На 27, 28 февруари, 1 и 2 март предстои премиера на операта „Фалстаф“ от Джузепе Верди. Диригент е Григор Паликаров, а екипът е от Италия – режисьор Марко Гандини, когото вече добре познаваме от първата българска постановка на „Медея“ от Керубини през миналата година, която той осъществи първо на сцената на Националната опера, а след това и в Белоградчик. Сценография е на Итало Граси, костюмите на Ана Биаджоти.
За участие в спектаклите са поканени едни от най-добрите български певци, както и именити солисти от чужбина. В ролите ще видим: Сър Джон Фалстаф – Кирил Манолов и Лучо Гало; Форд – Атанас Младенов и Венцеслав Анастасов; Алис Форд – Габриела Георгиева и Мила Михова; Нанета – Мария Павлова, Силвия Тенева, Станислава Момекова; Фентън – Емил Павлов и Рино Матафу; Мисис Куикли – Весела Янева и Мариана Пенчева; Мег Пейдж – Александрина Стоянова-Андреева, Мария Радоева и Цвета Сарамбелиева; Доктор Каюс – Ангел Антонов, Красимир Динев; Бардолфо – Николай Павлов и Пламен Димов-Гранджан; Пистола – Александър Носиков, Антон Андреев, Николай Войнов.
Спектаклите са с участието на оркестъра и хора на Софийската опера, диригент на хора Виолета Димитрова.
На специална пресконференция бяха представени както екипът, така и солистите, които споделиха предпремиерните си вълнения.
фотография Софийска опера
Директорът на Софийската опера Пламен Карталов припомни, че българската публика добре познава режисьора Марко Гандини от спектаклите на „Медея“, които се състояха първо на сцената на Софийската опера, а след това и на открито при Белоградчишките скали. „Ние създаваме традиция да работим с изтъкнати режисьори, диригенти и артисти, но най-главното за мен е работата с българските певци, на които даваме изключителната възможност и шанс да растат и да имат кариерно развитие, така че да бъдат съизмерими със своите колеги от целия свят. И това го доказваме с много наши продукции.“
Той разказа за предстоящите гастроли в Италия с „Валкюра“, в Полша с „Електра“, в Турция, на Истанбулския фестивал, отново с „Електра“, а „Валкюра“ ще открие следващия сезон в Загреб. „Така Софийската опера открива нови хоризонти в репертоара на съответните театри. Веднага след Загреб откриваме сезона в София с „Тоска“ отново под диригентството на Даниел Орен с елитен международен състав“, завърши Карталов и пожела успех на премиерата.
В екипа на „Фалстаф“ е диригентът Григор Паликаров. Осъществил е над шейсет продукции в Софийската опера – оперни и балетни заглавия. Той е носител на престижни награди, сред които Кристална лира, Златно перо и Емил Чакъров. „Радвам се отново да съм в Софийската опера, която е била мой дом за двайсет години и още няколко преди това. „Фалстаф“ е великолепно заглавие. Незаслужено не се нарежда като популярност до „Риголето, „Травиата“ и „Трубадур“. Повечето композитори през романтизма си отиват млади, а Верди има късмета да живее дълго. Той е роден в една година с Рихард Вагнер, но си отива много след него. Дори успява да влезе в ХХ век. Известен е с феноменалната еволюция в творчеството си. Той извървява огромен път, който не спира до последния му опус. Всъщност „Фалстаф“ е едно композиционно съвършенство без никакви условности, без никакви забележки, без нито един недостатък. Това е единствената опера на Верди, в която не се съкращава нищо. Тук няма да чуете Ladonnaemobile или някой друг хит и може би на това се дължи малката ѝ популярност. Това е опус, който поставя изключително много предизвикателства пред всички изпълнители, на първо място пред певците, не само пред Фалстаф, но пред всеки от десетте персонажа, които виждаме на сцената. Техните партии са написани като плетеница, като калейдоскоп, като килим, който трябва да се тъче, и не може да има нито една грешна нишка. Така всеки певец има своята пълноценна изява само в колектив, заедно с другите певци. Да, има две известни арии на Фалстаф, ария на Форд, дори малка ария на Фентън, но те нямат толкова голямо самостоятелно значение. Освен за солистите операта е предизвикателна и за оркестъра, който има да изсвири много, и то трудни неща. Той трябва да бъде съвършен партньор на певците, за да може да се получи драматургичният замисъл на Верди. Тук всичко е подчинено на драматургията. Пулсацията на операта принципно не се променя, променя се характерът на музиката. Тя става лирична, става комична, на моменти леко драматична, но пулсацията следва да се запази, а това за диригента е убийствено трудно, защото той не трябва да коригира в движение. Той трябва да вземе едно темпо и то да бъде най-точното темпо, ако се наложи да го сменим в който и да е от следващите епизоди, значи проблемът е в него. Той трябва да вземе това темпо, което е перфектно за всички останали епизоди в дадената картина. Трябва да кажа, че си партнирам с великолепни солисти: Кирил Манолов, който е участвал в постановки на тази опера на световно ниво, също и Мариана Пенчева. Имаме и дебютанти, но всички се справят великолепно. Имаме страхотен режисьор, който музикално е толкова вътре в нещата, че на моменти дори изисква повече от мен, което е прекрасно. Той не оставя грам свобода на певците. Затова драматургията на тази опера е уникална. Чудел съм се какво би написал Верди, ако беше живял още петнайсет години. Това щеше да бъде вече нещо над нашите представи. Вярвам, че ще имаме прекрасен резултат. Всички предпоставки са налице. Ще бъде много красива постановка и съм изненадан, че през 80-те години е била предишната постановка на „Фалстаф“. Изминало е твърде много време. Щастлив съм, че на сцената на първия ни театър се завръща именно това заглавие наред с огромния разнообразен репертоар, който Софийската опера поддържа.“
Режисьорът Марко Гандини, фотография Софийска опера
Режисьорът Марко Гандини е имал няколко продукции на „Фалстаф“ – в Токио, Севиля, Будапеща, Виченца, като в спектаклите в Севиля ролята на сър Джон изпълни Кирил Манолов. „Фалстаф“ наистина е абсолютен шедьовър. В Европа операта е много често представяна и дори сега е в програмата на Миланската скала. Тя е комична, или по-точно иронична. Посредством своите персонажи Верди се забавлява, осмива живота и поглежда на старостта с ирония и усмивка. Всъщност операта е едно голямо забавление на жените срещу Фалстаф, но и на Фалстаф с тях. Той казва: „Без мен няма да се забавлявате“. На първото си представяне в Скалата операта е имала огромен успех. Верди е трябвало да излиза десетки пъти и да се покланя. „Фалстаф“ е нещо ново, Верди пресъздава думи в действие. Дори звукът на думите създава музикална атмосфера. Либретото е много богато с фонетични стимули, специфични думи с много фина разнообразност. Това дава възможност да се предложи бърза, винаги различна музика. То е като един спринт до големия финал. Внимание! Комичните опери имат един малък проблем. Много често краят е досаден, защото се знае предварително и интересът спада. Либретистът Бойто, който е изключителен литератор, пише писмо до Верди: „Внимавайте да не сгрешим в трето действие“. Така те измислят грандиозната сцена в гората, която е истинско игрово великолепие. Много ясно, че има огромна ирония – това е празник, на който всички са маскирани. И следва голямата финална фуга. Верди написва изключително трудна и много красива фуга. Все едно отваряш бутилка шампанското. Двамата гении, Верди и Бойто, с голяма интелигентност изграждат опера, която от началото до края приковава вниманието на зрителя към сцената… Много съм щастлив, че работя тук с тези артисти. Догодина отбелязвам 40 години на сцената. Работил съм с много български артисти в Италия – Красимира Стоянова, Светла Василева – моя приятелка, Соня Йончева и с тримата гиганти, които ми бяха и приятели – Райна Кабаиванска, Гена Димитрова и Николай Гяуров. И от тях научих много. Когато получих първата си покана от Софийската опера за „Медея“, настръхнах само като си помислих, че отивам на мястото, където тези певци са създадени. Това великолепие е в артистичните вени на всички, то е във въздуха. За мен е огромна чест да работя със състав на такова равнище. Тук всички гласове са истински. Рената Тебалди казваше през 60-те години: „Ще дойдат мънички гласчета“. Така се и случи. Но тук имаме истински, богати гласове. В тази постановка срещам сила, която е изключително мощна и увличаща. Има и гостоприемство – гостите веднага бяха приобщени. Има доверие, уважение, споделен артистичен живот. Това е нещо, което наричам „любовна аура“. В моите постановки се стремя да създам атмосфера на сливане, на уважение, това позволява на артиста да даде най-доброто от себе си.“
Сценографът Итало Граси е автор на повече от сто и петдесет сценографски решения на опери, балет и мюзикъл. Негови творби са печелили награди и са представяни в най-важните театри в Италия и по света. „Декорът е много сложен. Използваме истинска вода на сцената, което винаги създава проблеми. Вдъхновението ни идва от Шекспирово време. Има реалистични фрагменти от оригиналния свят на Фалстаф, видени през съвременен поглед, но все пак от XVII век.“
Анна Биаджоти, авторка на костюмите, е директор на отдела за костюми на Римската опера и носителка на престижни награди за оперни, театрални и филмови продукции. Работила е с големи режисьори като Джорджо Стрелер, Дамяно Дамяни, Лука Ронкони и Франко Дзефирели. „Опитваме се да предадем обстановката на английския XVII век. Търсим да пресъздадем онзи свят от пиесата на Шекспир „Веселите уиндзорки“. Дори аксесоарите са типични за онова време. Така създадохме част от мъжките костюми за хора и за главните артисти, но същото се отнася и за женските – и при тях проучих типичния модел за онази епоха. Искахме и материалите да са подходящи като цветовите тонове. Костюмите са 120– 150. Има различни аксесоари, покривала за глава, има и перуки, красиви маски, които имитират животни. Помолих момичетата, които работят в театъра, да направят тези маски, като използват материали от природата или парчета плат, все едно са селянки в провинцията. Костюмите са изработени внимателно, на ръка, те са много ценни. Нямам търпение да ги видя на сцената и да ги покажа на вас.“
Мариана Пенчева изпълнява ролята на Мисис Куикли: „Дебютирах в тази роля преди трийсет години. Това е четиринадесетата ми постановка. Започнах с диригента Густав Кун, после работих с Даниеле Гати, Антонио Папано, Карло Рици, Нело Санти, Даниел Баренбойм, Павел Балев в прекрасни театри, винаги с колеги, от които съм научила много. За мен е изключително удоволствие, когато работя „Фалстаф“, да откривам нови неща. Не мога да тръгна като изграден персонаж и да кажа: „Това съм аз“. Всеки диригент и режисьор създава нещо съвсем различно. Това, което правим тук, е невиждано, не съм участвала в такава постановка. Тя е един съвсем друг свят, при това прекрасен. Досега не съм работила с режисьор, който познава партитурата на операта по-добре от диригента. Той знае всички партии и непрекъснато ни помага, когато бъркаме“.
Кирил Манолов – Фалстаф: „Много съм щастлив, че съм тук за „Фалстаф“. Това е моя сбъдната мечта. С маестро Карталов водим разговори поне от десет години. Тази роля ме е извела на сцените по света, пял съм я в големите театри, с големи диригенти и режисьори. Развълнуван съм. Постановката е изключителна. За два часа ще бъдете в един друг свят“.
Габриела Георгиева – Алис Форд: „Събраха ми се много дебюти в последните години, но много се зарадвах на предложението. Операта е трудна, ансамблова, трудно се научава, но след това удоволствието е голямо. Познавам режисьора от „Медея“ и знам как работи. Бях сигурна, че ще е голямо удоволствие. Освен това с Кирил Манолов, както той обича да подчертава, пеем от малки заедно. И както каза Александър Носиков преди дни, „Фалстаф“ е опера за приятели. Събрали сме се колеги и приятели, работим заедно, познаваме се, преживяваме всичко заедно. Щастлива съм“.
Рино Матафу – Фентън: „За мен да работя с този екип е невероятно училище. Сега започва моята кариера, а с вас се уча да пея, както и да работя с този режисьор. Колкото до операта, разбрахте, че е доста сложна, и аз я уча сериозно. Давам всичко най-добро, на което съм способен“.
Венцеслав Анастасов – Форд: „Верди решава да напише тази опера в края на творческия си път. В нея откриваме елементи от много негови опери. Аз чувам „Отело“, „Симоне Боканегра“, много Моцарт, предкласика. Тези музикални елементи са като закачки. Операта сякаш е ретроспекция на онова, което го е вълнувало Верди през целия му живот. Като млад много слушах SwingleSingers, тук се чувствам като певец от тази група“.
Мария Радоева – Мег Пейдж: „Това е една от най-любимите ми опери като зрител. Всеки ден от репетициите е щастие и забавление. Уча се от всички мои колеги. С Марко се работи много леко. Той ни вдъхновява“.
Мила Михова – Алиса: „Освен огромна благодарност към постановъчния екип, сега ще спомена и трима души, без които нямаше да се справим – нашите корепетитори Деница Петрова, Стоян Мартинов и Поли Чернева. Това е гигантско предизвикателство. Операта се учи по-лесно с мизансцена, особено когато той е толкова логичен. Толкова красива, традиционна и истински смислена постановка се вижда много рядко. Работата с Мариана и Кирил е истински майсторски клас“.
Това е третата премиера на „Фалстаф“ в Софийската опера. За първи път творбата е представена на 10 ноември 1943 г. с диригент Едмондо де Веки, режисьор Петър Райчев, художник Преслав Кършовски. Ролите са изпълнили Михаил Люцканов, Събчо Събев, Георги Хинчев, Елисавета Йовович, Серафима Динева, Таня Цокова, Райна Стоянова, Георги Иванов.
Следваща постановка е на 14 юни 1986 г. с диригент Димитър Манолов, режисьор Светозар Донев, художник Мария Трендафилова, хореограф Маргарита Арнаудова. В ролите: Стоян Попов, Павел Герджиков, Никола Смочевски, Никола Василев, Емил Угринов, Любомир Бодуров, Борис Богданов, Юлия Винер, Галина Йончева, Светлана Котленко, Христина Хаджиева, Елена Стоянова, Людмила Хаджиева, Явора Стоилова, Румен Дойков, Минчо Попов, Евелина Стоицева, Стефка Попангелова, Тони Христова, Лилия Дудрева, Елка Кичева, Ангел Петков, Димитър Цолов, Константин Видев, Неделчо Павлов, Анна Донева.
