Ново издание на една от иконичните творби на Джон Стайнбек потегля към книжарниците на 4 април. Именно за епичния шедьовър „Гроздовете на гнева“ писателят печели „Пулицър“ през 1940 година. Изданието е част от обновената поредица с избрани произведения на знаменития американски писател и Нобелов лауреат.

 

 

 

 

 

„Гроздовете на гнева“ (преводач: Венцислав К. Венков, 592 стр., цена: 33 лв., твърди корици) е най-дискутираната книга в Америка за целия XX век, скандална, пророческа и гневна творба, напоена с горещата пот на многомилионната работническа класа, която, въпреки че бива посечена от финансовия крах и нейното бъдеще е отнето завинаги, продължава да строи Америка с непоклатимо достойнство. Действието се развива по време на Голямата криза и проследява пътя на едно семейство от Оклахома до Калифорния, както и премеждията и разочарованията на неговите членове като наемни селскостопански работници. Въздействието на повествованието се е запазило до днес благодарение на суровата изразителност и разказваческото майсторство на Стайнбек, което няма аналог в американската литература.

Каквото и да се напише за „Гроздовете на гнева“, то е вече написано, а и винаги остава нищожно в сравнение с влиянието и престижа на тази „забранена“ книга. Джон Стайнбек печели през 1940 г. наградата „Пулицър“, която утвърждава романа като шедьовър на американската проза. Нито един писател до този момент не е бил такъв пламенен адвокат на потиснатите и социално слабите, категоричен в социалните си преценки и непоколебим във филантропския си порив да защити честта на обикновения американец, който се е превърнал в жертва на безскрупулния капитализъм. Джон Стайнбек бива едновременно нападан политически както от левите, така и от десните заради социалната си ангажираност и „комунистическите“ си възгледи. Тези нападки са израз на позорно политическо късогледство и порочна критика, която в конюнктурния хаос не успява да различи непреходните човешки стойности от евтината политизирана демагогия. Тестът на времето обаче е по-силен от грохота на низките страсти и днес „Гроздовете на гнева“ се е превърнал в култова класика, която, от една страна, най-успешно е запечатала епохата на Голямата депресия, а от друга, се определя като настолна книга по солидарност и колективна борба срещу репресията и отчаянието. Романът има впечатляваща киноверсия под режисурата на прочутия Джон Фордс Хенри Фонда в главната роля. Филмът е удостоен с две награди „Оскар“.

Безспорен класик на американската литература, носител на „Пулицър“ и Нобелова награда, Джон Стайнбек (1902-1968)е романист, публицист, драматург и есеист, хроникьор на залозите и илюзиите на своето време. Хуманистичната атмосфера на неговото творчество свидетелства за безпристрастния му инстинкт за справедливост. Роден в калифорнийския град Салинас, Стайнбек познава до болка несгодите на местните фермери и работници от началото на XX век. Белетристичните му произведения са проникнати от състрадание към обезправените, но в тях прозират още възхищение от достоянията на човешкия дух и яростна непримиримост с вероломната природа на властта. Романи като „Гроздовете на гнева“ и „Зимата на нашето недоволство“ са любими на милиони читатели от всички поколения по всички краища на света, защото продължават да звучат актуално в един или друг смисъл. Техните послания се схващат като универсални истини за нелекия път, който изминават човекът и неговата душа в едно общество, чиито добродетели изтъняват за сметка на пандемична алчност, опортюнизъм и себичност.

Настоящата поредица е замислена като библиофилска колекция от издания на най-значимите и представителни за белетристичната вселена на автора работи: от навярно най-популярния му роман - фамилната сага „На изток от рая“ (1952), вдъхновена от библейския разказ за Каин и Авел, през първия му голям успех, „Тортила Флет“ (1935), последван от покъртителната повест „За мишките и хората“ (1937) и безсмъртния шедьовър „Гроздовете на гнева“ (1939). Поредицата включва още незаглъхващата „Улица „Консервна“ (1945) и последния роман на писателя - „Зимата на нашето недоволство“ (1961).Класическият минималистичен дизайн е дело на художника Иво Рафаилов.

Джон Стайнбек - „Гроздовете на гнева“ (Откъс)

 

Глава 25

Пролетта в Калифорния е прекрасна. Долините с разцъфтели овощни дръвчета се превръщат в уханни розови и бели води на плитко море. После от старите пресукани стъбла поникват първите филизи на гроздето и се спускат надолу да покрият стъблата. Тучните хълмове са овални и меки като женска гръд. А по равните земеделски полета се просват километрични редици от бледозелени марули, източени карфиолчета и неземно сиво-зелен артишок. После по дърветата избуяват листата, венчелистчетата на овошките опадат и посипват земята с бяло и розово. Средата на цветчетата се надува, расте и добива цвят: череши и ябълки, праскови и круши, и смокини, които прибират цвета в самия плод. Цяла Калифорния натежава от плод, а плодът расте, набира сокове и клоните постепенно се превиват от тежестта му, та се налага да им се слагат подпорки, че да не се пречупят.

Зад цялото това плодородие стоят разбиращи и знаещи хора, умеещи хора; хора, които експериментират със семена и неспирно създават технологии за по-големи добиви от растения, чиито корени ще са способни да се съпротивляват на милионите врагове в почвата: на плесените, насекомите, ръждата и главнята. Тези хора се трудят старателно и неуморно да усъвършенстват и семето, и корените. Освен тях има и химици, които пръскат дърветата срещу вредители, пръскат сяра по лозята и ликвидират болестите и гниенето, милдюто и заразите. Доктори профилактици и доктори по граничните пунктове, следящи за появата на плодовата мушица и на японския бръмбар, хора, които поставят под карантина болните дръвчета, изкореняват ги и ги изгарят, хора със знания. Най-кадърни сред всички са ония, които ашладисват младите дървета и лозички, понеже работят с хирургическа точност и деликатност; от тях се изисква да имат и пръстите, и сърцата на хирурга, когато срязват кората, пъхват под нея присадката и превързват раната да я опазят от въздуха. За велики хора става дума. Между редовете вървят култиваторите, изтръгват пролетните треви и ги обръщат да гният под почвата, та да стане тя по-плодородна; натрошават почвата, та да задържа водата по-близо до повърхността; загърлят почвата така, че да задържа локвички вода за напояването, и унищожават корените на плевелите, които могат да отнемат от водата на овошките.

И през цялото това време плодът не спира да събира сокове, а лозята цъфват на дълги кичури. А през сезона на растежа топлината се засилва и листата стават тъмнозелени. Сините сливи се източват като малки зелени яйца на пилета, а клоните провисват от тежестта си върху подпорите. Заформят се и твърдите зелени крушки, а по прасковите се появява първият мъх. Цветчетата на лозята се отърсват от дребните си венчелистчета и твърдите им зрънца се превръщат в зелени копчета, а копчетата започват постепенно да едреят. Мъжете, които работят по полята, собствениците на малки овощни градини, гледат и пресмятат. Реколтата се очертава като много добра. И хората са горди, понеже годината е плодоносна благодарение на техните знания. Знанията им са преобразили света. Късото, слабовато житце е станало едро и високодобивно. Дребните киселици са станали големи и сладки, а онуй старо грозде, расло между дърветата и хранило птиците със ситните си зрънца, е породило хиляда нови сорта – и червено, и черно, зелено и бледорозово, лилаво и жълто, – при това всеки сорт си има свой характерен вкус. Хората в опитните станции са създали нови плодове: нектарини, четиресет разновидности на синята слива и орехи с хартиени черупки. И пак не спират да се трудят: селекционират, присаждат, променят, работят неуморно да направят земята по-плодородна.

Първо узряват черешите. Изкупуват ги по три цента и половина килото. Майната им, за тия пари не можем ги обра дори. Черни череши и червени череши, сочни и сладки; но птиците наяждат наполовина всяка череша, а осите се навират с бръмчене във всяка направена от птиците дупка. И костилките се ръсят по земята и съхнат с провиснали по тях черни парцалчета.

Лилавите сливи омекват и набират захарност. Боже мили, как да ги оберем и изсушим и обработим със сяра? Какви надници да платиме, като и най-ниските са ни много. И лилавите сливи правят килим по земята. Първо обвивките им се набръчкват и ята от мухи се нахвърлят на пиршеството, а долината се изпълва с аромата на сладка гнилоч. После месото им потъмнява и реколтата увяхва по земята.

И крушите пожълтяват и омекват. По пет долара за тон. Пет долара за петдесет каси от по двайсет кила. Подрязвай и пръскай дръвчетата, обработвай градината, бери, слагай в касети, товари на камиона, разтоварвай в консервната фабрика и какво накрая? Петдесет каси за пет долара. Няма да стане. И жълтият плод тупва на земята и се размазва. Осите забиват хоботчета в мекото месо и наоколо започва да се стеле миризмата на ферментация и гнилоч. Какво да кажем пък за гроздето, като не можем да произвеждаме хубаво вино. Щото не е по джоба на купувачите. Късай гроздовете от лозето – и хубавото, и гнилото, и наяденото от осите. Пускай всичко в пресата – и дръжките, и пръстта, и гнилото.

Ама в бъчвите имало плесен и мравчена киселина.

Блъскай сяра и танин.

И от ферментацията не се носи богатият аромат на вино, а вонята на гниене и химикали.

Абе, майната му. Нали има алкохолно съдържание. И човек може да се напие с него. Дребните фермери наблюдаваха как заемите ги заливат постепенно, като морски прилив. Пръскаха овошките, но не продаваха добитото; подкастряха и ашладисваха, но не успяваха да оберат добитото. Може знаещите хора да са работили, да са преценили, но въпреки всичко плодът гние по земята, а гниещата гроздова каша в бъчвите трови въздуха. Пробвай ѝ виното. Никакъв вкус на грозде няма – само сяра, танин и алкохол.

Тая малка овощна градина догодина ще е част от голям холдинг, понеже заемите са задушили собственика ѝ.

Това лозе ще принадлежи на банката. Само едрите собственици са способни да оцелеят, тъй като притежават и консервените фабрики. А четири круши, след като ги обелиш, разрежеш на половинки, свариш и консервираш, пак ти излизат петнайсет цента. Да, ама консервираните круши не се развалят. Траят с години.

Гнилочът се разпростира по целия щат, а сладката миризма причинява навсякъде огромна скръб. Онези, които ашладисват дръвчетата и карат семето да стане плодоносно и едро, не знаят как да дадат на гладния народ да яде добивите им. Създателите на нови плодове на тоя свят не могат да създадат система, по която плодовете им да бъдат изядени. И този им неуспех тегне като огромна скръб над целия щат.

Онова, върху което са се трудили корените на лозите и на дърветата, трябва да се унищожи, за да се поддържа цената, а това е по-тъжно и горчиво от всичко останало. Цели вагони с портокали се изсипват на земята. Хората прииждат от километри да си вземат от плода, но им е забранено. Как ще ги накараш да купят дузина портокали за двайсет цента, ако могат просто да отидат и да си ги вземат. Милиони гладуват; милиони имат нужда от този плод – а златните планини биват залети с керосин.

И страната се изпълва с вонята на гнилоч.

Корабите да горят кафе вместо гориво. Отоплявай се с царевица – отделя много силна топлина. Изхвърли картофите в реката и сложи по бреговете охрана, та хората да не могат да ги извадят от водата. Заколи прасетата, зарови ги и ги остави да се разлагат и да тровят почвата.

Налице е престъпление, което не е достатъчно да заклеймиш. Налице е мъка, която сълзите не са в състояние да символизират. Налице е провал, пред който всичките ни успехи рухват: и плодородната почва, и правите редици дървета с яки дънери и зрял плод. А гинещите от пелагра деца са осъдени на смърт, понеже портокалите не носят никаква печалба. И съдебните лекари са принудени да пишат в смъртните им актове „починало от недояждане“, понеже храната трябва да гние – принудена е да гние.

Народът приижда с мрежи да вади картофи от реката, а охраната ги отблъсква; пристига с раздрънканите си коли да си вземат от изхвърлените портокали, но те вече за залети с керосин. И народът стои и гледа безмълвно как картофите се отдалечават надолу по реката, слуша как квичащите прасета ги убиват в един изкоп и ги заливат с негасена вар, наблюдава как портокаловите хълмове се разлагат на киша; и очите на народа съзират провала на системата; и в очите на народа гневът става все по-силен. В душите на народа гроздовете на гнева се наливат и натежават от сок; натежават и са готови за гроздобера.

- За представяне на книгата по радио и телевизия – This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. (Анна Лазарова, 884 977 027)

- За допълнителна информация, откъси и други материали - This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.  (Юлия Петкова, 899 330 444) 

- За получаване на книгата по куриер или от книжарницата на ул. „Иван Вазов“ 36 -  This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. (Николета Николова, 885 425 562)