Вече втори сезон Соня Йончева представя пред българската публика със стилни камерни програми някои от най-известните в момента оперни певци. Само изреждането на гостувалите в цикъла „Съкровени гласове“ е достатъчно, за да разберем изключителността му – Якуб Юзеф Орлински, Фатма Саид, Клементин Марген, Фреди де Томазо, Исмаел Жорди, Роландо Вийязон, както и самата Соня Йончева. На 31 май в зала „България“ гостува Джойс ДиДонато, акомпанятор ѝ беше пианистът Крейг Тери.

Още от обявяването на датата започна очакването, а аз започвам от финала на концерта и бисовете, които певицата подари на българската публика.

„Преди два часа си спомням как излязох на сцената и ви поздравих на български. Но за жалост вече забравих каква е думата. За следващия път ще я науча. Тази вечер възпяваме различните видове любов. Ето още една“ – каза ДиДонато и запя Хабанера от операта „Кармен“ на Жорж Бизе – елегантно, артистично, завладяващо, флиртувайки с пианиста и публиката. Разбира се, последваха грандиозни овации, кратка размяна на жестове с пианиста и … „О, Дарина!“ извика певицата. „Колко се радвам да видя теб и красивата ти дъщеря! И още нещо. Когато пристигнах в София, качих някои снимки в Инстаграм и какво да видя! Получих отзив от Веселина Кацарова. Каква прелест. И разбира се, от голямата Соня Йончева, която организира това пътуване в тази красива страна. Има ли още певци в залата?“. Последваха обаждания от цялата зала, а певците наистина бяха много. „Искаме да посветим следващата песен на вас. Всички останали дори си нямате представа за какво става дума. Ето за какво. Вие сте в банята, пеете и се чувствате като Мария Калас или Дарина Такова. Отивате на своя първи урок по пеене. Слагате нотите. Отваряте: Caromioben (имитира позата, в която обичайно застава всеки начинаещ певец пред своя преподавател, и запява с треперещ от притеснение глас). Чудо е, ако след подобен първи урок се стигне до втори… Впрочем това също е любовна песен.“

Със затаен дъх притихналата публика се подготви да изживее нежно изваяното от Томазо Джордани любовно обяснение, но… Крейг Тери точно тук се включи с малки джазирани импровизации в клавирната партия и привнесе съвременен дух в предкласичната пиеса, която нанася незабравими травми върху психиката на всеки начинаещ певец без изключение. Разбира се, публиката високо оцени вдъхновената интерпретация и извоюва още един бис – песента „Обичам пианото“ от Ървинг Бърлин, в която допълнително блеснаха импровизаторските възможности на Крейг Тери. Тук вече публиката изпадна в делириум, който беше възнаграден с ново завръщане на сцената. „Най-добрият пример, който мога да си представя, е заедно да сме в място като това, за да споделяме истории. Може би някои от вас се познават, но повечето са непознати. А ето, вече два часа говорим за любовта… Много съм развълнувана и ще споделя с вас нещо от моя роден край в Канзас…“ И всички в залата полетяхме с Джойс ДиДонато и Крейг Тери „Някъде отвъд дъгата“ – ефирното и почти прошепнато признание за синьото небе и сбъднатите мечти, най-популярната песен на Харолд Арлън. Не можеше да има по-приказен финал на тази тъй дългоочаквана среща с една звезда.

Не можех и да не започна с този тъй емоционален финал, защото всичко, което го предшестваше, беше строго класическо, много стилно, забележително изработено до последната нота и най-малките чувствени преживявания. И беше предшествано от кратки обяснения.

„Възпяваме любовта. Програмата ни е посветена на тази красива и силна дума. Любовта се променя и тази вечер чрез пеенето ще научим за различни видове любов. Започваме с една малко опасна любов – чувствената, претворена в „Песните на Билитис“ от Дебюси.“ На един дъх, с необикновени краски, страстни и дълбоки въздишки, с тръпнеща нежност ДиДонато поведе слушателите си в импресиите, които Дебюси пресъздава. Брилянтно-виртуозна беше клавирната партия.
„Следващият ни автор е Алма Малер… Тези песни рисуват различни аспекти на любовта…“ Мистериозни, весели, забавни, сладостно еротични и дълбоко нежни с ефирен клавирен съпровод – образци за романтично преживяване. Ненапразно Густав Малер е подкрепял съпругата си да композира, помагал е и за издаването на творбите ѝ.

Първата част завърши с кантатата „Ариадна на Наксос“ от Йозеф Хайдн. „Ариадна току-що е имала прекрасна любовна нощ с обичания Тезей. Събужда се в свежата утрин и търси Тезей в градината. Мисли си: „Може би е отишъл да закуси!“… После отива на скалата и вижда отдалечаващия се кораб. Той я е изоставил…“

Джойс ДиДонато, фотография Виктория Вучева/SY11 Events

Съвършена симбиоза между клавирния съпровод и вокалната партия както в речитативите, така и в ариите. Любимия за много композитори древногръцки мит Хайдн развива, изграждайки майсторски образа на дълбоко влюбената и съвсем изненадващо изоставена жена. Лекотата на първия речитатив и арията на очакването плавно преминават със сгъстяване на краските в отчаяно яростната виртуозна финална част. Мисля, че станалата хит още в края на XVIII век кантата беше кулминацията на софийския концерт.

Във втората част чухме Пет песнипо стихове на Фридрих Рюкерт от Густав Малер. „Тези песни никога не съм смятала, че ще изпея, залисана с Росини, Хендел и Моцарт. Когато започна пандемията, спрях да пея, не се занимавах с нищо музикално. Работех в моята градина. Но една песен от този цикъл ме извади от това състояние – втората. Този цикъл ме отведе към идеята да представя песни за любовта.“

Така една след друга прозвучаха тези толкова интимни и чисти бисерни миниатюри, малко разместени от обичайната подредба, но пък наистина изключително претворени.

Джойс ДиДонато е родена в Канзас и е определяна от критиката като „олицетворение на музикалното съвършенство“. В биографията ѝ откриваме няколко награди Ехо класик, Грамофон, Грами. Тя е също така певица на годината и артист на годината. Доктор хонорис кауза е на Джулиард скул и почетен член на Кралската музикална академия в Лондон. Освен това през цялата си кариера е ангажирана с различни благородни каузи, свързани с човешките права – работи с бежанци, затворници и други уязвими групи, както и с опазването на околната среда и мира.

„Вашата София е уникално място, запазило своята автентичност, различаващо се от всички други европейски столици. Където и да ида, виждам едни и същи реклами, тук намирам Handmade. Богатата ви история, графитите по стените на сградите, ръчно изработените сувенири и местните магазинчета, пъстротата на младежите и одухотвореността на възрастните хора по улиците ви – всичко, което видях, откакто дойдох, доказва, че вие сте нация на културата и изкуството“ – сподели ДиДонато.

Дали ще се върне, както каза в началото? Дано.