„96%“, текст и режисура на Продромос Циникорис, сценография и костюми Елени Струлиа, музика и звуков дизайн Панагиотис Мануилидис, осветление Елица Александропулу. Участват: Александра Хацопулу-Сайас, Натаса Даляка, Панагиотис Мануилидис, Продромос Циникорис. Национален театър на Северна Гърция – Солун, Театър „Шаубюне“ – Берлин, Театър „Ла Ховен“ – Мадрид
Документалният спектакъл на режисьора Продромос Циникорис „96%“, гостувал в България като част от селекцията на „Световен театър в София“ и „Варненско лято“, прави дисекция на едно ужасяващо събитие – депортацията през 1943 г. на близо 50 000 евреи от Солун към нацистките лагери на смъртта. Това са 96% от еврейската общност в града.
Избраният от режисьора начин да оформи театралната естетика на представлението е съпътстван от предварителната бележка, че то ще има лекционен характер и следователно няма да работи с характерните фикционални механизми, присъщи на театъра. В „96%“ няма роли. Изпълнителският екип разработва историческата парадигма посредством ненапълно отстранено присъствие, защото в хода на разказа се намесват и лични истории, кореспондиращи с темата. Все пак основно за сценичното изпълнение е отсъствието на вживяване и съответно изнасянето на посланието към полето на мисловната аналитичност. Детеатрализираната концепция е заложена от самото начало през пуснат телефонен разговор, предаващ историята на създаването на спектакъла. Оказва се, че темата е належаща, за да се осветли едно събитие, за което националната памет мълчи.
Екипът е стъпил върху мащабен изследователски труд по темата, който рисува картината на събитието през множество архиви, локации, карти, спомени, аудио- и видеозаписи. Реставрацията на паметта през анализа и реконструкцията на документа предлага метод на интерпретация, сходен с кинематографичната документалистика. Подходът е ценен и интересен още повече, защото е избегната сухотата на сюжета, независимо от преобладаващата фактология. Направеното респектира с детайлната си разработка по тази толкова (и в момента) чувствителна тема. Също така асоциативно се създава усещане за разследване на убийство и похищаване на материалното наследство на убитите.
Декорът на спектакъла е изграден по подобие на следователски кабинет – масите са претрупани с документи, папки, настолни лампи, а в дъното е поставено табло със закачени на него листчета. Впоследствие таблото придобива и функцията на екран, върху който се прожектират множество документи, карти, актуални снимки. Нагледността на обектите е очевидно търсен метод, през който темата да излезе от абстракцията на отминалото събитие. Интересен компонент от сценичната среда се явява пианото, на което композиторът изпълнява музиката към спектакъла. Моментното изпълнение в случая също има функция на разграждащо театрализацията, още повече че изпълнителят взима вербално и действено участие в процеса на спектакъла. Отсъствието на роли оголва разказа, като отнема емоционалното вчувстване в събитията. Налага се усещането, че в случая е важно осмислянето и познаването на историята в конкретни детайли, за да може разумът да се ужаси. Точно такъв епизод се явява изнасянето на мебели от домове на депортирани евреи на сцената. Историята им е проследена, за да стане ясно, че впоследствие някои от тях са придобили статут на театрален реквизит в Солунския театър. Поставените табелки върху всяка мебел с името на първоначалния притежател са зловещ символ, който говори много повече в своята безмълвна образност.„96%“ е апел към хуманността. През отстранения си подход спектакълът въздейства много силно върху съвременния зрител, припомняйки му едно не толкова далечно минало, завинаги белязало човешката история.
Станислава Кирилова
