Фентъзи

На 2, 3 и 4 май тази година в старопрестолния град П. се състояха подготвяните от месеци общонационални тържества в чест на 1160-тата годишнина от покръстването на нашата родина. Организатор на – както бе обявено – „грандиозния спектакъл“ бе отново фондацията „Нашият дом е България“, основана и ръководена от архитект Пламен Пл. Мирянов и със съдействието на православното сдружение „Искони“ с председател видния богослов Георги Тодоров.

Вечерта на първия ден от честванията на възвишението при възстановените крепостни стени около базиликата на старопрестолния град щеше да се състои тържествен православен концерт, онасловен „Театрална оратория „От Вода и Дух“, участници в която щяха да бъдат Софийският свещенически хор с диригент Кирил Попов, оркестър и хорове на оперите в Русе и Варна, солисти от фолклорния ансамбъл „Филип Кутев“, мъжки хор при Варненския катедрален храм, деца от бургаската театрална школа „Детско царство“, както и хористи от „Св. Наум Охридски“ и мъжката формация „Св. Цар Борис“. В концерта-спектакъл щяха да се включат също „опитните“ – както бе обявено – „каскадьори от прабългарската школа „Багатур“, които да покажат възстановки на исторически битки от Първото българско царство. С рецитиране на откъси от Свещеното Писание за пореден път щеше да се изяви и самият архитект Пламен Пл. Мирянов, от няколко години постриган за иподякон (чтец) на БПЦ. В самото начало на тържествата слова за годишнината се предвиждаше да произнесат специално поканените в града г-жа вицепрезидентката на републиката и г-жа председателката на 51-ото обикновено Народно събрание. В края на този грандиозен концерт-спектакъл по време на тържествената заря щеше да проехти знаменитото изпълнение на „Многая лета“ на Борис Христов.

На следващия ден богословът Георги Тодоров трябваше да представи – в сградата на общината – своето ново (и фундаментално) изследване „Св. Борис Велики“, посветено на обстоятелства около покръстването на българите, които до този момент не са получили достатъчно обективно осветляване в родната ни историография. Накрай, на 4 май щеше да има друг концерт, този път на фолклорни ансамбли като гражданите и гостите на града се приканваха да се заловят за – както се казваше – „най-дългото народно хоро в най-новата ни история“. Тридневните чествания щяха да преминат под мотото „Вяра, Вековност, Величие“.

И ето, в късните следобедни часове на 2 май в подножието на хълма с крепостните стени започнаха да пристигат правителствените автомобили, автобусите натоварени с ансамблите, хоровете и оркестрите. Осветлението горе бе готово и с настъпването на залеза всичко наоколо трябваше да светне в невероятна и вдъхновяваща феерия. Гостите (от всички краища на родината ни) също вече се тълпяха пред металодетекторите, инсталирани в основата на каменното стълбище, извеждащо при базиликата на върха. Настроението на всички бе приповдигнато, а местните жители бяха особено развълнувани от предстоящата възможност да видят на живо държавните ръководители, които познаваха само от телевизионните екрани.

Да, всички бяха развълнувани от предстоящото грандиозно тържество с някои… изключения. Всъщност, работата бе там, че от съображения за сигурност още от сутринта всички ресторанти и кръчми в града (и особено тия в околностите на хълма) бяха затворени, а това бе довело почти до истерия добре известната на местните жители алкохоличка, която всички познаваха като „шантавата Мери“.

Въпросната „шантава Мери“ бе жена на около 45-50 години, поселила се в града май в началото на столетието. Знаеше се, че като млада някъде край морето се е занимавала с проституция и дребни кражби. Говореха, че именно там, при сбиване е наранила с нож своя „колежка“ от уличния бранш, заради което е лежала 5 години в Сливенския затвор. Впрочем в най-първите години след пристигането си в града тя все още продължаваше да се опитва да практикува предишния си „занаят“, хващайки по някой пияница в тукашните по-долнопробни кръчми, но доста скоро – поради напредващата ѝ вече възраст и погрозняване се отдаде на перманентно пиянство и вдигане на скандали по улиците и магазините. Едва ли обаче някой си даваше сметка, че тия скандали бяха единственото останало ѝ средство да привлече някакво внимание върху себе си. Живееше съвсем сама в приземен етаж в една съборетина именно до подножието на хълма с базиликата. Късно вечер често я чуваха да пее с дрезгав глас около своето тъй наречено „жилище“ или да удря (неизвестно защо) с все сила по уличните улуци. Казваха, че понякога успявала да се сдобие дори с малко евтина дрога. Та тъкмо поради този ѝ начин на живот местните я наричаха „шантавата Мери“ и почти не ѝ обръщаха внимание освен когато скандалите ѝ ставаха особено нетърпими.

И ето: в късния следобед на 2 май шантавата Мери също бе „силно развълнувана“, само че не от предстоящото пристигане на високите гости и „грандиозния спектакъл“, ами от това, че напразно обикаляйки кръчмите, от сутринта не бе сложила и глътка алкохол в устата си. Да, привлечена от тълпата, тя също се бе прилепила до металодетекторите, но не можеше да разбере какво точно става тук в този ден. Виждаше кордоните от полицаи, след миг два чу ръкопляскания, но не успя да съзре кой бе техният обект. След това иззад телата ѝ се мярнаха мъже в раса, видя, че стоящите край нея започнаха да се кланят и да се кръстят. Зад гърба ѝ занапираха жени със строги физиономия увити в забрадки. Една от тях я бутна доста силно и ето – шантавата Мери се взриви. „Да ви е… майката на всички!“ – изкрещя тя с все сила, както си знаеше. Стоящите до нея я сръчкаха, а преминаващият точно в този момент брадат млад мъж, облечен в одежди на древен славянски княз, я погледна възмутено. „Това е Пламен Мирянов, организаторът, който ще чете от Евангелието“ – чу Мери до себе си. „Да се заврете на майка си в г-а-а“ още по-силно изкрещя тя и сега наистина успя да привлече вниманието върху себе си. Десетки погледи я запрострелваха отвсякъде. Висока млада жена, забрадена в черно почти като монахиня извика: „Няма ли кой да я махне тая оттук! Не може да мине без бесовете да налетят на църковно тържество! Сега ще дойдат владиците, може ли такова нещо!“ „К…во!“ – не ѝ остана длъжна шантавата Мери и ето че в следващия момент буквално като стена пред нея се изправиха полицаите – грамадни и започнаха да я блъскат с телата си толкова силно, че тя залитна и почти щеше да се просне по гръб. След секунди вече беше извън тълпата, но полицаите продължиха да я блъскат към бордюра отсреща. „Спрете бе, не виждате ли, че съм жена!“ – изпищя Мери. „Ти си парцал!“ – изсъска ѝ един от полицаите и за последен път я блъсна така, че този път тя наистина падна на тротоара и за миг като че ли изгуби съзнание.

Когато се свести, видя, че тълпата вече е поела по стълбите нагоре към базиликата. Изправи се бавно, подпирайки се с длани, вирна среден пръст подире ѝ, и куцукайки пое обратно към къщи.

… Почти не осъзна как е влязла в съборетината, където живееше. Вътре, разбира се, беше пълен мрак. Отдавна в стаичката ѝ нямаше ток. Тя се спъна в търкулнато на пода джезве ли, метална чиния ли – вече не помнеше какво… И ето след миг се усети… страшно, страшно сама. Съвсем, ама съвсем наистина страшно сама, защото тъмнината и оглушителната тишина край нея сякаш изведнъж добиха плът, превърнаха се в… никой, но не, не отсъстващ, а присъстващ, изпълващ цялата стая никой – корпулентен, ужасно стар, притискащ я отвсякъде, задушаващ я никой. Шантавата Мери отвори уста да изкрещи, но усети, че „никой“ като че ли бе проникнал и в гърлото ѝ, и то не можеше да издаде и звук.

В следващия момент отвън, отгоре, от хълма се чу гръмовен глас.

„О, неразумний юродеее! Поради что се срамиш да се наречеш боолгарин!“

Очевидно тържественият концерт-спектакъл пред базиликата бе започнал. През стъклото на стаичката блесна светлина. След това гръмна „Миила родино, ти си земен раай!“ Шантавата Мери се опита да поеме дъх и изведнъж усети, че май… не може, не може!

„Ако бъдем ревностни в съхраняването на нашите традиционни ценности, една от най-важните измежду които е родното ни Православие – прозвуча сега женски глас, вероятно на вицепрезидентката – ние, българите, ще пребъдем!

Шантавата Мери отново се опита да си поеме дъх и пак… не успя.

„Преди хиляда сто и шестдесет години над България за първи път прозвучаха словата на Господа Иисуса Христа“ – зачу се тържествен бас. Иподяконът-архитект Пламен Мирянов бе започнал рецитирането на избрани места от Свещеното Писание:

„Блажеени нищите духом, защото тяхно е царството небесно.“

„Блажеени плачещите, защото те ще се утешат.“

„Блажеени кротките, защото те ще наследят земята.“

Шантавата Мери усети, че очите ѝ се замъгляват…

„Блажеени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.“

„Блажеени милостивите, защото те ще бъдат помилувани“…

Шантавата Мери престана да чува и се търкулна върху пружината, която ѝ служеше за легло. Сякаш за момент успя да си поеме дъх, след това като че ли се унесе… Колко време продължи този унес, не разбра, но когато отново отвори очи, чу басовият глас да изрича:

„Към онова, което уважаемата госпожа вицепрезидент ни каза, аз ще си позволя да добавя само това, че ако, да – бъдем ревностни към съхраняването на традиционните си ценности, Сам Господ Иисус Христос, Който, сигурен съм, вижда от висината Си нашето днешно честване, ще ни посети отново. И, братя и сестри българи, кой знае дали няма да го стори още днес в този старопрестолен град! Защото Той вижда всичко, братя и сестри!“ След което като че ли от всички високоговорители в града прогърмя:

„Амин, да, дойди Господи Иисусе!“

Разнесоха се ръкопляскания. Отново зазвуча националният химн и ето, в този момент… на вратата на шантавата Мери се похлопа. Отначало тя помисли, че ѝ се причува, но похлопването се повтори и сега сякаш бе дори по-силно. Шантавата Мери се изправи, залитна към вратата, опря на нея челото си, и сега усети направо върху него похлопването.

… Когато отвори, пред прага отвън видя да стои висок, много висок силует на мъж, лицето му не се виждаше, защото иззад главата му сякаш светеше някакво сияние. Дали идваше от светлините на хълма, където продължаваше тържественият концерт, тя не успя да разбере, но чу гласа на мъжа:

„Искам да вечерям с теб“ – изрече той съвсем тихо.

…Оттук насетне шантавата Мери престана да се ориентира в случващото ѝ се. Бе сигурна единствено, че когато седнаха заедно с мъжа на масата, всички шумове, високоговорители и декламиращи гласове изчезнаха. След това тя усети по устните си допира чаша и устата ѝ се изпълни с… вино ли беше това или… О, такова невероятно нещо тя никога, никога не беше вкусвала… После мъжът ѝ заговори и тя пак – не тъкмо чуваше думите му, а ги вкусваше и те я насищаха с нещо неописуемо… Мракът в стаичката постепенно изсветля, стана сребристосин и ето… тя вече не седеше пред госта на пружината, а сякаш двамата с него полетяха… около тях започнаха да се провиждат още и още хора… Но и като че ли не само хора, а и шумен полъх от размахващи се крила…

… На другата сутрин дежурните от общинска полиция в града получиха нареждане да отидат в оная съборетина, която знаеха, че обитава шантавата Мери и във връзка с постъпилото още вчера оплакване за недопустимо нарушаване на обществения ред на тържествата (които продължаваха и днес) да извършат нейното „профилактиране“, тъй че вчерашните инциденти да не се повтарят.

Когато след дълго тропане по заключената врата накрая се принудиха да я отворят със сила, вътре завариха Мери, просната по гръб на пружината. Очите ѝ бяха затворени и за тяхно учудване, макар тя очевидно да беше мъртва, лицето ѝ бе дълбоко спокойно и сякаш… разумно. Бързо извикаха лекар, за да констатира смъртта, и служител от общината, който да състави смъртния акт. Да се открият някакви документи на покойната обаче се оказа доста трудно. След дълго ровене най-накрая чиновникът намери на дъното на един прогнил шкаф лична карта, снимката на която въпреки че показваше значително по-младо лице, без съмнение бе на шантавата Мери. Служителят избърса потта от челото си и се взря в документа.

„Ха – възкликна той, обръщайки се към полицаите – я чуйте как всъщност се е казвала шантавата Мери! След което прочете с висок глас: „Мария Магдалина Д….ва Г…ва.“[1]

__________________________________

[1] Т. нар. „грандиозен спектакъл“, за който става дума в този фантастичен текст действително бе проведен на указаните дати т. г. Доколкото разбрах обаче, въпреки настоятелните молби на архитекта-иподякон, българският патриарх Даниил и Варненският митрополит Иоан след извършен по-рано молебен са се отказали да присъстват на „спектакъла“. Лично аз ги поздравявам за това, че са се въздържали от участие в тази поредна безвкусна бутафория, облечена уж в „православни“ одежди.