Тангото се оказва една много непозната и неразбрана музика. Тясно свързана с класическата музика, но също и с джаза, съвременната музика, както и с фолклора.
“Имайте предвид, че това е една култура, в която тази музика е развита, в която е имало много голямо смесване на други музикални езици - клезмера (народната музика на евреите ашкенази), френският шансон, канцонетата”, казва пианистката Мария Мартинова, която е специалист в сферата на тангото и издава пореден танго албум "Tango mon amour".
Корените на тангото обаче идват от Ангола и африканската музика. Фонетично “танго”, всъщност е имитация на звук на африкански ударен инструмент.
Танцът, с който повечето хора свързват тангото, е само реакция на музиката, казва тя, защото танго е цял артистичен свят. “Това не е само изкуство, това е един поглед към живота, който е много честен, защото тангото не се притеснява да “говори” за по-тъмната страна на човешката душа и аз намирам, че тази музика, по тази причина, е много честна. Тя не е само декоративна, както много стилове. Има голям акцент върху истината на това какво е човекът всъщност”.
Мария Мартинова разказа, че първата ѝ разтърсваща среща с тангото е от преди 20 години в България, докато е студентка в Консерваторията. Години по-късно, когато вече е в Ню Йорк, пък намира прекрасно студио, където се преподава танго и започва да ходи там всеки петък, за да наблюдава хората и разбира се, да слуша любимото танго.
“Шокът беше тотален. Тотален, защото се чудих как е възможно аз - музикантът, да не познавам тази музика. Започна едно трескаво слушане, обсебващо и буквално фанатично слушане на тази музика. Имаше един период, когато спрях всякакви социални контакти”, разказва тя.
Когато започва по-внимателно да навлиза в тази музика като слушател, разбира че трябва и да я изпълнява като музикант. “Изпитвах болезнено желание и нужда да свиря тази музика, но не знаех нито с кого, нито как. Това са едни доста по-затворени кръгове. Партитурите не са лесно откриваеми, а аз не познавах танго-музиканти”, обяснява тя.
Въпреки всичко вярва, че невидима нишка я води към тази музика, защото отново “случайно” попада в Консерваторията в Ротердам, за да направи след дипломната си работа, където пък има департамент по танго и там паралелно започва да работи с танго департамента. Това е моментът и когато прави своя група, която изпълнява танго.
Музикантката разказа, че всичко, което прави, има връзка с личния ѝ живот, а музикалните ѝ проекти са директно свързани с това, което се случва с нея като човек, а не изолирано и изкуствено. Между тангото и класическата музика има пряка връзка. Астор Пиацола - един от най-известните композитори на танго, например е имал желание да бъде композитор на класическа музика и не е имал намерение да композира танго. Една от неговите преподавателки - Надя Буланже (която сама по себе си е легендарен музикален преподавател), го насочва към аржентинските му културни и музикални корени, където е тангото. Иначе истинската обсесия на Пиацола са Бах и джазът.
Коя е Мария Мартинова
Родена е във Варна, където започва да свири на пиано на 7 години. Преди да бъде приета в НМА “Проф. П. Владигеров”, завършва с отличие НУИ „Д. Христов” във Варна. Като носител на стипендия на името на Владимир Хоровиц прекъсва образованието си в България и заминава за Джулиард скул в Ню Йорк. Там учи при Й.Каплински и Й.Калихстейн, както и при Ф. Галимир, А. Фулър и С. Сандерс.
Взема бакалавърска степен от Джулиард и магистърска от Кралската академия по музика в Лондон, където учи при Хамиш Майлн. Прави следдипломна квалификация в консерваторията в Ротердам, която завършва с отличие. Преподава в същата консерватория като асистент на Акиле Деле Винье. Избрана е като професор по пиано за 2011 г. в Международното училище за гостуващи професори в Музикалния институт на Папския католически университет в Чили.
В момента живее в Брюксел, Белгия.
Още няколко години по-късно, когато вече живее в Лондон, намира аржентинец, който я обучава да танцува танго. За да бъде добър танцьор, той ѝ казва, че трябва да познава много добре музиката и когато чуе танго, трябва веднага да може да познае кой оркестър свири, кое е тангото и в чий аранжимент.
