Една от първите му изложби като художник е в Кюстендил. На същото място той наскоро получи Националната награда за живопис на името на Майстора. Богдан Александров е герой в рубриката "Човек на деня" на Свободна Европа.
В началото на февруари Съюзът на българските художници (СБХ)връчи Националната награда за живопис "Владимир Димитров - Майстора" на художника Богдан Александров.
Наградата се връчва ежегодно на рождения ден на големия български художник Владимир Димитров - Майстора. Учредена е през 1973 г. и се връчва до 1989 г., след което е възстановена през 2013 г. Александров е номиниран за нея заради две свои изложби.
"Конкуренцията е голяма и човек не може да бъде категоричен в очакванията си", каза Александров пред БНР.
Александров е роден на 8 март 1960 г. в село Покрайна, Видинско. Завършва средното си образование във Видинската математическа гимназия.
Продължава обучението си във Факултета за изящни изкуства на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Там изучава живопис в класа на проф. Николай Русчуклиев.
"Идвам от малък град в Северозападна България и след завършването на образованието си една от първите изложби, в които участвах, беше в Кюстендил", казва Александров пред БТА.
Този спомен е важен за него, защото именно в Кюстендил години по-късно получаваНационалната награда за живопис на името на Майстора - едно от най-големите отличия за български художници.
След завършването си работи на свободна практика, а от 2000 г., с известни прекъсвания, е директор на Художествена галерия "Никола Петров" във Видин.
Александров казва, че в изкуството следва само нещата, които истински го вълнуват.
"Никога не се подлъгах да правя неща, които непременно ще се харесат и ще привлекат интереса на ценители, които да инвестират", коментира той.
За него изкуството е път, който трябва да се "върви достойно", защото не е спринт, а маратон.
"Изкуството е нещо, което трябва да се следва с упорито темпо, защото без значение дали ще бъде оценено, то оставя своята диря", коментира художникът.
Според Александров животът на художника преминава в размисли и работа и няма време за суета, защото вълнуващите моменти са малко, но ценни.
Получаването на Националната награда за живопис на името на Майстора е един от тях.
"Изключително емоционално е да държиш светец в ръцете си", казва Александров.