкривената картина се вряза така дълбоко в паметта ми.

А реалните документални кадри от репортажите, които всеки ден гледаме в новинарските телевизионни емисии, не изглеждат ли точно толкова сюрреалистично? Реалистична или сюрреалистична е картината, в която хората в една страна всеки ден са нападани и избивани със стотици дронове и ракети, както вървят по улицата, както закусват на кухненската си маса, както приготвят децата си за училище? А това, че хиляди хора оправдават тези жестокости със спорни исторически аргументи отпреди един, два или десет века? И в същото време не проявяват никакво съчувствие към жертвите, дори когато са бебета!

Същите ще се присмеят, че някой ме принуждавал да казвам „Отче наш“ на руски. А каква е реалността – в Русия за миротворческа позиция лишават от сан свещеници. Когато на улицата се появи човек с плакат „Нет войне!“, той бива задържан от полицията и срещу него се завежда углавно дело.

Действителността не е ли по-сюрреалистична и ужасяваща от ужасния ми сън? Който, слава Богу, засега е само сън!