Преди брака си с Джон Ленън, Йоко Оно има дъщеря Киоко от втория си съпруг Антъни Кокс, който бяга заедно с момичето в Съединените щати през 1971 година и изчезва безследно. 

 

 

► Ленън и Оно се местят да живеят в Ню Йорк същата година и харчат 1,5 милиона долара за частното си разследване, за да намерят Киоко. 

 

► Оно няма да види или да общува с дъщеря си в продължение на 23 години. 

 

През август 1971 година Джон Ленън напуска Англия с полет на TWA за Ню Йорк – без да подозира, че никога повече няма да види родината си. Той и съпругата му Йоко Оно са били нетърпеливи да започнат нова глава в Голямата ябълка, където наели скромен апартамент в стил лофт в хипи епицентъра на Гринуич Вилидж. 

Техният шокиращо достъпен дом привличал всякакъв вид авангардни художници, леви активисти и самопровъзгласили се чудаци, които се спускали на тълпи, за да убедят най-известната двойка в света да се присъедини към любимите им каузи и проекти. По-често, отколкото не, Оно и Ленън се съгласявали. Така започнал един неспирен период на активизъм за съпрузите, които преминали от идеята за мир към присъединяване към протести и маршове. 

Новият документален филм One to One: John & Yoko, чиято премиера беше на 25 януари на филмовия фестивал „Сънданс“ и ще се появи в избрани кина през април, предоставя завладяващ поглед към техните първи 18 месеца като нюйоркчани – бурно време, в което двойката се сприятелява с политически радикали като Джери Рубин и Аби Хофман, сблъсква се с консервативното правителство на Ричард Никсън и изнася единствените пълнометражни концерти в живота на Ленън. Те излизат на сцената в Медисън Скуеър Гардън на 30 август 1972 година в полза на държавното училище Willowbrook за деца с трудности в обучението.

 

 

 

 

 

Съставен до голяма степен от нечути досега телефонни обаждания, записани от Ленън и Оно като предпазна мярка срещу подслушване от ФБР, филмът на режисьора Кевин Макдоналдс показва революционния дух на епохата, когато гражданските права, маршовете за свободата на жените, антивоенните демонстрации и контракултурните фигури се състезават за националното внимание. Документалният проект засяга и дълбоко личната – и рядко обсъждана – причина, поради която Ленън и Око се местят в Ню Йорк. 

Решението за напускане на Лондон е взето в отчаян опит да се намери изчезналата 8-годишна дъщеря на Йоко, Киоко. Тя е единственото ѝ дете от брака ѝ с музиканта и режисьор Антъни Кокс, който бяга с момичето, след като нарушава съдебна заповед. Ленън и Оно вече са били похарчили малко състояние, водейки съдебни битки и преследване на баща и дъщеря на различни континенти през по-голямата част от годината. След като чуват, че Кокс и Киоко се крият в Съединените щати, двойката се мести там, за да продължи търсенето си. 

„Йоко не е виждала детето си от две години“, обяснява Ленън в телевизионно интервю от 1972 година, включено в документалния филм. В лично телефонно обаждане, също чуто във филма, Оно споделя болката си на приятел. „Джон и аз гледаме телевизия, когато на екрана се появява дете или нещо свързано с дете. Не мога да понеса да гледам деца, защото ми напомнят на Киоко“, казва тя. 

Травмиращата семейна сага продължава десетилетия, докато Киоко живее с баща си под измислено име в религиозна секта. В крайна сметка ще минат повече от 20 години преди майка и дъщеря да се съберат отново. 

„Загубата на дъщеря ми беше много сериозна болка за мен. Винаги имаше празно място в сърцето ми“, казва Оно пред списание People през 2003 година.

 

 

Йоко Оно, Антъни Кокс, Киоко. Снимка: Getty images

 

 

Оно и Кокс се женят през 1963 година, а Киоко се ражда два месеца по-късно. Малко по-късно Йоко ще признае, че майчинството останало на заден план, когато репутацията ѝ на артист започнала да расте в Ню Йорк. „Бях нещо като необикновена майка. Изкарах Киоко на сцената, когато тя дори не беше на годинка. Мисля, че бившият ми съпруг се грижеше повече за нея“, казва тя в телефонен запис, включен в One to One.

Бракът постепенно се превръща в творческо партньорство до края на 1966 година, когато Оно подготвя самостоятелна изложба в галерия Indica в Лондон. Когато Ленън се появил на предварителната премиера вечерта преди откриването, привличането помежду им било мигновено. В рамките на две години те се разделили със съпрузите си и посветили всеки един момент един на друг. 

След като разводът на Оно и Кокс е финализиран през февруари 1969 година, първоначално изглеждало, че раздялата им е приятелска. Двамата дори посрещат заедно Нова година в Дания с новата му приятелка Мелинда Кендъл и Джон Ленън. Кокс дори получава разрешение да заснеме документални кадри на бившата си и новия ѝ съпруг по време на празника. Те се разбират толкова добре, че Ленън предлага двете двойки да сформират група.

 

 

Оно с Джон Ленън и Киоко. Снимка: Getty images

 

 

В съответствие с духа на времето не бил подаден официален договор за попечителство по отношение на Киоко. В One to One тя може да бъде видяна в интимни домашни видеоклипове как си играе на задната седалка на лимузината на Ленън и Оно, да спи на частен самолет, да се крие от папараци на летището и дори да се гушка под чаршафите по време на прочутата фотосесия на Ленън и Оно за световния мир. 

Въпреки блясъка отношенията на Киоко с втория ѝ баща бяха сложни. Размишлявайки за детството си, тя казва, че Ленън винаги е бил „мил с мен“, но го описва като „тази поглъщаща сила“, която я карала да се състезава за времето и вниманието на майка си. „Той я искаше само за себе си, а за мен не оставаше нищо“, споделя Киоко пред People през 2003 година. 

Първите пукнатини в това смесено семейство се появяват през юли 1969 г., когато Ленън – известен с лошите си шофьорски умения – катастрофира със своя Austin Maxi в канавка, когато взема Оно, Киоко и собствения си син Джулиан на лятно пътуване до Шотландия. Инцидентът води до петдневен болничен престой за Ленън, Оно и Киоко, всички от които получават лицеви шевове. Според книгата на Филип Норман от 2008 г. „Джон Ленън: Животът“, катастрофата разбираемо е накарала Кокс да „откачи“ и оттогава нататък той настоява да присъства винаги, когато Ленън и Оно идват на гости с Киоко.

 

 

Снимка: Getty images

 

 

Това усещане за бащинска закрила скоро се превръща в това, което Ленън би характеризирал като „параноично“ мислене, и правата на посещение стават горчиво оспорвани. До пролетта на 1971 г. Кокс взел Киоко и напуснал дома си, без да информира никого за местонахождението или намеренията си. В крайна сметка един приятел разкрива, че са се преместили на испанския остров Майорка, за да учат трансцендентална медитация – по ирония на съдбата с Махариши Махеш Йоги, с когото Бийтълс са учили години по-рано.

Ленън и Око веднага политат натам. Следват грозни сцени, когато Кокс обвинява двойката, че е „отвлякла“ детето от училището, в което е било записано. Намесва се полицията, която арестува Ленън и Око за кратко, преди случаят да бъде потулен. 

Киоко се връща при баща си, но Кокс става все по-обезпокоен, че богатата и могъща двойка ще използва огромните си ресурси и влияние, за да отнеме дъщеря му. Дори една помирителна бележка от Ленън не успя да поправи отношенията.

„Искаме мир, без ФБР, без детективи. Разбираме проблема. Моля, свържи се с нас чрез всяка група или медия, на която имаш доверие. Ние не предприемаме никакви действия. Ще чакаме твоето обаждане или писмо. Войната ще свърши, ако това искаш. Дай ни шанс. Любов и мир, Джон Ленън“, пише музикантът.

 

 

Снимка: Getty images

 

 

Същото лято Кокс заминава за САЩ, а по петите му са Ленън и Оно. Съдилищата както на Американските Вирджински острови (където беше подаден разводът), така и на Хюстън (където Кокс завежда вторичен иск) предоставят на Оно права на попечителство при условие, че тя отгледа дъщеря си в Съединените щати, където е родена – уговорка, удовлетворяваща Ленън и Йоко.

„Нямаме нищо против, съгласни сме, бихме искали да сме тук и да я отгледаме“, казва по-късно Джон по време на участие в шоу през 1971 година. 

През декември 1971 г., когато Кокс отново отказва да предаде дъщеря им, той е вкаран в затвора за неуважение към съда. След освобождаването му след обжалване на адвоката му за неправомерно лишаване от свобода, Кокс, съпругата му Мелинда и Киоко бягат отново – този път завинаги. Те изчезват в Съединените щати без следа. 

Киоко, която по това време е на 7 години, няма да види или да общува с майка си в продължение на 23 години. Кокс живеел в постоянен страх, че ще бъде съден за отвличане и постоянно сменял адреса на семейството, както и имената на дъщеря си. 

Съобщава се, че през следващите три години Ленън и Оно са похарчили еквивалента на 1,5 милиона долара днешни пари за своето частно разследване, за да открият Киоко. Понякога те сами намирали потенциални следи и веднъж пътували през страната до Сан Франциско, след като получили улика. Обикаляйки квартала, където се смятало, че живее Кокс, Оно нахлула в жилищна сграда, за която мислела, че видяла да влиза дъщеря ѝ, трескаво чукайки по вратите и навирайки главата си в домовете на шокирани жители. В крайна сметка тя не намерила нищо.

Отчаянието на Оно се усложнява от факта, че Ленън не може да си осигури виза за САЩ поради присъда за наркотици през 1968 г. С постоянната заплаха от депортиране, надвиснала над главата му, но нежелаеща да изостави търсенето на Киоко, Оно е изправена пред невъзможно решение. „Аз съм в позиция, в която трябва да избирам между съпруга и детето си“, казва тя по време на поява в телевизионно шоу.

 

 

Снимка: Getty images

 

 

Тъй като личните съобщения остават без отговор, Ленън и Оно започват да общуват с Киоко чрез медиите. Песента Don't Worry Kyoko (Mummy's Only Looking for Her Hand in the Snow) е един ранен опит за контакт чрез музиката. Първият звук, чут в празничната Happy Xmas (War is Over) Оно шепне „Честита Коледа, Киоко“. Тя пее за болката си по-директно в Looking Over from My Hotel Window, която се чува и в One to One. Над сурови акорди на пиано тя включва сърцераздирателния стих:

Ако някога умра, моля, отидете при дъщеря ми

Кажете ѝ, че ме е преследвала в сънищата ми

Това говори много за невротик като мен.

Призивите са още по-ясни в най-голямото токшоу по това време. От ефира на Дик Кавет през септември 1971 година Ленън се обръща директно към Кокс, като настоява, че никога не са имали намерение да отнемат дъщеря му. „Няма нещо, което да направим на Киото. Не можем да я скрием от теб, защото сме твърде известни. Няма къде да отидем. И Йоко винаги е казвала, че едно дете трябва да вижда и двамата си родители. Не ни интересува каква уговорка искаш да направим, само детето да е с двамата си родители“, казва той. 

Съобщението на Оно в Шоуто на Майк Дъглас през февруари, включено в One to One, е още по-сърцераздирателно. „Ако Киоко гледа, искам да знаеш, че те обичам и ако изобщо ти липсвам, може да се опиташ да се свържеш с мен“, казва тя. Тези молби, ако изобщо са били чути от Кокс и Киоко, са били игнорирани.

 

 

Снимка: Getty images

 

 

Ленън така и не вижда Киоко отново преди смъртта си на 8 декември 1980 година. Три месеца преди това той говори за разпадането на отношенията в интервю за Playboy. „Това беше класически случай на големи момчета, които си играят на мачо. Аз се опитах да доминирам над Тони Кокс, а неговото послание беше, че съм взел съпругата му, но няма да отнема дъщеря му“, казва музикантът. 

След убийството на Ленън, Оно получава съпричастна телеграма от Кокс и Киото от неразкрито място. 

Кокс в крайна сметка се появява отново през 1986 г. със собствено продуциран документален филм, наречен Vain Glory, в който описва подробно десетилетието си в нелегалност. Разяснявайки в дълго интервю със списание People същата година, той твърди, че с Киоко и съпругата му Мелинда са станали евангелски християни, живеещи скрито като членове на неясна псевдорелигиозна организация, наречена Църквата на живото слово, която защитила семейството от екипа на детективи на Оно и фенския легион на Ленън. В замяна на стая и храна, плюс образование за Киоко, Кокс се заклел в подчинение на лидера на групата Джон Робърт Стивънс, който се провъзгласил за „завърналия се Исус“. Семейството също така избягвало контакти с близки и приятели. 

През следващите пет години те живеят с членове на сектата на места в селските райони на Айова и Калифорния, практикувайки уникална смесица от петдесятничество, окултизъм и източен мистицизъм. Въпреки високия статут на Кокс като „пророк и отстранен старейшина“, той твърди, че е забелязал гнусни аспекти на личността на лидера. В допълнение към пламенните прокламации на Стивънс за божественост, Кокс цитира предполагаемата си практика на „свързване на челото“, форма на контрол над ума и хипноза, която той използва върху своите последователи. Кокс също твърди, че групата се е молила за смъртта на политически лидери като Джими Картър и Дейвид Рокфелер и е поела кармична отговорност за убийството на Робърт Ф. Кенеди през 1968 г. 

Все по-разочарован от организацията, Кокс започва да планира бягството си. Но заминаването му очевидно било възпрепятствано, когато представители на сектата започнали да придружават Киоко (живееща под името Рут Холман) до и от гимназията ѝ в Холивуд. Кокс приел това като не толкова фина заплаха от църковното ръководство, че са наясно с плановете му за бягство. Страхувайки се, че ще вземат Киоко, за да му попречат да си тръгне, Кокс се появил рано в училище един ден преди пристигането на пазачите.

„Тръгнахме с дрехите на гърба си“, казва той пред People. „Страхувах се да се върна у дома, преди да напусна града със старата си кола“. Изоставя съпругата си Мелинда, все още ревностна последователка, и се развежда с нея малко по-късно. 

В интервю от 1986 година Кокс споделя, че чувствата му към Оно са омекнали през предходните 15 години. „Нямам никаква омраза към нея. И двамата направихме ужасни грешки. Въпреки че Ленън почти ме унищожи, в същото време тя наистина изпитваше огромни угризения и когато разбрах това по-късно, промених цялото си отношение. Наистина я съжалявах. Независимо колко страдах, тя също страдаше и аз го осъзнавам“, казва Кокс.

 

 

Джон Ленън, Йоко Оно с Антъни Кокс. Снимка: Getty images

 

 

Изненадващото повторно появяване на Кокс в обществения живот, за съжаление, не доведе до помирение между майка и дъщеря. Оно се възползва от възможността да отправи още един публичен призив, публикувайки емоционално отворено писмо, насочено към нейното отдавна изгубено дете.

Скъпа Киоко,

През всичките тези години не е имало ден, в който да не ми липсваш. Винаги си в сърцето ми. Въпреки това, няма да правя никакви опити да ви намеря сега, тъй като искам да уважа поверителността ви. Желая ти всичко най-добро на света. Ако някога поискаш да се свържеш с мен, знай, че те обичам дълбоко и ще се радвам да те чуя. Но не трябва да се чувстваш виновна, ако решиш да не го направиш. Имаш моите уважения, любов и подкрепа завинаги.

С любов, мама.

Ще минат още осем години, преди Киоко да приеме предложението. През 1994 г. – тогава на 30 години, омъжена и работеща като художник в Колорадо – тя се свързва с Оно, след като решава да има собствени деца. Телефонното обаждане отбелязва първия им разговор от 23 години.

 

 

Йоко Оно и дъщеря ѝ в нашй дни. Снимка: Getty images

 

 

Скоро последва лична среща и отношенията бързо се размразиха. Говорител на Оно казва пред New York Times през 1997 година, че Киоко често посещава майка си и двете са в много добри отношения. Тя присъства на мирния концерт на Йоко през 1995 година в Хирошима, на празника по случай 70-ия рожден ден на Оно през 2003 година и на откриването на мюзикъла „Ленън“ на Бродуей две години по-късно. Въпреки че Киоко предпочита спокоен живот извън светлината на прожекторите, съобщава се, че тя остава близка с Оно.

„Когато Киоко най-накрая се появи, бях в пълен шок. Имах чувството, че част, която липсва от мен, най-накрая се завърна“, казва Оно през 2003 година.

 

 

Автор: Дарена Найденова