Всяка една от солистките в отделните Сезони от Вивалди успя да оцвети своето годишно време по съответния индивидуален и неповторим начин
Как да не се влюбиш във всичките 14-те дами-оркестрантки от камерния ансамбъл „Митонисимо“, предвождани от маестрото Огнян Митонов?!? Заради хубостта и елегантността им, заради професионалното щрайхово майсторство, заради музиката им.
А те изглеждат вкупом влюбени в маестрото си Митонов и хипнотизирани от палката му. Както впрочем е добре да бъде отношението на всеки ансамбъл към диригента му, както впрочем по правило изглежда „меденият месец“ във връзката оркестър-шеф.
А с годините нещата се променят и връзката се влошава дори при най-великите диригенти и оркестри, изчерпва се първоначалното влюбване.
Докато във връзката „митонисимки“-Митонов комай още царува първоначалното влюбване, въпреки 16-годишната им история.
И маестрото изглежда влюбен в дамите, които са вперили взор в него и музицират от сърце и душа, изправени като струнки на крайчеца на столовете си.
Далеч от онази поза – ненавистна за всеки шеф на оркестър – излегнати удобно и отпуснато назад на облегалката на стола, с небрежно провесена на рамото цигулка, понякога с изпружени напред ноги...Няма такова нещо у „митонисимките“. Дамите свирят като да е за живота си. Свирят всеотдайно, с любов, вдъхновение и с амбиция.
Влюбването, нашето, на слушателите, в случая е и заради „сладурската“ програма с „Вивалди пур“. Та кой не обича Вивалди най-горещо?
Видно беше от препълнената зала във Военния клуб. А концертът беше дълъг, над 2 часа чиста музика, плюс пауза от 30-тина минути, без бюфет и възможност нещо да се пийне или хапне. Приключи след 21.30 ч.
Замислям се какво ли можеше и трябваше да отпадне, та да бъде концертът малко по-кратък. Честно казано – не можах да измисля как би могла да бъде съкратена тази програма, кои от 15-те кратки пиеси да отпаднат. Няма как. Всичко си беше на мястото, неотделимо. Програмата беше удачно и сполучливо конструирана от диригента Огнян Митонов, който пое и функцията на водещ на концерта.
За отбелязване е рядко срещаната комбинация от вокална и инструментална музика, от оперна и симфонична класика, съчетани с рецитация на стихове към Годишните времена. Чухме Вивалди целия цикъл Годишните времена с 4 различни солистки в четирите сезона, арии из опери, кантати и оратория все от „червеното отче“ Вивалди с 2 блестящи оперни певици, няколко инструментални творби, две от които със соло кларинетиста-диригент Огнян Митонов.
Изключително интересно беше как всяка една от солистките в отделните Сезони от Вивалди успя да оцвети своето годишно време по съответния индивидуален и неповторим начин.
Пролетта с Доротея Димитрова беше ефирна и закачлива, с академичен звук и концертмайсторска доминация.
Лятото с Ефтима Ефтимова смая със шеметната и сръчна дясна ръка, с подкупващото и някак необичайно фразиране.
Есента със София Ванчева беше пъстроцветна, щедра и богата, със специфичните люшкания на главния герой-пияница, довели навярно и до единственото осезаемо, забавно и смешновато разминаване с оркестъра.
Зимата със Смиляна Лозанова беше мразовита и картинна, с чуваеми ветрища и виелици, елегантна и майсторски изпълнена.
Аз лично щях да бъда по-щастлива от едно истинско чембало за прочутата чембалова каденца в Есента, а не от наличния синтезатор. Но ...какво да се прави, въпрос на бюджет. А той – бюджетът на състава – се носи от продуцента му Огнян Митонов, навярно и от благородни грантове.
Гергана Русекова овладя красивия си мощен глас тъй че да има потребната барокова безвибрационност. Трудният дует с кларинетиста Огнян Митонов бе брилянтно поднесен. Безмилостен е Венецианският майстор спрямо човешкия глас...
Гиргина Гиргинова определено беше гвоздеят на програмата с очевидна барокова школовка и с удивително лек и пъргав глас. Докато я слушах, разбрах какво е имала предвид една оперна примадона с възмутената си реплика „Моят глас да не е асансьор?!?“ / ChatGPT я приписва на Гена Димитрова/. Гласът на Гиргина Гиргинова сякаш наистина е като асансьор в главоломните виртуозни звукови каскади, в които вокалистката пееше кристално вярно като камбанка, като камертон.
И да не са прекомерни хвалбите, още една забележка. Разбира се, че е чудесна идея преди всеки сезон от Вивалди да се рецитират и стиховете за природните явления, героите и настроенията, които музиката пресъздава и за които се предполага, че са от самия Вивалди. Бедата беше, че те нито бяха картинни и забавни, нито въобще се чуха добре, навярно поради озвучаването.
Добре е все пак да има някакво петънце по бляскавото описание на концерта – ей тъй, за правдоподобност.
Самият ансамбъл МИТОНИСИМО беше завладяващ и най-убедителен в чисто инструменталното кончерто гросо под палката на Огнян Митонов. Тук чухме същинското майсторство на състав и ръководител. Диригентът за втори път посегна към любимия си кларинет, за да солира в една концертна пиеса. (И новина! Г-н Митонов, Вашият колега, световноизвестният Андреас Отензамер, кларинетист-солист на Берлинската филхармония, тръгва по Вашия път, по Вашите дири – става диригент!)
Очарователният салон на Военния клуб – любимо и изискано концертно място – беше препълнен, поставени бяха допълнителни столове. Да подчертаем, че Вивалди-програмата на МИТОНИСИМО не е нова, а е повторение.
Значи – има в столицата концертна публика и тя е възторжена и вдъхновена, тъй като след паузата не зейнаха празните столове на напуснали разбързали се или заскучали слушатели.
Ясно се очерта профилът на софийския фен на Вивалди: той преобладаващо е жена, на около 50 г., елегантна и соанирана гранд-дама, с интелигентно излъчване и добри обноски. Да се надяваме, че след себе си тези чудесни госпожи оставят подобно тям поколение, със същото пристрастие към Вивалди. За тях свирят хората от МИТОНИСИМО и диригентът Огнян Митонов.
Автор Здравка Андреева
Камерен ансамбъл MITONISSIMO
Венецианският майстор ВИВАЛДИ
Годишните времена
Арии и дуети из опери, оратории, кантати, мотети
Увертюри и концерти за оркестър
Солисти: цигуларките Доротея Димитрова, София Ванчева, Ефтима Ефтимова, Смиляна Лозанова; Гергана Русекова мецосопран, Гиргина Гиргинова сопран
Диригент Огнян Митонов /кларинет/
