Ново издание на романа „Изкупление“, едно от върховите постижения в творчеството на големия британски писател Иън Макюън, става част от престижната Бисерна поредица на издателство „Колибри“ на 4 юли. Преводът е дело на Ангел Игов.

„Изкупление“ (400 стр., 30 лв., цена при предварителна поръчка: 22,50 лв., твърди корици) е симфоничен роман за една трагична любов, избуяла по време на Втората световна война, който се вглежда в разрушителните подмоли на човешката същност. В най-горещия ден от лятото на 1935 г. тринайсетгодишната Брайъни вижда как по-голямата ѝ сестра Сесилия съблича дрехите си и се гмурва във фонтана в градината на тяхното имение. До фонтана, наблюдавайки, стои нейният приятел от детските години Роби, завърнал се наскоро, също като Сесилия, от следването си в Кеймбридж. Още преди края на деня животът и на тримата ще се е променил безвъзвратно. Роби и Сесилия ще са прекосили граница, която дори не са си представяли в началото, и ще са станали жертва на въображението на по-малкото момиче. От своя страна, Брайъни ще е станала свидетел на мистериозни събития и ще е извършила престъпление, което цял живот ще се опитва да изкупи.

Иън Макюън (р. 1948), най-награждаваният британски писател и безспорно един от най-талантливите европейски творци, е автор на романи, разкази и есета, повечето от които оценени високо от критиката, в т.ч. „Почивка в чужбина", „Дете във времето“, „Невинният“, „Черните кучета", „Неумолима любов“ „Амстердам“, „Изкупление“, „Събота", „На плажа Чезъл", „Уроци". Още първият му сборник с разкази е отличен с наградата „Съмърсет Моъм”. Следват три награди, сред тях и „Букър“ за романа „Амстердам“, „Събота“ е номиниран за „Букър“ и е отличен с една от най-старите и престижни британски награди за литература, „Джеймс Тейт Блак Мемориал Прайз“. Романът „Изкупление“ получава 4 награди – истински рекорд. Книгата завладява с психологически проникновено и нюансирано описание на детството, любовта, войната, Англия и нейните класови разслоения, а в центъра на конфликта е едно дълбоко – и дълбоко затрогващо – изследване на срама и прошката, на изкуплението и трудното покаяние. През 2011 г. съвсем заслужено Макюън е удостоен с Йерусалимската награда за свободата на индивида в обществото. Много от произведенията му са филмирани.

„Иън Макюън е създал красива и величествена фикционална панорама. „Изкупление“ улавя вкусове и кадри от едно минало, на което писателят не е бил свидетел… Кървавите ужаси на войната ни карат да изпитваме жалост, ала ние прелистваме страниците заради влюбените, защото ни се иска тяхната история да бъде завършена. Такава е природата на читателя - романтична. И желанието ни ще бъде изпълнено благодарение на двуличната природа на изкуството.“ - Джон Ъпдайк

„Измисленият свят на Иън Макюън съчетава мрачния, сънлив характер на градските пейзажи на Де Кирико с особения еротизъм на платната на Балтус. Заплахата се крие между редовете на неговата спретната, ъгловата проза, а странни и зловещи неща се случват в книгите му с почти небрежен апломб.“ - Ню Йорк Таймс

„Завоите и обратите в прозата на Иън Макюън са изградени върху усета за устойчива илюзия. Когато той пише „чаша бира“, ние не просто я виждаме, ние сме готови да пием от нея косвено. Психологическата острота на романите произтича от тяхната вярност към точно очертана действителност; колкото по-тревожна или изкривена е тази действителност, толкова по-фино Макюън настройва читателите си към нея.“ - Гардиан

В настоящото издание е включена ексклузивна илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.

Иън Макюън - „Изкупление“ (Откъс)

Донякъде поради младостта си и сияйния ден, донякъде поради острата нужда от цигара Сесилия Талис почти тичаше с цветята си по пътеката, която следваше реката, мина покрай стария басейн с обраслата в мъх тухлена стена и зави към дъбовата гора. Насъбралото се безделие през летните седмици след изпитите също я караше да бърза; откакто се бе прибрала у дома, животът ѝ беше замрял и прекрасен ден като
този я правеше ужасно нетърпелива. Прохладната сянка на високата гора ѝ подейства
благотворно, скулптурното преплитане на дърветата я омагьоса. Тя влезе през тясната желязна портичка, отмина рододендроните покрай оградата, прекоси откритата ливада – която бяха продали на местен фермер да си пасе кравите – и се озова зад фонтана с умалено копие на „Тритон“ на Бернини от Пиаца Барберини в Рим.

Мускулестият бог, разположен така удобно върху разтворената мида, издухваше през раковината си струя, която едва се издигаше няколко пръста нагоре, толкова слабо беше налягането, и водата се стичаше обратно по главата му, по каменните му къдрици и по хлътнатината на мощния му гръбнак, като оставяше лъскава тъмнозелена следа. В този чуждоземен северен климат той никак не си беше като у дома, но бе красив в утринната светлина, както и делфините, крепящи мидата с вълнообразни ръбове, върху която седеше. Тя се втренчи в неправдоподобните люспи на делфините и по бедрата на Тритон и после обърна поглед към къщата. Най-краткият път към дневната минаваше през моравата и терасата с френския прозорец. Но там клечеше нейният приятел от детските години и колега от университета Роби Търнър и скубеше плевелите около една японска роза, а на нея не ѝ се говореше с него. Не и сега. Откакто се бе върнал,
градинарството беше предпоследната му страст. А напоследък се заговори за медицински колеж, което за човек, току-що завършил литература, изглеждаше
някак претенциозно. И донякъде нахално, защото за обучението му щеше да плаща баща ѝ.

За да освежи цветята, тя ги натопи в басейна на фонтана – пълен, дълбок и студен – и избягна Роби, като забърза към предния вход на къщата, с което удължи още с няколко минути престоя си навън. Утринната светлина, а и която и да било светлина не можеше да прикрие грозотата на Талисовата къща, строена преди четиресет години, яркооранжеви тухли, тежка шотландска готика с витражи, един ден тя щеше да бъде
публично заклеймена от Певзнър или някой негов сътрудник като „трагедия на пропуснатите възможности“, а от един по-млад модерен автор – като „престъпно антипатична“. На нейно място бе имало къща в стил „Адам“, унищожена от пожар в края на осемдесетте години на деветнайсети век. От нея бяха останали само изкуственото езеро с островчето и двата каменни моста към него и над водата – храм с изронена мазилка. Дядото на Сесилия, започнал от железарски магазин и натрупал фамилното богатство с патенти за катинари, резета, мандала и петелки, беше наложил в новата си къща своя вкус към всичко солидно, сигурно и функционално. Но ако човек се обърнеше с гръб към главния вход и погледнеше към пътя, без да обръща внимание на кравите фризка порода, които се сбутваха вече в сенките на разпръснатите дървета,
гледката беше хубава, създаваше усещане за безкрайно и неизменно спокойствие, което повече от всичко я убеждаваше, че скоро трябва да се изнесе оттук.

Тя влезе вътре, бързо мина по черно-белите плочки на вестибюла – как познато отекваха стъпките ѝ, колко досадно – и спря да си поеме дъх на вратата на
дневната. По краката ѝ със сандали на босо се сцеждаха хладни капки от рошавата китка зокум, върбовка и перуника и това ѝ пооправи настроението. Вазата,
която търсеше, стоеше върху американската масичка от черешово дърво до открехнатите френски прозорци. Поради югоизточното им изложение се образуваха удължаващи се паралелепипеди по пастелносиния килим. Дишането ѝ се успокои, допуши ѝ се още повече, но тя се задържа до вратата, ненадейно прикована
от разкрилата се перфектна картина: трите дивана, групирани около почти новата готическа камина, вазата с папур, неизползваният и ненастроен клавесин и
недокосваните палисандрови пултове за ноти, тежките кадифени завеси, хлабаво прихванати с оранжевосини шнурове с пискюли, те рамкираха изгледа към
безоблачното небе и жълто-сивата настилка на терасата, където между плочите растяха лайкучка и вратига. От терасата се спускаха стъпала към моравата, накрай която Роби Търнър продължаваше да се труди и която се простираше до фонтана с Тритон петдесетина метра по-нататък.

Всичко това – реката и цветята, тичането, което рядко ѝ се случваше тези дни, нежно напуканите дъбови стволове, стаята с високия таван, геометрията на светлината, пулсирането в ушите ѝ, утихващо в неподвижността, – всичко това ѝ харесваше, харесваше ѝ как познатото се преобразява във възхитителна странност.
Но същевременно се чувстваше виновна, че вкъщи ѝ е скучно. Беше се върнала от Кеймбридж със смътната идея, че дължи на семейството си продължителен
престой. Но баща ѝ почти постоянно беше в града, а майка ѝ, когато не се занимаваше с мигрената си, изглеждаше дистанцирана, дори неприязнена. Сесилия носеше табли с чай в стаята на майка си – също тъй зрелищно разхвърляна като нейната – с надеждата
да захванат някакъв сърдечен разговор. Емили Талис обаче желаеше да споделя единствено дребни домакински грижи или лежеше отпусната върху възглавниците с непроницаемо лице в полумрака и пиеше чая си в тягостно мълчание. А Брайъни се беше отнесла в писателските си фантазии – увлечението ѝ, което изглеждаше като временна приумица, сега се оказваше всепоглъщаща маниакалност. Сесилия беше видяла тази сутрин на стълбите как сестра ѝ мъкнеше братовчедите, горките деца, пристигнали едва вчера, към детската стая да репетират пиесата, която искаше да представи довечера в чест на Лион и приятеля му. Почти не оставаше време, а един от близнаците вече стоеше наказан от Бети в задната кухня заради някаква беля. Сесилия не възнамеряваше да предложи помощта си – ставаше все по-напечено и така или иначе начинанието щеше да завърши катастрофално, защото Брайъни имаше твърде големи очаквания и никой, най-малко братовчедите, не можеше да отговори на френетичния ѝ размах.

Сесилия знаеше, че не може да продължи да пропилява дните си в неразборията на разхвърлената си стая, изтегната на леглото в облаци от дим, подпряла
брадичката си с изтръпваща ръка, докато бавно напредваше с „Клариса“ на Ричардсън. Беше започнала без особено желание да съставя родословно дърво, но по бащина линия чак до деня, в който прадядо ѝ отворил мижавата си железария, предците безвъзвратно се губеха в безизходицата на селския труд, мъжете подозрително и объркващо сменяха фамилните си имена, а неофициалните им бракове не бяха записани в църковните регистри. Не можеше да остане тук, знаеше, че трябва да обмисли плановете си, но нищо не правеше. Очертаваха се различни възможности, всичките еднакво неналежащи. Имаше малко пари в сметката си, достатъчна сума да се издържа при скромен начин на живот около година. Лион постоянно я канеше да му гостува в Лондон. Приятели от университета предлагаха да ѝ намерят работа – със сигурност нещо скучно, но поне щеше да е финансово независима.
Имаше разни интересни чичовци и лели по майчина линия, които винаги биха ѝ се зарадвали, включително смахнатата Хърмаяни, майката на Лола и момчетата, която точно сега се намираше в Париж с любовника си от радиото.

Никой не задържаше Сесилия тук, никой не би се развълнувал особено, ако си тръгнеше. Нито пък бе изпаднала в апатия – често бе нервна до непоносимост. Просто ѝ харесваше да мисли, че не бива да ги напуска, че имат нужда от нея. От време на време се убеждаваше, че стои заради Брайъни или за да помага на майка си, или защото това е последният ѝ продължителен престой вкъщи и ще го изкара докрай. Всъщност идеята да си стегне куфара и да вземе сутрешния влак не я привличаше. Да замине заради самото заминаване. Да се мотае тук сред скука и удобство беше някакъв вид самонаказание, подсладено с удоволствие или очакване на удоволствие; ако заминеше, тук можеше да се случи нещо лошо или още по-зле, нещо хубаво, което не би си позволила да изпусне. А и Роби, който я вбесяваше с отработената си дистанцираност, Роби и грандиозните му планове, които обсъждаше само с баща ѝ. Познаваха се от седемгодишни и не ѝ харесваше, че общуването им бе станало сковано. Макар да чувстваше, че вината е основно негова – как можеше изобщо да не му хрумва? – съзнаваше, че това е нещо, което трябва да изчисти, преди да мисли за заминаването.

- За представяне на книгата по радио и телевизия – This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. (Анна Лазарова, 884 977 027)

- За допълнителна информация, откъси и други материали - This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.  (Юлия Петкова, 899 330 444) 

- За получаване на книгата по куриер или от книжарницата на ул. „Иван Вазов“ 36 -  This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. (Николета Николова, 885 425 562)