Магнус Вигилиус е датски тенор, който вече има блестяща международна кариера. На 1 юли той ще бъде Зигфрид в едноименната опера на Рихард Вагнер, третата част от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, която ще бъде представена в рамките на Вагнеровия фестивал на Софийската опера.
Между репетициите разговаряме за странните обрати в развитието на кариерата на един певец.
Иска ли ви се да разбирате животните и хората, както това може Зигфрид?
О, да, кой не би искал! Чудесно ще бъде, ако например мога да разбирам какво казва кучето ми. Понякога ми се струва, че зная какво иска, но дали правилно го разбирам? Колкото до хората, нека те имат тайни и да ми казват какво искат.
Намирате ли нещо общо между вас и Зигфрид?
О, да, намирам, че имаме много прилики. В операта „Зигфрид“ той прави дълго пътуване. В началото го виждам като немного приятен човек. Той е тийнейджър, досаден е, неприятен е в много отношения и мисли само за себе си. Това е една дълга история за Зигфрид, който се отдалечава от детството си с Миме и от всичко, което се случва.[1] За да стане млад мъж, започва това пътуване. Намирам го за много интересно, много завладяващо. Обичам да представям Зигфрид и определено разпознавам много неща, например в начина, по който той копнее за майка си, за баща си. Ние всички понякога изпитваме този копнеж. А в края на това пътуване среща любовта. Мисля, че е блестящо замислена история.
Със Зигмунд също е така.
Зигмунд е дори по-чувствителен, според мен, той не е голям хулиган като Зигфрид, а първото действие на „Валкюра“ за мен е може би едно от най-красивите, писани някога. Музикалната драма е толкова наситена, като камерна опера, на сцената са само трима души. И в оркестъра има толкова много сила. Да, затова определено обичам Зигмунд, но повече обичам да пея Зигфрид.
А в „Залезът на боговете“? Там героят е друг.
Да, това е съвсем различен персонаж. Там и тенорът е съвсем различен, по-драматичен е. Там няма толкова лирични пасажи като при младия Зигфрид. Ще го направя след няколко години, когато ще изпея своя първи „Залезът на боговете“. В крайна сметка добре е да имаш в репертоара си и двамата герои – единият експанзивен, арогантен, а другият – чувствителен и любящ.
Колко Вагнерови опери имате в репертоара си?
През 2016 г. беше официалният ми дебют в опера на Вагнер – Ерик в „Летящият холандец“. На следващото лято изпях първата си голяма Вагнерова роля – Зигмунд във „Валкюра“ в операта в Есбер, за която спечелих престижната датска театрална награда Reumert като певец на годината за 2018 г. Зигмунд стана емблематична роля и с удоволствие винаги участвам в спектакли на „Валкюра“. Ролите вече са доста. Ерик от „Летящият холандец“, веднъж пях Парсифал и ми предстои отново да го изпея в Будапеща. Лоенгрин, Зигфрид и Зигмунд, Валтер фон Щолцинг от „Нюрнбергските майстори певци“, Фро от „Рейнско злато“ и Валтер фон дер Фогелвайде от „Танхойзер“. Значи са осем. Планиран е и Танхойзер, както и Зигфрид в „Залеза“.
„Интересът към пеенето и операта се появи у мен, когато в гимназията близък приятел ме запозна с „Бохеми“. Пред мен се отвори цял нов и вълнуващ свят… Завърших Кралската датска музикална академия през 2001 г., но вече знам, че като оперен певец никога не спираш да учиш“, това сте споделили за почитателите си. Днес сте сред търсените Вагнерови певци. Предлагат ли ви други роли?
Всъщност случката с „Бохеми“ е точно такава. И ролята на Рудолф за щастие беше една от първите, които изпях. Пял съм още Каварадоси, както и роли от опери на Леош Яначек, които ми донесоха международна популярност. И да ви призная, вече всички ме търсят най-вече за Вагнер, Яначек и Рихард Щраус, което не е толкова лошо, защото оперите са страхотни.
Но не ви ли се иска да пеете и италиански опери?
Да, разбира се. Пял съм Каварадоси. Обичам да пея Каварадоси, това е една от любимите ми роли. Толкова е красива!
Победител сте в един престижен конкурс, носещ името на легендарния датски певец Лауриц Мелхиор. Кои са хората, спомогнали за вашето развитие?
На този конкурс спечелих Втора награда. Колкото до преподавателите ми, това е най-вече жената, с която работя в момента, Елена Керл. Тя е родена в Русия, но сега живее в Германия. Омъжена е за големия тенор Торнстен Керл. Тя ми помогна много и без нея нямаше да мога да изпея всички тези роли. Тя е моето най-голямо вдъхновение.
Колкото до певците, които са ме вдъхновявали, да, сред тях е и Лауриц Мелхиор, но този, чийто глас най-много ми харесва, е Бен Хепнер. Той има глас, с който се чувствам свързан. Когато пея Зигфрид, слушам и Зигфрид Йерусалим, защото той изпълнява Зигфрид много добре, немският му е безупречен. Той, разбира се, е германец, а и слушам повече немски певци, които са добри и имат добра техника. Да ви призная, това не винаги е толкова лесно. От днешните тенори обичам да слушам Йонас Кауфман, но гласът му е съвсем различен от моя.
А ваши записи слушате ли?
Трябва да ги слушам. Записвам репетициите си, за да зная какво съм направил. Когато е с оркестър, за да проверя баланса, но и за да чуя дали не правя някакви глупости. Понякога, когато си на сцената и трябва да правиш много неща, не винаги всичко е, както трябва да бъде, затова записвам, за да се поправя. Да, слушам се повече, отколкото ми се иска. Много съм критичен към себе си и се ядосвам, когато не правя нещата, както трябва. Но това е част от израстването ми, част от това да ставам все по-добър. Освен това изпращам тези записи на преподавателката ми, тъй като не я виждам толкова често, а тя като ги слуша, ми дава съвети кое как да подобря.
Имате ли записи?
Не. Всъщност имам, но са все на опери, които не са известни. Записал съм три опери. Едната се казва Die Helle Nacht („Светлата нощ“) от швейцарски композитор романтик, Рихард Флури. Другата е „Самсон“, също от швейцарец, Йоахим Раф, а третата е „Клеопатра“ от датчанина Аугуст Ена. Живял е във времето на Рихард Щраус и Рихард Вагнер, но днес никой не го знае и никой не го слуша. Участвам в проект, чиято цел е да бъдат съживени стари опери, които днес никой не помни. Това е нещо много интересно.
Почитателите на Вагнер са много специални. Готови са да изминат стотици километри, за да гледат постановки на негови опери или да чуят някой нов певец. За Вагнеровия фестивал на Софийската опера има голям интерес от различни Вагнерови общества. Вие имате ли си почитатели и срещате ли се с тях?
Да, имам. С някои дори бих казал, че сме приятели. Срещаме се винаги, когато има възможност, и разговаряме. Дори имам една голяма почитателка германка. В началото ми пишеше дълги писма като благодарност за мои изяви на различни места по света. Тя пътува, за да ме слуша. Освен това прави толкова задълбочени анализи на характера, който съм изградил, как съм го изпълнил. Винаги съм се възхищавал на нейния верен усет, колко добре разбира всичко. Тя ще дойде в София, за да ме гледа в „Зигфрид“. Беше в Берлин и в Копенхаген, когато пях в „Нюрнбергските майстори певци“. Тя винаги е там, където пея. Това е толкова мило!
Какво ви се иска да изпеете в бъдеще?
Много искам да изпея Танхойзер. Получавал съм вече предложения, но винаги е имало нещо друго, с което съм бил ангажиран. Както ви казах, с нетърпение очаквам да направя Зигфрид в „Залезът на боговете“. Очаквам го с нетърпение. Мечтая си и за Тристан. Ако изляза от Вагнеровия репертоар, една от големите ми мечти е да изпълня Паул от „Мъртвият град“ на Корнголд.
Не Калаф!
Скоро имах предложение от Стокхолм, но не стана. Прегледах ролята и знам, че мога да я направя. Но да ви призная, нямам много предложения извън Вагнер.
Разкажете ми за датската опера. Струва ми се, най-известна е „Саул и Давид“ от Карл Нилсен.
Вече споменах за операта на Аугуст Ена, когото все повече хора откриват. Да, малко се знае за датската опера. Пял съм откъси от „Саул и Давид“ и от „Маскарад“ на Нилсен, но не съм участвал в изпълнение на негова цяла опера. Самият аз познавам повече съвременната датска опера. Участвал съм в изпълнения на творби на съвременни датски композитори.
В Националната опера поставят ли се заглавия от датски композитори и има ли интерес от страна на публиката?
Не са достатъчно. Опитват се да го правят, но няма толкова добри заглавия. Не зная и дали би имало интерес от страна на публиката. Но те се стараят всяка година да има в програмата съвременна датска опера. Националната кралска опера в Копенхаген прави това, за да помага на живите композитори, да ги подкрепя.
Какво обичате да правите в свободното си време?
Както всеки човек, обичам да прекарвам повече време със семейството си. Често пътуваме в Италия, Франция, Швейцария, обичаме да се разхождаме сред природата. Живеехме в града, но преди доста години го напуснахме, така че живеем в провинцията, сред природата, и сме много щастливи.
Магнус Вигилиус завършва пеене и драма в Кралската музикална академия в Копенхаген. Професионалната му кариера като солист започва в Англия през 2003 г., където работи няколко години, през 2006 г. се връща в Дания. Получава ангажименти в различни театри, пее и в мюзикъли, и в оперни представления, участва в концерти. „Голямата ми мечта се сбъдна през 2008 г., когато Операта във Фюн ми предложи ролята на Рудолф в „Бохеми“, първата опера, с която се запознах, а оперите на Пучини бяха чудесно начало на кариерата ми“, споделя Магнус Вигилиус. След като през 2014 г. печели Втора награда и Наградата на Симфоничния оркестър в Олбор на конкурса „Лауриц Мелхиор“, започва международната му кариера. Първоначално пее Каварадоси в „Тоска“, Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“, но след като дебютира като Ерик в „Летящият холандец“, се отварят вратите на големите оперни театри и той вече е сред най-търсените интерпретатори на Вагнер. С много успех се приемат и превъплъщенията му в няколко опери на чешките композитори Леош Яначек и Бохуслав Мартину и той се шегува, че го приемат за чешки певец. През този сезон Магнус има покана да участва в три различни продукции на „Нюрнбергските майстори певци“ – в Кралската опера в Копенхаген, в Дойче опер, Берлин, и на Вагнеровия фестивал в Будапеща. Три пъти ще изпълни и Зигфрид в едноименната опера – в театър „Ла Моне“ в Брюксел, в Националния театър в Пекин и в Софийската опера. Ще бъде и Ерик от „Летящият холандец“ в Прага. В Кралската опера на Валония в Лиеж, Белгия, ще изпълни партията на Тихон в „Катя Кабанова“ от Яначек.
[1] След като изковава меча Нотунг, Зигфрид убива превърналия се в дракон, за да пази съкровищата си, великан Фафнер. Кръвта на Фафнер обгаря ръцете му и той импулсивно вкусвайки кръвта, започва да разбира езика на птиците. Горската птица му разкрива силата на пръстена и на магическия шлем, които той взема със себе си. Разказва му и за красивата девица, която спи обградена от огън, нея може да спаси само този, който не знае страх. Отново кръвта на великана му помага да прочете коварните планове на Миме, който иска да го отрови. Затова Зигфрид убива Миме и тръгва да спаси девицата.
