Разкопките са разкрили, че мястото първоначално е било древна кариера, за което свидетелстват дълбоки прорези в скалист терен и добив на блоков камък

Нови разкрития за произхода на църквата на Божи гроб в Йерусалим споделиха археолози от университета Сапиенца в Рим след проведени разкопки.

Смята се, че днешната църква „Възкресение Христово“ е построена на мястото на разпятието, погребението и възкресението на Исус. Затова е смятана за едно от най-свещените места в християнството. Самият храм е построен през IV век и служи като седалище на гръцката православна патриаршия на Йерусалим.

Разкопките са разкрили, че мястото първоначално е било древна кариера, за което свидетелстват дълбоки прорези в скалист терен и добив на блоков камък. Това е станало ясно на пресконференция, на която са присъствали членове на гръцкото православие, католици от латинския обред (попечителство на Светите земи) и арменци, които са пазители на църквата.

Археолозите са установили, че кариерата се простира от североизток до югозапад, като някои зони надвишават пет метра дълбочина. Кариерата е била изоставена по време на желязната ера и е била използвана за селскостопански цели.

Древни гробници в църквата на Божи гроб. Library of Congress / Public Domain

След Първото еврейско въстание и последвалата го война през 70 г. Тит завладява града и го разрушава. На негово място в началото на II век император Адриан създава римската колония Елия Капитолина и построява езически храм на мястото на кариерата.

Храмът остава в употреба до IV век, когато е разрушен от Константин Велики и заменен от християнската църква. Макарий I, епископът на Йерусалим, иска разрешение от Константин да разкопае мястото, където се смята, че е погребан Христос. Разкопките разкриват изсечена в скала гробница, която Макарий идентифицира като мястото на погребението на Исус.

Според скорошното изследване са открити и доказателства за римска култова структура от управлението на Адриан, както и следи от мащабно изравняване на скалистия терен за изграждане на монументални структури.

Построеното през IV век е „сложно светилище“, с места за поклонение и почит, с различни литургии, с маршрути за посещение. Самата му структура предвижда посещения от поклонници, които могат да обикалят около местата за поклонение и да намерят подслон под портиците, според методите, добре известни за предхристиянските и раннохристиянските светилища”.

Туристи, поклонници и местни жители на една от двете порти за достъп до двора, 1870 г. Félix Bonfils / Public Domain

Разкопките сега са съсредоточени върху северния кораб на църквата, за да проучат допълнително римската култова структура и нейните последици. Допълнителната работа включва документиране на цялата базилика и нейните приложения, както и анализиране на материали за подобряване на разбирането на историческата еволюция на обекта и неговата роля в града.

Българите са от първите народи със свое храмово пространство непосредствено до Божи гроб още по времето на Първото българско царство и единствени сред славянските народи. След XVI век българското духовенство в Светия град, изглежда, не е могло да поддържа финансово своето храмово пространство край Гроба Господен и то преминало в ръцете на друга църковна общност. Понастоящем българската църква в Йерусалим принадлежи на якобитската (сюрианитска, сирска, арамейска) монофизитска униатска църква.

Видно от плана на църквата „Възкресение Христово“ голямата българска църква е била точно зад Гроба Господен и е обхващала средата на западното храмово пространство на Ротондата (Jacobite Chapel), заедно с гробовете на св. Йосиф Ариматейски (Joseph of Arimathea Tomb) и св. Никодим, изсечени в скалата.

През 1930 г. български монахини от гръцкия манастир „Св. Архангел Михаил“ в Йерусалим изпращат до правителството и Св. синод в София специално писмо. В него те поставят въпрос да бъде построен български метох в светия за християните град и да бъде изпратен български свещеник там. Създава се фонд от Синода за построяването на „Български църковно-народен дом при Божи гроб в Йерусалим“, но през 1950 г. комунистическите власти в България изтеглят средствата на фонда и закриват сметката.

След 1989 г. въпросът за български параклис в Йерусалим е повдигнат отново, но официална позиция на българската държава и на църквата няма. Сега българите са единственият православен народ без свое духовно място в Йерусалим.