Документалният филм „Песента на ръцете“ изследва глухотата чрез музика, проследявайки Дженифър, Габриел и Хосе, трима глухи музиканти от Венецуела, които поемат предизвикателството да изпълнят за първи път „Фиделио“ от Бетовен на езика на жестовете под палката на Густаво Дудамел.
Филмът, сниман в продължение на една година между Каракас и Лос Анджелис, беше показан на 21 март т.г. на специална сесия на 28-ия филмов фестивал в Малага. Той разказва историята зад постановката на операта – от началото на проекта до премиерата му в Каракас, и показва изолацията, която героите изпитват поради това, че са глухи. Постепенно те разбират, че музиката е не само тяхно убежище, но и тяхно спасение и надежда. Свидетели сме на пътуване, което разкрива трансформиращата сила на музиката за общността на глухите и как изкуството наистина може да променя човешки съдби. Хор от венецуелски музиканти, известен като „Бели ръце“, поема на това пътешествие, демонстрирайки своята страст и решителност.
„Имах нужда да разкажа тази история, да разбера музиката отвъд това, което знаем или искаме да знаем“, обяснява режисьорката на филма Мария Валверде. „Това ме накара да науча повече за една общност, която е много далеч от моята. Разбрах, че всички сме едно, но има бариери, които ние, слушателите, трябва да преодолеем. Филмът за създаването на „Фиделио“ ми позволи да се насоча към правата на глухите хора. Този документален филм е любовно писмо към тях, той показва изолацията, от която те страдат дори в собствените си семейства.“
В 90-те минути е събран изобилен материал, заснет в продължение на две години. Филмът „дава много теми за дискусия като достъпа до здравеопазване, до образование и до работа. Ние не осъзнаваме колко много има още за вършене“. Сега режисьорката се надява той да стигне до колкото се може повече хора. „Актьорите са в процеса от първата минута. Ние се сближихме и чувствам, че искам да бъда в живота им и да ги гледам как продължават да растат“, казва Валверде.
„Мисля, че Бетовен би ни помислил за луди, но и на него би му харесало“, убеден е венецуелският диригент Густаво Дудамел, поставил с жестомимичен език първата опера на композитора. Самият Бетовен написва „Фиделио“ по времето, когато започва да оглушава. „Това беше проект, свързан с много учене, с много срещи. Най-красивото нещо беше да видим, че в творба като „Фиделио“ бариерите отпадат, да видим, че музиката има сила, която далеч надхвърля нейното звучене“, казва Дудамел. Той подчертава, че документалният филм показва „изолацията, с която са свикнали глухите хора“. Известният диригент, който е музикален директор на Филхармонията на Лос Анджелис, а от 2026 г. ще поеме Нюйоркската филхармония, смята, че това е „един от най-специалните проекти“ в кариерата му, защото разкрива „други измерения на музиката“. „Работата беше завладяваща, чудесно взаимно обогатяване“, добавя той, пояснявайки, че не става дума за приобщаване, а за интеграция, за диалог между равни. Той вярва, че признанието, което са постигнали тези изпълнители, е „достойно и справедливо“, а благодарение на този проект са разрушени стени. „Различията обединяват. Живеем в свят, в който различията означават разрив, но те също така обогатяват и намереният общ език е колективно постижение. Тези млади хора постигнаха нещо индивидуално, но също и нещо, което засяга колектива“, убеден е Густаво Дудамел.
Мария Валверде и Густаво Дудамел
Операторът Андреа Мескида обяснява: „Глухите хора общуват чисто визуално. Срещнахме невероятно чувствителни, ориентирани към детайлите, наблюдателни и много изразителни хора. Те се нуждаят от светлина, за да общуват: ако не могат да видят, не могат и да разберат. Толкова много сцени представляваха предизвикателство, особено хоровите. Заснехме филма в преследване на моменти от реалността, намиране на добър кадър и очакване магията да се случи. Намесвахме се минимално, бяхме малък екип и прекарахме толкова много дни с нашите герои, че те приеха изцяло нашето присъствие и бързо ни интегрираха в семействата си. Деветдесет процента от филма са заснети във Венецуела. Показваме едновременно и професионалния музикален свят, почти недостъпен за глух човек, и всекидневния живот на героите“.
