И така, както обещах преди време, тежката ми битка с родните конспиративни теории и техните многобройни последователи, с митовете и митоманите в гражданското ни пространство дума по дума продължава.

Не, не че със силата на словото ще доведа двубоя до победоносен край – подобни илюзии аз не храня. Конспиративните теории и ежедневно произвежданите от тях митове са непобедими и безсмъртни – по-непобедими и по-безсмъртни и от истините дори. Тази им непобедимост и това им безсмъртие имат дълбоки и силни корени – те са вкоренени чак в окултното, почвеническо съзнание на първочовека. Защо тогава тръгвам на тази обречена кауза ли? Ами защото въпреки принципната обреченост, тая искрица надежда, че с думите си ще накарам някой читател кое-що да се позамисли. Да преобърна общественото съзнание аз не дръзвам и да мечтая – още по-малко вярвам, че размислите ми ще преосъзнаят конспиратори и митомани, че ще ги превърнат от пристрастени към фантоми и химери утописти в реалисти и прагматици. Надявам се обаче, макар и с една много рехава, много колеблива и болнава надежда, че споделените от мен съображения ще породят в нечий светоглед искрица скептицизъм. А пътят към реалистичността и вярата в нея често тръгва със съмнението.

Ако досега разсъждавахме върху различни митове, конспиратори и конспирации в различни сфери на общественото пространство, днес ще фокусираме гражданската съдба на българския лев. Колкото и предрешена да е от хода на глобалистичните ни времена участта на националните валути, техните многобройни фенове съвсем не са за подценяване. Показателно е обстоятелството, че що се отнася до лева, неговите привърженици са само на родна земя. Международните институции и структури съвсем не са срещу приобщаването ни към еврото, стига да спазим определени икономически условия и предпоставки, еднакво валидни и за нас, и за най-богатите европейски държави. Срещу този ни според мен оптимистичен път застава родната политическа демагогия, подхранвана предано от родното невежество: патриотари, почвеници, доктринирани примитиви и фанатици, които пуснаха корен чак в парламента ни – корен отровен. Колкото и елементарни и назидателни, колкото и ирационални, еднозначни и популистки да са, техните декларирани на висок обществен глас измами подвеждат, увличат и завладяват с лека ръка масите. А това е вече сериозна национална опасност.

Да видим обаче какви са доводите (аргументи не бих ги нарекъл) на митоманите и конспираторите ни. В тях няма нищо ново – има само един повърхностен и декларативен патос. Който също не е нов. Левът – уверяват ни те – е знак и знаме на националната ни независимост, да се откажем от лева, значи да свием байрака и да предоставим род и родина на злонамерени външни сили (щом са външни, те са винаги злонамерени – стига да не идват от братска Русия). А това е равносилно и равнозначно на национално предателство. На тези кресливи парламентарни и извънпарламентарни ентусиасти ще отговоря, че да се държим като слепец за тояга за българския лев, значи да се държим за потомствената си балканска бедност – пътят към духовното и материално забогатяване минава през Европа и еврото, а обходни пътища няма. Всички, които са тръгнали с маршова стъпка срещу еврото, вървят срещу светския дух на времената ни, те не отчитат обстоятелството, че за разлика от историческите, днешните ни времена са колкото национални, толкова и интернационални. Днес никоя държава, дори и най-могъщата, не е в състояние да оцелее икономически в себеизолираност. Вярно е, че все още има и немного европейски страни, които предпочитат да се придържат към националните си валути, но за разлика от нас те са с огромен собствен икономически и фискален потенциал, върху който могат да стъпят. Освен това благодарение на активното си участие в международните финансови и стокови пазари, а благодарение също и на интензивния си задграничен културен обмен, и тези държави ден след ден се интернационализират. Интернационализиране, което несъмнено ще обхване в близко бъдеще и националните им валути, ще ги застави да се приобщят към общоевропейската валутна система.

Друг довод на нашите еврофоби е, че видите ли, преходът към еврото ще срине до дъното и без това невисокия ни жизнен стандарт, че стоките ще поскъпнат неимоверно, че приходите ни ще намалеят, а разходите ни ще нараснат. Това са отново легенди, митове и конспирации, безнадеждно далеч от реалността. Опитът и на прибалтийските републики, и на Хърватия (за икономическите гиганти като Германия и Франция пък изобщо да не говорим) показа, че това няма как да се случи, че цените ще си останат общо взето същите, а производствените ни и пазарни шансове (както у нас, така и извън граница) ще нараснат. А тъкмо ефективните производства и свободните пазари обезпечават национално богатство – не декретите.

Всички високопарни приказки за лева като пазител на националната ни независимост са прах в очите. Това са приказки не на родолюбци, а на демагози – от една страна – и на безразсъдно следващи ги невежи икономически и политически люде – от друга. Един истински родолюбец няма да предпочете съхраняване на националистичната хералдика за сметка на материалната нищета на народа си – както и за сметка на неговата пагубна по своите последици изолираност от външния свят. Искам да припомня само, че в ранните новодемократични години, когато левът ни беше напълно независим, един долар струваше три хиляди лева, а учителските заплати бяха по няколко долара. Икономическата нестабилност и свързаният с нея граждански хаос бяха превъзмогнати едва след като обвързахме лева си с Международния валутен фонд – чак тогава цени и доходи се стабилизираха. Относително стабилни останаха те и до днес. Благодарение не на героичността, на автономността и неприкосновеността на легендарния ни лев, а благодарение на прагматизма, на свободолюбивия дух, но и на надзора, на фискалната дисциплина, наложена ни от най-авторитетните международни финансови институции, с които въпреки цялата си патологичност ние имахме далновидността доброволно да се обвържем.

За да бъде картината пълна, ще добавя, че левът съвсем не е толкова надежден и непоклатим страж на националната ни независимост. Като единна общонационална валутна единица той е въведен в обръщение чак през 1880 г. А дотогава (около годините на т. нар. Освобождение) страната ни е била многовалутна територия, в която свободно са циркулирали и локални пари, и общински пари, и частни пари дори – всяка парична единица със собственото си стоково покритие. Поради което напливът от различни валутни единици (сръбски динари, руски рубли и разбира се, турски грошове) на родна земя съвсем не спъва бурния ни стопански възход. В онези вълнуващи времена несъмненият родолюбец, възрожденец и визионер Стефан Стамболов заяви, че може да си патриот и националист и без да се придържаш към лева. Но за онова, което далновидността на държавния стратег Стамболов прозира още преди цяла епоха, очите на днешните ни псевдовъзрожденци са все още слепи.  

Както вече отбелязах, неслучайно най-радикалните ни митолози и конспиратори са и фанатизирани еврофоби, а много често – и фанатизирани русофили, че и русоиди. А разграничаването ни – културно, икономическо и политическо – от Европа и света е стратегическа цел на Кремъл. Чиито империалисти и шовинисти съзнават, че откъсната от Европа и света, страната ни ще стане лесна плячка за техните попълзновения. А на родната (доколко ли е родна след подобни пагубни „фобства“ и „филства“?) ни земя кремълските интереси са явно и тайно обслужвани от цели парламентарни партии. Които съвсем сериозно тръгват да убеждават мало и голямо, че с влизането си в ЕС ние, българите, сме обеднели и оскотели, че сме се превърнали в неплатени слуги на хищните капиталистически акули, че сме поголовно мамени и ограбвани от евроатлантическата общност. Фактите обаче говорят точно обратното: всяка финансова година страната ни получава чрез солидарността си с НАТО национална защита и сигурност, а от ЕС получава няколкократно повече средства, отколкото внася в касите на Брюксел. Ако не бяха кредите и субсидиите на ЕС, днес ние нямаше да имаме нито магистрали, нито метро, нито облагородени селища, нито въздушни линейки. Въпреки видимостта на този факт милиони мои сънародници считат, че ЕС е наш грабител и експлоататор, а Русия – наш закрилник и добродетел. Какво да се прави – здравият разум е безпомощен пред идеологизираната слепота, сляпата вяра е неуязвима и за най-непоклатимите аргументи. Така че най-сериозната заплаха и за националното ни настояще, и за националното ни бъдеще са не, както се опитват да ни уговорят конспираторите и митоманите, многопартийността и европеизирането ни – най-сериозната заплаха за националната ни съдба днес е утопизмът на утопистите, неуязвимостта на общественото съзнание за рационалното мислене. Казано по-простичко, днешното неосъзнаване на тази коварна заплаха ще доведе закономерно до утрешното ѝ реализиране. Реализиране, което ще бъде еднакво гибелно и за утописти, и за рационалисти!…