Разговор с прочутия каталунски музикант, който откри заедно с ансамбъл Hesperion XXI пролетното издание на фестивала „Културама“ в София

Една среща, която никога не съм си представяла, че ще се случи! Да, още през 2015 г. Жорди Савал в ансамбъл с Пиер Антаи и Хавиер Диас-Латоре гостуваха на „Мартенски музикални дни“ в Русе, но аз не бях там, както и на „Варненско лято“ следващата година. За щастие, благодарение на Програмата за международния музикален обмен на „Еврорадио“ проследих почти десетилетните изследователски идеи на големия музикант. И до днес някои от тях ме карат да се връщам към записите, които са налични в интернет, за да преживявам отново и отново магичните музикални легенди, които ме превеждат през цяла Европа, с многобройни препратки към исторически събития, личности и редки пиеси от онези епохи. Резултатът: публикувани и издадени изследвания с дискове на няколко езика, сред които например окситански и каталунски – десетки часове музика, невъобразимо вълшебство. И всичко това, посветено на паметта и свободата.

Запленена бях и от „Маре нострум“, проект на фестивала в Швецинген, Германия, осъществен в няколко епизода – „Гръцките митове“, „Рим и неговата империя“, „Музиката на кръстоносците“ , „Между Изтока и Запада – култури на толерантността“. Има и история на „Забравеното кралство – трагедията на катарите“, „Бал-Кан. Мед и кръв“, „Династията на Борджиите“, „Ерусалим. Градът на два мира. Небесен и Земен“, „Христофор Колумб. Изгубеният рай“. Невъзможно е да се изброят стотиците издания от дискографията на Жорди Савал и неговите състави. Много часове можеш да слушаш в захлас тези издирени и възродени за нов живот композиции, които Савал съпровожда с кратки примери и разкази за изключително редките инструменти, които се пазят, изработват и използват от хиляди години във фолклорните традиции на народите и племената, обитаващи местата, където се развива историята.

„За да установиш връзка с непознат, трябва да имаш жив интерес към другия, да приемеш чуждата крехкост, да изоставиш привилегированата си позиция“, казва Жорди Савал и продължава търсенията си. Последното е наречено „Забравените симфонии“ и е от 2024 г., със записани двете недовършени симфонии на Франц Шуберт и Роберт Шуман, както и Втората симфония в ре минор от Антон Брукнер, номерирана като Симфония №0. Задание, поръчано от фестивала на името на Брукнер в Линц още през 2021 г. и осъществено миналата година.

Преди няколко седмици фестивалът „Културама“, организиран от неуморната Ина Кънчева, обяви програмата за пролетното издание и… какво щастие. Концертът за откриването – с Hesperion XXI и Жорди Савал. После започна очакването за потвърждение на предварително заявено интервю. Да, случи се!

фотография Culturama

Първо искам да ви благодаря за изключителните проекти, които за мен бяха истинско откритие на музики и истории. Провокирана от темите, след като излъчвах записите, продължавах да търся още случки, да търся още музикални творби. Представила съм пред слушателите на Националното радио всички записи, които получавахме чрез „Еврорадио“, като „Забравеното кралство – трагедията на катарите“, всички епизоди на „Маре нострум“ и др. Винаги съм искала да ви попитам откъде започвате един толкова обемен концерт – от музиката или от историята?

И двете. Когато искаш да разбереш една епоха, трябва да намериш текстове, които ни я обясняват. Но една епоха най-добре ни се разкрива чрез нейната музика. Затова когато започвах разработването на темите в „Забравеното кралство“, „Маре нострум“ или покоряването на Америките, работех предимно върху историята. За концерта в София проведох задълбочени проучвания за репертоара от определена епоха. Нарекох го „Новите музики“. Това е нов начин да се пише музика, измислен в Италия в началото на XVII век. Така че работата и издирванията ми са съсредоточени върху музиката от един конкретен период в eвропейските страни. Когато представях Балканите, обединих най-добрите музиканти от всички балкански държави, за да има възможно най-добри изпълнения и представяне на великолепните балкански традиции и музика. 

Пътувате ли до местата, за да ги изследвате? Сигурно търсите и автентични творби от избрания период?

Да, разбира се. Когато представях Йерусалим, отидох там, посетих всички места, където се е развивала историята, бях в ортодоксалните квартали, купих си шофар (древен еврейски духов инструмент), което ми позволи да реконструирам йерихонските тръби, използвани от евреите. Трябва да бъдеш на мястото, да видиш къде са се случвали събитията, да усетиш духа на страната или на определената област. Но бих добавил, че трябва и да прекараш много време в библиотеките. Там се пазят безценните архиви и музикалните творби от определеното време. Партитурите са стари, а не музиката. Тя е била нова и модерна.   

Ще ви цитирам: „Музиката е инструмент. Тя е съвършен инструмент за междукултурен диалог, защото най-важното в междукултурния диалог е, че няма нито една култура, която да е по-висша. И това е първото нещо, което подчертавам, когато се докосваме до други култури“.Музиката може ли да обедини света, защото явно чрез дипломатически преговори не се получава?

За жалост, светът все повече се радикализира. Все по-често виждаме, че силните на деня не уважават правата на другите. Има все повече войни, все повече болка и страдания. Така че музиката вече не може да направи много, за да промени ситуацията. Но музиката ни помага да надживеем всичко това. Да намерим мир и надежда.

Работите с музиканти от всички религии, от всички страни. Как се случва това?

Понякога е много трудно. Спомням си, че подготвях един проект, в който имаше турски и арменски музиканти. Трябваше заедно с всички останали изпълнители да свирят Турски марш. Казаха ми: „Жорди, не познаваш ли нашата история? Ние не можем да свирим заедно с турците“. Тогава аз отвърнах: „Тук ние не се занимаваме с политика. Сега се опитваме да правим изкуство“. За щастие, те се успокоиха, направиха контакт помежду си и завършихме всичко без повече проблеми.

Запомнила съм как представихте „Маре нострум“ – „Това е Средиземно море – това е нашето море, море на различни култури, които дълго време са съжителствали добре“. Но историята на всички тези държави никак не е лека и в много случаи ви оборва – кръстоносните походи, Реконкистата, османското иго на Балканите, непрестанните конфликти и до днес.

Да, точно така. Днес е абсолютно невъзможно да осъществя проекта за Йерусалим, който направих през 2008 г. Не бих могъл да намеря палестински музиканти, които биха приели да свирят с израелски музиканти, защото конфликтът е ужасяващ и е невъзможно те да се обединят. Това може да се случи само ако има мир. Музиката може да съществува само ако има диалог. Докато има войни, докато има хора, които умират, с музика можем само да се молим.

В съставите си каните различни музиканти, които свирят на традиционни инструменти. Един от тях е Недялко Недялков. Повече от 15 години работите с него. Как го открихте и има ли други българи, с които сте се срещали?

О, изпълнявали сме много и различни творби с различни български музиканти, които са свирили на струнни и ударни инструменти, особено в концертите, свързани с музикалните пътешествия из Балканите – за Димитрие Кантемир, за отоманската музика. Специално с Недялко се запознах чрез други приятели, които го познаваха. Когато търся добър музикант, винаги се допитвам до други добри музиканти. Когато получа препоръка за някого, това е добър атестат. Винаги е огромно удоволствие да събера най-добрите, за да се запознаем с богатството на традициите, както и с интерпретаторските и човешки качества на тези музиканти.

(Виртуозният изпълнител на кавал Недялко Недялков е част от екипа на Жорди Савал още от 2009 г., когато е включен в проекта „Забравеното кралство – трагедията на катарите“, в която се проследява съдбата им от възникването на богомилството през Х век у нас, през бягството им в Босна и Херцеговина, Италия и Франция, б.а.)

Видях, че сте обявили прослушване за различни видове гласове, както и че в следващите години ще се съсредоточите върху Хайдн, Бетовен и Брамс.

Продължавам да работя с Hesperion върху програми като тази, с която идваме тук. Имаме различни програми, свързани с Ренесанса, но от няколко години започнахме много детайлна работа върху интерпретацията на репертоара след епохата на барока. Повече от двайсет години последователно изпълнявахме творби от XVII и XVIII век – музиката на Люли, Купрен, Рамо, Хендел, Бах, след това Глук и така преминахме към Хайдн, Моцарт. Вече сме готови да изпълняваме на инструменти от епохата музиката на Бетовен, Шуберт, Шуман. Стигнахме и до Брукнер. Искаме да представим всички традиции от тези години, както и всички оригинални инструменти. Днес един нормален оркестър е около сто души, докато по онова време оркестърът е бил от около петдесет-шейсет души. Инструментите им – и дървените, и медните, са били съвсем различни от днешните. Така че продължаваме проучванията с идеята да представим музиката на XIX век, така както тя е била изпълнявана тогава, с всички изисквания за стила, техниката и интерпретацията.

Ина Кънчева и Жорди Савал

Идвате у нас, за да ни представите революцията на барока. За повечето хора това е началото на много от познатите днес жанрове и техния разцвет – опера, кантата, инструментален концерт, пищност, разточителност … А вие казвате: „революция“.

Да, тази програма нарекох така, защото, както твърдят италианските композитори от онова време, става дума за нов начин да се композира музика. Това е цялостна промяна на стила, в сравнение с ренесансовия. Тук инструментацията е по-свободна, гласовете са по-ангажирани с текстовете. Музиката има по-голяма експресивност. Мисля, че е интересно да се познават различните маниери, с които тази революция е била осъществена. По италианските, немските, испанските, южноамериканските земи, както и на останалите места, където е била създавана, тя има много общи черти, но и някои специфични особености.

И ето, дойде вечерта на 13 юни. Малка се оказа залата на Археологическия музей в центъра на София, за да събере всички желаещи. Малка, но много подходяща. Браво, Ина! Не само заради акустична среда, подходяща за изпълняваните пиеси, създавани и представяни в църкви, катедрали и дворци между 1508 и 1780 г. Концертът „Новата музика: бароковата революция в периода 1560–1660 г.“ започна с Винченцо Руфо, веронец на служба в Тренто, Милано и Савона. Завърши с анонимната „Фолия креола“ от Перу от 1780 г. Една след друга следваха романтични, мечтателни, светски ирелигиозни, забавни и закачливи пиеси от Емилио Де Кавалиери, Тобиас Хуме, Орландо Гибънс, Антъни Холбърн, Уилям Брайд, Джироламо Фрескобалди, Андреа Фалкониери, Хуан Гарсиа де Сеспедес, Джовани Капсбергер, Биаджо Марини, Тарквинио Мерула – композитори от Италия, Испания, Англия, Германия, Австрия, Мексико. Композициите се отличаваха с експресивна и пищна орнаментика и богата виртуозност. Точно това означава революцията на барока, за която говори Савал. След подобна среща разбираш защо съвременният човек трябва да е любопитен към миналото, а не само към любимите и многократно изпълнявани композитори и техните най-обичани пиеси. Мисията на музиканти като Жорди Савал и неговите съмишленици е да съживяват забравената история на човечеството чрез създадената музика. Програмата беше точно 80 минути и разбира се, завърши с бисове, които още повече спечелиха възхищението на публиката. Съставът на „Хесперион ХХI“ обичайно се променя в зависимост от концертните програми. С много от музикантите Савал работи от 40 години. В София за концерта пристигнаха Хавиер Диас-Латоре – теорба и китара, Андрю Лорънс-Кинг – арфа; Филип Пиерло – виола да гамба, Хавиер Пуертас – виолоне, Давид Майорал – перкусии, и Жорди Савал – виола да гамба и диригент. В програмата специално е отбелязано, че известният английски лютиер Барак Норман e изработил неговия инструмент през 1700 г.