Линда Адамс насърчава читателите да поемат отговорност за живота си чрез своя бестселър „Дай най-доброто от себе си“, създаден в сътрудничество с Елинор Ленц. Книгата излиза от печат на 2 май в превод на Надя Баева. Художник на корицата: Стефан Касъров.

Написана на приятен и лек за четене език и с изобилие от примери, в които читателят лесно се разпознава, книгата  „Дай най-доброто от себе си“ (272 стр., цена: 22 лв.) може да се използва като наръчник и „съветник“ при всякакви ситуации от ежедневието. Но по-важното е, че тя предлага модел, който ни помага да поемем повече отговорност за собствения си живот и сами да го контролираме, както и да установим удовлетворителни взаимоотношения с околните. Разгледани са не по-малко значими теми като усвояване на умения за комуникация, разрешаване на конфликти и успешно поставяне и постигане на цели.

Често, вместо да слушаме, ние натрапваме на другия нашия съвет и решения; проповядваме и морализираме; прекъсваме рязко потока на комуникация, налагайки своите оценки. Линда Адамс показва колко много ползи могат да произтекат за всички видове отношения от открито, честно и директно излагане на лично мнение, собствени вярвания и ценности, без да се принизява човекът отсреща. Главата, посветена на сблъсъка на ценностите, предлага някои ефективни начини за въздействие върху другите, за да променят своите ценности. Авторката подсказва и как можем да се справим с тревожността, съпътстваща откровеното самоутвърждаване.

Американската психоложка Линда Адамс, професионалист с близо 40-годишен опит в своята област, е авторка на над 20 книги, сред които „Обучение в ефективност за жени“ и „Дай най-доброто от себе си“, вече предназначена и за двата пола, претърпяла много издания и спечелила ѝ световна известност. Линда Адамс води и курс на същата тема, основан на т. нар. „модел Гордън“ – на името на покойния ѝ съпруг д-р Томас Гордън, пионер в областта на комуникативните умения. Адамс посвещава книгата и „на всички, които са имали смелостта и прозрението да пишат книги за жени, които ме вдъхновиха и мотивираха“ – сред тях са Симон дьо Бовоар, Кейт Милет, Джийн Бейкър Милър, Мери Дейли, Мерилин Френч, Глория Стайнъм.

Линда Адамс - „Дай най-доброто от себе си“ (Откъс)

Из глава V
КАК ДА ИЗБЕГНЕТЕ НЯКОИ КОНФЛИКТИ

Самоличността израства като последствие от съществуванието.
Сидни Джурард

При все че изпитват фрустрация и чувство на неудовлетвореност от живота си, много хора никога не установяват и не приемат причините за негативните си усещания. Те завиждат на такива, които видимо водят продуктивен живот, но си измислят обяснения (любимо извинение е „лош късмет“ или „никога не ми излиза добра възможност“) за липсата си на постижения и удовлетворение.

Често тази липса на удовлетвореност може да бъде директно проследена до невъзможността човекът да заявява ясно и смислено своите желания и потребности.
Като се научим да използваме откликващите аз-послания, това ни помага да се справим откровено с молбите, на които наистина искаме да откажем, и ни дава
по-голям контрол над това как изразходваме времето и енергията си. Очевидно освобождаването от неприемливи задачи, бреме и задължения е важен крайъгълен
камък към лична свобода.

Но свобода от – от пилеене на времето ви по неудовлетворяващ начин – е само половината от отговора. Другата половина е свобода за – за изразходване на времето, енергията и уменията ви по начини, които са значими за вас и водят към постигане на целите ви. Преследването ви на тази позитивна форма на свобода ще ви постави в ситуации, в които ще имате нужда от разбиране, подкрепа, сътрудничество или участие
от страна на други хора. Ако искате сътрудничество от околните, когато то ви е необходимо, те трябва да усещат отношенията ви като реципрочни – нужно им е
да усещат, че сте готови да им помогнете да посрещнат своите потребности. Отношенията ви с другите хора винаги ще минават през промени и обрати; в един слу-
чай вие ще оказвате помощ, в друг – ще я търсите. При всякакви такива житейски промени вашият най-надежден водач ще е способността да сте наясно за своите
потребности и ценности и винаги да помните да бъдете чувствителни към тези на другите.

Превантивни аз-послания

Когато имате потребност, изискваща някаква форма на сътрудничество или подкрепа от друг човек, пълното разкриване на тази потребност от ваша страна е онова, което наричаме превантивно аз-послание. Това е самоутвърждаване, което ви ангажира в споделено преживяване с хора, с които имате отношения и които могат да помогнат за удовлетворяване на нуждите ви. Като всички аз-послания и това е ясно, директно и утвърдително изразено, избягващо двусмислици и агресивен тон. Помнете, че околните са по-способни и готови да ви помогнат да посрещнете нуждите си, ако имат ясна картина на онова, което искате.

Превантивното аз-послание е наречено така, защото може да предотвратява конфликти и недоразумения – вашето послание осведомява околните предварително какво ще искате и от какво ще се нуждаете. Информирането на околните за вашите потребности им помага да са по-отблизо ангажирани с вас, предотвратява изненадата им в по-късен момент и ги подготвя за евентуалните промени, които бихте искали да внесете и които биха могли да засегнат тях.

Участничка в курса описва ефективното си използване на превантивни аз-послания с майки от нейната група:

„Отдавам много време на различни групи като скаутски, спортни и прочее. Имам малко дете и харча много пари за гледачка, а тези разходи ме тревожат. Започна да ме ядосва това, че все аз бях тази, която казва „да“, докато другите майки си стояха у дома. Основната ми тревога бяха сумите, които харчех. Изпратих уведомление (ПРЕВАНТИВНО АЗ-ПОСЛАНИЕ) до някои от другите родители за допълнителните си разходи и молба те да гледат по-малкия ми син, докато аз бях заета да помагам на техните деца. В резултат можех да продължавам да отдавам времето и помощта си без тревога относно разходи за детегледачка, тъй като другите майки проявиха готовност да гледат сина ми.“

Друга участничка предава разговор, който е имала с родителите си:

„В последно време се чувствах длъжна да ходя в родния си град за празниците и да гостувам на родителите си, но тази година реших да си остана у дома. Изразих пред
тях чувствата си (вина), потребността да си остана вкъщи и да ги посетя по друго време през годината. Узнах, че те през всичкото време са настоявали да прекарвам празниците с тях, защото се опасявали, че иначе ще се чувствам самотна. Изглеждаха облекчени, че няма да посрещат гостенка, и вместо това заплануваха малко
пътешествие.“

Друга разказва за преживяванията със семейството си:

„След работа се прибирам у дома уморена и нямам желание веднага да се заловя с приготвянето на вечерята. А всички са гладни! Разговарях с останалите трима от семейството си и им казах, че също както те са уморени от работа и от училище, и с мен е така; че ако си сътрудничим, след кратка почивка можем всички да се включим в приготвянето на вечерята или пък те да започнат да я приготвят, когато не са твърде
уморени. Сега, като се прибера у дома, понякога приготовленията за вечерята вече са започнали, къщата е разтребена (приятно усещане), а друг път решаваме да вечеряме навън.“

Отново и отново установяваме, че когато хората се научат да използват уменията на ефективно самоутвърждаване, те са смаяни и възхитени от новооткритата готовност за сътрудничество от страна на околните. Започват да си дават сметка, че през цялото време са присъствали потенциално приемане, подкрепа или услужливост – както у другите, така и у тях самите. Просто са били в латентно състояние. Ето диалог, кой-
то може да се стори познат на мнозина:

– Но аз не знаех, че се чувстваш така! Защо никога не ми каза?
– Никога не ме попита.

Колко много непосрещнати нужди, неосъществени отношения и непостигнати цели могат да бъдат проследени до факта, че „никога не сте попитали и поискали“ или пък сте го поискали твърде късно, или сте го направили по начин, който е отблъснал хората, вместо да им даде шанс да бъдат отзивчиви въз основа на приятелството ви?
Ефективното превантивно аз-послание в общия случай се състои от две части:

1. Самоутвърждаване на вашата потребност

„Искам да продължа да уча.“

„Имам нужда от почивка.“

„Би ми се искало малко развлечение.“

„Много ще съм благодарна, ако можем да си останем у дома този уикенд.“

„Реших, че бих искал/а по-добра работа.

2. Причините за потребността (желана последица)

„Искам... защото...“

Важно е да се изтъкнат причините за потребността ви, та посланието ви да не звучи авторитарно или агресивно. Не е трудно да се отгатне как би реагирал брачният ви партньор, ако му кажете:

„Реших да се върна на работа, така че ми е нужна помощта ти в домакинството!“

Като използвате превантивното аз-послание, вместо това бихте могли да кажете:

„Реших да се върна на работа, та да мога да помогна за всички разходи, които имаме. Също така ми е нужен продуктивен труд, който ще ми даде шанс да използвам дипломата си за висше образование. И ще ми е нужна помощ в къщната работа.“

Първото съобщение звучи твърде агресивно и настоятелно; второто е внимателно обмислено самоутвърждаване.

- За представяне на книгата по радио и телевизия – This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. (Анна Лазарова, 884 977 027)

- За допълнителна информация, откъси и други материали - This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.  (Юлия Петкова, 899 330 444) 

- За получаване на книгата по куриер или от книжарницата на ул. „Иван Вазов“ 36 -  This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. (Николета Николова, 885 425 562)