Началните три думи от финала на стихосбирката на Яна Букова „Записки на жената призрак“: Като отправна точка…
КАТО – „Наречието „като“ не е наречие в традиционния смисъл на думата…“, обяснява AI.
А в нетрадиционния?
Самюел Бекет: „Напразно съответстваше на всички без изключение предназначения на гърнето и напразно изпълняваше всички негови функции – гърне то не беше“.
Гърнето не е гърне, наречието не е наречие…
Наречието не е наречие, наречието е наричане. Напев на/за криминална музикална мистерия „Записки на жената призрак“. Заподозрени (в мистерията няма жертви, нито обвиняеми, няма в нея и престъпници; единствено публика от неофити): Георги Арнаудов – композитор; Яна Букова – 15 поетични фрагмента; Анна-Бинета Диуф – мецосопран; Мартина Апостолова – четец; Евгения Радославова – пиано; Алваро Колао Леон – саксофони; Матиас Гредлер – виолончело; Мирослав Димов – ударни; Чарли Милов – ударни; Вилиана Вълчева – диригент.
Мистерията, всяка мистерия: ОТ – ДО… Изминаване на разстояние, изменяване на състояние. Гърне – не/Гърне. Влизаш един, излизаш друг. Извор на вечна младост? Или котел (гърне?), където Медея пъхва Пелий?
Зависи от мистагога – какъвто мистагогът, такава и мистерията…
МИСТАГОГ – водач. Водач в мистериите, посветен в мистериите. Значи не е Вергилий, Вергилий не е посветен; следователно Беатриче.
Жената призрак = Беатриче?
В Рая, казват, пеят ангели. Данте твърди същото. Но:
Веднъж сънувах Рая.
Приличаше на японска градина:
красиво изкривени пинии
и кристален въздух чак до хоризонта.
И чак към края на съня
гледната точка се измества леко вляво,
така че да се види
– съвсем на преден план –
дървото с множество обесени котки.
Раят като наречие и като гърне: Раят не е Рай в традиционния смисъл на думата…
Но ако Раят не е Рай, тогава какво е – Ад? Не ли? Е ли?
Само с изместване на гледната точка…
Но не е ли всяка гледна точка изместена (леко вляво), тоест всяка гледна точка е гледка към Рая/Ада с дървото с обесените котки? Данте разделя „Божествена комедия“ на песни (canti), но в тези дивни песни има предимно гледки, най-вече гледки. А гледките от Ада – най-стряскащи, най-сърцераздирателни…
Въпросът остава открит:
актът на изобразяване увеличава
или намалява
количеството хаос във вселената?
Дилън Томас: „В днешно време твърде много поезия е разплескана върху повърхността на страниците, този черно-бял набор от думи, създаден от разсъдъка, който вече не смята, че стихотворението може да бъде прочетено и разбрано от нещо друго, освен от очите“.
„Записки на жената призрак“ – възраждане на ухото, мистерия на слуха….
„Записки на жената призрак“ – възраждане на поезията, мистерия на стиха…
Мистерия, загадка, тайнство…
Тайнство. Тайнство? Тайнствооо… „Пролетно тайнство“? Не, изобщо не. Обратно е, различно е, инакво е: пролетната жена е жертва, призрачната жена е водач.
Пролетната жена е лишена от глас, призрачната жена е дарена с глас. Великолепен глас, изящен глас, омагьосващ глас.
ГЛАСЪТ НА АННА-БИНЕТА ДАУФ – ГЛАС НА МИСТАГОГ.
Музикалната мистерия „Записки на жената призрак“ – възраждането на поезията от гласа на музиката.
Ренесанс? Да, Ренесанс…
Началните тридумиот началото на стихосбирката на Яна Букова „Записки на жената призрак“: Една сутрин поетът…
Една сутрин поетът срещна музикантите и запя. Заедно запяха.
Чухме тази песен (canto) на 2 юли 2025 г.
Още я чуваме. Звучи, в нашите уши звучи…
