На 27 февруари се навършват десет години от убийството на Борис Немцов. Предлагаме ви откъс от автобиографичната му книга „Изповед на бунтаря“ (2007).
Окончателният избор на приемник от Борис Елцин за мене беше абсолютно неочакван. Като научих фамилията, се шокирах: „Само народ от добре стоплен и дълго мачкан пластилин може да гласува за човек, започващ политическата си кариера от президентски избори“. Не можех да повярвам, че незабележимият и известен на малцина полковник от КГБ-ФСБ Путин може да бъде избран за половин година на най-висшия пост в държавата. Добре познавах Владимир Владимирович, той никога с нищо не беше изпъквал на фона на сивата маса държавни чиновници и никога не беше имал особени заслуги пред Отечеството. И аз, и Чубайс изпитахме шок от решението на президента да избере за приемник Владимир Путин. Впрочем въпреки множеството догадки самият Чубайс никога не е смятал да става президент и дори на шега не беше обсъждал такава перспектива. Но ни се струваше, че Сергей Степашин, независимо от особеностите на характера си, е най-подходящ от всички за ролята на следващ президент на страната. Степашин, който за четири месеца оглави правителството, действаше много внимателно. Той поначало е достатъчно мек човек, порядъчен, склонен към компромиси. Ние бяхме убедени, че Степашин няма да се изложи. За Русия такъв президент би означавал движение напред.
Сега разбирам какво е станало и защо изведнъж се появи Путин. Името на Путин изплува в момент на цайтнот, когато оставаха месеци до изборите. Елцин нямаше доверие нито на Примаков, нито на Лужков, нито на Черномирдин. А пък обкръжението му го убеждаваше, че му трябва такъв президент, който ще му осигури неговата лична сигурност. На обкръжението му беше безразлично накъде ще поведе страната новият президент, те мислеха за себе си. С Немцов всичко беше ясно, Явлински през цялото време ги ругаеше, Степашин се оказа твърде гъвкав. Обкръжението искаше човек, който да им е задължен на всички, надежден, който да си държи на думата. Малко хора по онова време знаеха кой е Путин. Той беше дотолкова незабележим, че дори моят секретар не реагираше на него. Веднъж в приемната ми звъни директорът на ФСБ, а секретарят отказва да го свърже с мене и иска от него да се представи. Той му отговаря: „Владимир Владимирович Путин, директорът на ФСБ“. Секретарят ми казва: „Някакъв Путин се обажда. Казва, че бил началник на ФСБ. Какво да го правя?“. Спомням си един случай, който ме потресе до дъното на душата ми. 1998 г. Миньорите в цялата страна стачкуват. Стоят на моста „Горбати“ пред зданието на правителството и чукат с каските си по паважа. Березовски спонсорира този спектакъл и кара на стачкуващите сандвичи. Цялата страна е блокирана: Транссиб, Северната железница, Северокавказкият път… Железопътното движение в цяла Русия е блокирано. Правителството взема решение да разблокира железопътните линии. Бившата премиер-министърка на Великобритания Маргарет Тачър ми казва твърдо и безапелационно: „Борис, трябва да ги разгоните с полиция. Те са врагове на Русия“. Ние разбирахме, че страната всеки момент може да се разпадне на парчета по икономически причини, понеже Транссиб е единственият железен път, свързващ далечния Изток и Сибир с центъра на Русия… На Северокавказкия път се бяха събрали толкова пътници, които отиват на почивка с деца, че там се беше създала буквално взривоопасна обстановка… Повече от сто композиции бяха спрели насред полето и по гарите в южните краища на Русия. Антисанитарна ситуация, липса на елементарни условия. Всеки момент можеше да избухне епидемия… От друга страна, миньорите поставяха до голяма степен справедливи изисквания, макар и да имаше прекаляване, подгрявано от обидени олигарси. Аз, като вицепремиер, оглавявах комисията по регулиране на ситуацията. Свиках извънредно съвещание, поканих всички от силовите ведомства. Дойдоха всички, освен директора на ФСБ Владимир Путин… Путин се обади и каза, че не можел да дойде, защото кучето му било болно. Бях в шок и дълго не можах да се опомня. Поведението на ръководителя на ФСБ ми се стори въпиещо нелепо, неумно и недържавническо и направо не ми се вярваше, че това става.
Сега стана очевидно, че Путин е талантлив политик. Без съмнение, той беше недооценяван. Той обърна развитието на Русия, като унищожи свободата на словото, института на изборите, като се разправи с политическите си опоненти. Изгради държавно-монополистичен капитализъм. Опрости своя живот и усложни живота на Русия. Независимо че Путин е единственият политик в света, който е започнал политическата си кариера от длъжността на президент, той блестящо овладя политическите технологии и великолепно се вписа в ролята на президент. Днес много хора са разочаровани от него. А аз никога не съм подкрепял Путин. Смятам, че ако човек съзнателно е постъпил на служба в КГБ на СССР, който с гордост е подчертавал, че е продължител на делото на НКВД-ВЧК – наказателни организации против собствения си народ, към такъв човек не можеш да се отнасяш без подозрение. Чекистите имат много специфичен мироглед, основан върху омраза към всяка опозиция, върху неприемане на критика по свой адрес, върху несъвместимост с откритостта и публичността. Чекистите така са възпитани, така са обучени и по тази причина смятах и смятам за опасен президент, възпитан в коридорите на съветския КГБ.
Но Борис Елцин смяташе друго. Елцин съзря Путин след скандала със Скуратов. Един от олигарсите подхвърли в администрацията на президента касета със записи на любовните удоволствия с две проститутки на някакъв човек, който прилича на главния прокурор. Прокурорът така досадил на предприемача с молбите си и с оргиите си с млади момичета, че оня решил да търси защита от президента. Стана грандиозен скандал. Скуратов се държеше като момичетата, с които си общува: ту обещаваше на Елцин доброволно да си подаде оставката, ту се обръщаше към депутатите от Държавната дума и от Съвета на федерацията за защита. Обстановката беше много изнервена. Опозицията в парламента се канеше да обяви на Елцин импийчмънт и генералният прокурор беше нужен на комунистите като коз. Елцин възложи на Владимир Путин да махне опозорилия се генерален прокурор. Беше доста мръсно дело, защото е неприятно и неприлично да се рови в чуждо бельо. Но на Путин и окото му не мигна, справи се и реши проблема с прокурора.
Изглежда, че за Елцин това поръчение е било проверка за лоялност. За Борис Николаевич лоялността на политиците и чиновниците имаше значение. Когато предаваше властта на Путин, накрая той изрече: „Пазете Русия“. Ключова фраза за първия президент, тя много точно характеризира Елцин. Действително, независимо че Русия не го обичаше, Елцин обичаше Русия. По свой начин, с пиянство и своеволие, но я обичаше. Тогава той произнесе „обичайте Русия“ от все сърце, искрено и с тревога. Това означава, че изборът на кандидатурата на Путин за Елцин е бил труден и той не е бил уверен в него.
Основното оръжие, основният символ на властта на Елцин беше писалка със златен писец – с тази писалка той подписваше укази. На бюрото на Борис Николаевич нямаше нищо освен писалката. Когато предаде властта, той предаде и писалката на Путин, сякаш основен символ на държавническата и президентската мъдрост. Когато след време влязох в кабинета на президента в Кремъл, на очи се набиваха принципни промени: на бюрото на Путин писалката я нямаше, вместо нея имаше дистанционно от телевизор, който се намираше точно срещу работното бюро. В кабинета на Елцин никога не беше имало телевизор. Стана ясно, че в страната ще има проблеми със свободата на словото.
Има три грандиозни „постижения“ на Путин, за които страната тепърва ще го споменава с лоши думи. Първо: при Путин корупцията разцъфтя в нечувани мащаби на всички нива на държавното управление. Второ: невероятно се разрасна и се укрепи бюрокрацията, за годините на Путиновото управление броят на бюрократите нарасна до 500 хиляди души. И трето: пълно унищожаване на свободата на словото в политически значимите СМИ и разцвет на лъжливата пропагандистка телевизия. Каквото и да се е говорило за Елцин, по третата точка Борис Николаевич умееше да удържа на натиска и се държеше като истински мъдър политик.
Путин си облекчи и живота, и работата. Той избра най-лесния начин: унищожи опозицията, свободната преса, отне самостоятелността на губернаторите. Приключи с федерализма в Русия и с местното самоуправление. Путин реши, че за по-добра управляемост всички отново трябва да бъдат строени в колони в стойка „мирно“; и всички да крещят колко е велик той; и навсякъде да висят негови портрети. Да се ръководи Русия с такива методи е смъртно опасно в стратегически план, макар че лично за президента точно тази система е най-удобна и най-проста. Да не се обръща внимание на лоялните корупционери психологически е по-лесно, отколкото всеки ден да слушаш критика по свой адрес. Фактически да се анулират изборите е по-безопасно, отколкото всеки път да рискуваш да ги загубиш. Но аз не вярвах, че Русия може да бъде обърната на 180 градуса толкова бързо.
И все пак длъжността на президента в Русия е много сериозна и много трудна работа, ключовата дума тук е „отговорност“. Путин реши да върви по пътя на най-малкото съпротивление, както са били обучавани рицарите на плаща и кинжала. По същество той се оттегли от отговорността за Русия, осигури лично себе си, и това е основното, за което историята ще му потърси сметка. В школата на КГБ Владимир Путин е изучавал предмет „вербовка“. Явно го е усвоил не зле, получил си е отличната оценка и сега усъвършенства знанията, уменията и похватите на практика. Путин действа без ограничения. Няма никаква противотежест, той не слуша никого в страната и затова често не реагира адекватно. Вече няма реална сила, която да може поне в някаква степен да му повлияе. Той гледа телевизията, която сам си е създал, слуша само своите чекисти, хора с друга гледна точка в Кремъл не се допускат.
Отдавна забелязах, че в политиката доста хора се занимават със странни неща и се увличат от странни идеи. Мнителност, подозрителност, вяра в теорията на заговорите – това са отличителни черти на най-популярните днес политици в Русия. Но ако човек вземе някой учебник по психиатрия, разбира, че това са признаци на болест. Например в нашето общество е много популярна идеята, че Америка плете заговор срещу Русия и че Англия помага на Америка. В действителност проблемът на Русия са руснаците. Основният враг на Русия сме ние самите, нашето многовековно робство, лицемерието и същевременно чинопочитанието, желанието да оближеш началника независимо от ранга му. Типичното поведение на нашия човек е: първо в самозабрава облизваш началника – директора на корпорация или президента на страната – и получаваш от това дълбоко удоволствие, а после, когато човекът се спъне, му забиваш нож в гърба. Такъв е народът, нямаме друг.
Руският народ в общи линии е разделен на две неравни групи. Едната част са потомците на крепостни, хора с робско самосъзнание. Те са много и си имат лидер – В. В. Путин. Другата част граждани на Русия, по-малката, са родени свободни, горди и независими. Те нямат лидер, той не им и трябва. Руската имперска традиция е такава: има цар и той е най-добрият от всички, а волята му е по-важна от законите. И да отстояват себе си, интересите си се решават малцина. В подобна матрица на поведение се състои основната заплаха за Русия. Често ми се налага да чувам: „лишиха ни от правото на избор“ или „закриха ни еди-кой си телевизионен канал“… Аз винаги отговарям: „Ние сами сме си виновни за това. Ние го искахме, не сме действали против. Наблюдавахме мълчаливо как се саморазправяха с нашите съседи. Ние дори злорадствахме по повод на техните нещастия, защото не ги обичаме. Ние сме свикнали да уреждаме лични сметки, а не да установяваме общи правила на играта…“
Превод от руски Албена Стаменова
