„Колибри“ предлага на читателите ново издание на екзотичния бестселър „Като гореща вода за шоколад“. Романът на мексиканската писателка Лаура Ескивел се превърна в бестселър и я нареди в първата редица на големите латиноамерикански автори редом с Габриел Гарсия Маркес, Марио Варгас Льоса и Исабел Алиенде.

Всяка глава от „Като гореща вода за шоколад“ (преводач: Илинда Маркова, художник: Таня Минчева, 208 стр., цена: 20 лв.) започва с готварска рецепта и в това няма нищо изненадващо, тъй като голяма част от действието е съсредоточена в кухнята - сърцето и душата на традиционното мексиканско семейство. Тита, най-малката дъщеря на богат скотовъдец, отрано знае каква съдба ѝ е предопределена – тя ще остане неомъжена, за да се грижи за майка си, докато е жива.

Когато Тита се влюбва в Педро, майка ѝ бърза да попари любовта ѝ и тиранично урежда брак между по-голямата ѝ сестра Росаура и любимия на Тита. Но Тита има едно несъкрушимо оръжие – нейните готварски умения. Лаура Ескивел умело си служи с похватите на магическия реализъм, познат ни от много други латиноамерикански автори, за да превърне контакта на Тита с храната в нещо чувствено и често взривоопасно. Принудена да приготви сватбената торта на сестра си, Тита влага всичките си чувства в задачата и всеки гост на празненството избухва в сълзи, щом хапне от сладкиша.

Лаура Ескивел е родена през 1950 г. в Мексико. Авторка е на световни бестселъри като„Малинче“, „Законът на любовта“, „Лупита обичаше да глади“. В първия си роман „Като гореща вода за шоколад“, преведен на 35 езика и продаден в над 4,5 милиона екземпляра, Лаура Ескивел използва прийомите на магическия реализъм, за да комбинира ежедневното и свръхестественото. Романът, ситуиран във времето на революцията в Мексико в началото на 20 век, демонстрира значението на дома и кухнята в живота на Ескивел. Тя вярва, че кухнята е най-важното място в дома и я характеризира като източник на познание и проникновение, което носи наслада. Заглавието на романа препраща към разговорен израз, използван в испанския език, който е свързан с изключителност на усещанията, а метафората за кипенето е свързана с гнева, страстта, сексуалността.

„Като гореща вода за шоколад“ се радва на огромен международен успех. В продължение на три години заема първо място в класацията за бестселъри в Мексико, а през 1994 г. романът е екранизиран по сценарий, създаден от самата писателка.

Лаура Ескивел - „Като гореща вода за шоколад“ (Откъс)

Из ГЛАВА ПЪРВА

ЯНУАРИ

Коледни хлебчета

(Тортас де Навидад)

Продукти:

1 консерва сардини

1/2 наденица

1 глава лук

риган

1 консерва чушки серано1

10 хлебчета

Начин на приготвяне:

Лукът трябва да се нареже на ситно. Препоръчвам ви да сложите резенче лук на темето си с цел да избегнете досадното ронене на сълзи, което той причинява при кълцане. Бедата с плача не е толкова в самия плач, колкото в това, че почнеш ли веднъж, режеш, ревеш, режеш, ревеш – няма спиране. Не знам дали ви се е случвало, но на мен, честно казано, безброй пъти. Според мама – защото и аз като Тита, сестра на моята баба, съм особено чувствителна към лука. А нейната чувствителност е пословична. Още когато прабаба ми режела лук, Тита, далеч преди да се роди, плачела ли, плачела в утробата ѝ. Ревът ѝ бил толкова пронизителен, че дори полуглухата ни готвачка Нача го чувала, без да се напряга. Един ден достигнал такава сила, че предизвикал преждевременно раждане. И преди баба ми да успее да гъкне, Тита дошла на този свят – изтърсила се направо върху кухненската маса сред уханията на вряща супа с фиде, на мащерка, дафинов лист и кориандър, на кипнало мляко, на чесън и разбира се, на лук. Както можете да си представите, нямало нужда от обичайното плясване на бебето, за да изплаче. Тита плачела още преди да се роди навярно защото знаела, че е орисана да не мине под венчило в този живот. Нача разказва, че Тита буквално била изтласкана на бял свят от буен поток сълзи, който се разлял върху масата и пода и наводнил всичко наоколо. Този следобед, когато уплахата преминала и слънчевите лъчи изсушили кухнята, Нача измела утайката от сълзите върху червените плочи, покриващи пода. Солта, която тя насипала и едва побрала в петкилограмово чувалче, дълго време използвали за готвене. Благодарение на необичайното си раждане Тита изпитвала безмерна любов към кухнята и там прекарала по-голямата част от живота си – практически от деня на появяването си, още повече че била само на два дни, когато баща ѝ, моят прадядо, починал от инфаркт. От преживяното вълнение на Мама Елена ѝ секнало млякото. Тъй като по онова време не съществувало мляко на прах или нещо подобно, а и никъде не могли да намерят кърмачка, видели се в чудо как да задоволят глада на детето. Нача, веща във всичко, ама съвсем всичко, отнасящо се до кухня – както и в много други неща, за които ще стане дума по-нататък, – предложила тя да се заеме с храненето на Тита. Смятала се за най-подходящата да „посвети стомаха на невинното създание“, въпреки че никога не се била омъжвала и не родила деца. Не знаела да чете, нито да пише, но станело ли въпрос за нещо, свързано с кухнята, нямало равна на нея. Мама Елена приела предложението ѝ с благодарност, тъй като и бездруго ѝ се струпало много с траура и с огромните отговорности да управлява изрядно ранчото, защото от него изкарвала за прехраната и образованието на децата си, та само това ѝ липсвало – да се тревожи за правилното захранване на новороденото.

От този ден Тита се настани в кухнята и поглъщайки атоле и чайове, започнала расте здрава и оперена.

Оттогава датира обяснението как у нея се разви шесто чувство за всичко, което се отнася до храната. И в това отношение навиците ѝ например се обуславяха от кухненския делник: когато сутрин Тита подушеше, че бобът къкри, или когато по обед усетеше, че водата за скубане на кокошките е готова, или когато следобед хлябът за вечеря се печеше – тя знаеше, че е дошъл часът да си поиска ядене.

Понякога плачеше без повод, например, щом Нача кълцаше лук, но тъй като и двете бяха наясно с причината за сълзите, не го вземаха на сериозно. Нещо повече – превръщаха го в предлог за забавление. Стигна се дотам, че в детството си Тита трудно правеше разлика между сълзи от смях и сълзи от плач. За нея смехът беше другото лице на плача.

По същия начин объркваше радостта от съществуването с радостта от яденето. Не беше лесно за човек, който познава живота чрез кухнята, да разбере външния свят – онзи гигантски свят, започващ от прага на кухнята и водещ към вътрешността на къщата. Другият свят, който се простираше отвъд задната кухненска врата и включваше двора, овощната и зеленчуковата градина, напълно ѝ принадлежеше – тя царстваше в него. Точно обратно на сестрите си, които се ужасяваха от дебнещите непознати опасности в кухнята. Смятаха за несмислени и рисковани игрите там, въпреки че веднъж Тита ги придума да погледат заедно с нея един изненадващ спектакъл – танца на водните капки върху нажежената подница.

Но докато Тита припяваше и ритмично пръскаше мокрите си ръце, така че водните капки политаха, пръскаха се върху подницата и „танцуваха“, Росаура се спотаяваше в ъгъла, изумена от гледката. В замяна Хертрудис бе силно привлечена от играта – както от всичко, в което са замесени: ритъм, движение или музика – и се включи с ентусиазъм. Така че на Росаура не ѝ остана нищо друго, освен да се опита да стори същото, но понеже едва бе намокрила ръцете си, а и ги изтръска боязливо, желаният ефект не се получи. Тогава Тита поиска да ѝ помогне, като доближи ръцете ѝ до подницата. Росаура се дърпаше и боричкането им продължи до мига, в който Тита, много ядосана, пусна ръцете ѝ и те по инерция политнаха върху нажежената глина. Освен че си изкара ужасна тупаница, на Тита ѝ забраниха да играе със сестрите си в своя свят. И ето как Нача се превърна в другарка за забавленията. Двете заедно измисляха всякакви игри и занимания, свързани с кухнята. Така например, щом видяха на площада в селото някакъв господин да надува балони във формата на животни, на тях им хрумна да направят същото, когато приготвят наденици. Издокараха не само познати животни, но и измисляха същества с шия на лебед, лапи на куче, опашка на кон и още, и още…

- За представяне на книгата по радио и телевизия – This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. (Анна Лазарова, 884 977 027)

- За допълнителна информация, откъси и други материали - This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.  (Юлия Петкова, 899 330 444) 

- За получаване на книгата по куриер или от книжарницата на ул. „Иван Вазов“ 36 -  This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. (Николета Николова, 885 425 562)