В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция.

Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност за задълбочено разглеждане на темата за архитектурната критика – не само като част от културния дискурс, но и в контекста на медиите и техния съвременен свят.

"Умишлено е сложена "дигиталната революция" в заглавието", обясни тя, подчертавайки, че става въпрос за последните две десетилетия, които драстично промениха начина, по който информацията достига до хората. Началото на книгата обаче връща читателя в ХХ век, за да покаже как архитектурната критика се утвърждава като самостоятелно поле в културната критика, отделяйки се от традиционната критика за изкуство.

"Все повече архитекти започват да стават критици, не само изкуствоведи", отбеляза арх. Василева. Тя разказа за мощните медии в САЩ, които през миналия век започват да въвеждат архитектурни критици като постоянни колумнисти – тенденция, която оформя разпознаваем облик на професията.

Един от ключовите моменти в разговора беше значението на публиката за всяка критика. "Най-важното е една критика да не говори само на себе си", подчерта тя. Това правило важи за всякакъв вид критика – тя не трябва да се ограничава в своя "балон" или "ехо стая".

Архитектурата, по думите на арх. Василева, е заложник както на естетиката и красотата, така и на социалните, политическите и икономическите реалности. България, като малка икономика, има своите специфики – но това не е непременно недостатък. "Имаме постижения, качествена бутикова архитектура и няколко световно популярни конкурса," припомни тя, посочвайки като пример конкурса за нова библиотека във Варна преди 15 години.

Арх. Василева изрази оптимизъм за бъдещето на българската архитектура, вярвайки, че предстоят още успехи на световната сцена.

Книгата Kicked A Building Lately? е не само анализ на миналото и настоящето, но и вдъхновение за разговори за критиката като средство за връзка между изкуството, архитектурата и обществото.