Боян Папазов в самотата на филмовите полета
Филмът „Клопка“ на режисьора Надежда Косева по сценарий на Боян Папазов предизвиква размисъл и изисква внимателно гледане и съучастие от зрителя. Преди повече от 40 години младият тогава сценарист бе надежда за поява на ново мислене в българското кино, но впоследствие бе уволнен от творческия колектив на Студия за игрални филми „Бояна“. Дотогава той има успешен път като сценарист и редактор в игралното и документалното ни кино. Преподаваше кинодраматургия във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Филмът по негов сценарий „Всичко е любов“ превърна Иван Иванов в любимец на младите. Историята бе за момче от трудово-възпитателно училище, което се нуждае и търси човешко отношение, любов и топлина. Намира ги в лицето на Яна. Това е невъзможна връзка и тя бързо прекъсва. На финала Яна се прибира вкъщи на топло, а милиционерите отвеждат Радо, който отново, останал сам, седи на изтривалката пред входната ѝ врата. Филмът бе за проблемите на тийнейджърите в града. Иван Иванов нямаше работническо-селско излъчване, затова българското кино не успя да му предложи достатъчно роли, в които да се изяви. Това, че бе любимец на публиката нямаше значение тогава.
„Клопка“, режисьор Надежда Косева
За нас творчеството на Боян Папазов бе надежда да се появят и други филми, в които млади хора да намерят отговори на въпроси, които ни вълнуваха и тревожеха. Той вършеше много важна, макар и невидима за широката публика работа и като редактор. Точната дефиниция за него е драматург. Но на тогавашната система ѝ трябваха услужливи драматурзи и цензори. Ситуацията е описана точно от Деян Статулов в неговата книга „Невъзможната свобода“. Четейки тази книга, допускам, че от самото начало Боян Папазов е бил под идеологическо наблюдение като самостоятелно мислеща личност, следователно опасен за системата. Искам да бъда ясен – не става дума за бунт, а за коректно отношение към фактите и проблемите от действителността ни. От книгата на Деян Статулов още става ясно, че в кинематографията личности като него не се толерират. Събитията го потвърждават. Филмът по негов сценарий „Една жена на 33“ (реж. Христо Христов) предизвика трусове в киното. Заради него Боян Папазов бе обвинен, че е нарушил догмите на социалистическия реализъм. Филмът бе заклеймен от най-високо ниво в тоталитарната държава. Режисьорът си направи самокритика и продължи да снима филми. Казионният тогава Съюз на българските филмови дейци потъна в мълчание, председателят му бе сменен. Боян Папазов не отстъпи от позицията и избора си да бъде правдив и почтен към творчеството си. И остана сам. (Лисицата каза на Малкия принц: „Човек може да бъде сам и сред хората“.) Уви, така е, но той успя да напише значими театрални пиеси и документални филми дори в изолация. Освен него и Борис Христов бе уволнен като редактор от творческите колективи на Студия за игрални филми „Бояна“. И в тях се възцари партийна тишина и творческо примирение.Боян има изострено чувство за критицизъм и е отдаден всецяло на писането. Живее усамотено в село Марча, далеч от всичко онова, което преди години киноведката Мая Туровская нарече „мравя суетня и миша тупурдия“. Божика с нещо напомня на Боян Папазов. Надежда Косева и Александър Трифонов (в главната роля) изграждат образ на светла и силна личност. Още в първия кадър той внушава, че неговият герой има ценностна система и е наясно с това кое е добро и кое зло. Живее със своите животинки и две птици в мир с природата. Неговата скромна къщичка е далеч от суетнята в града. Природната красота на тези места край Дунава навява асоциации с Райската градина. Това има и друг подтекст. Авторите дават знак, че трябва да живеем с много уважение и любов към природата. Божика като Сизиф, ден след ден, чисти купищата боклуци на т.нар. „любители“ на теферича (по Иван Хаджийски) по брега на Дунава. Тези смачкани, ненужни пластмасови опаковки за мен са символ на грозотата, която задръства нашия живот и болните ни, лутащи се в консуматорския свят души, глухи и слепи за красотата.
„Клопка“, режисьор Надежда Косева
Клопките на алчността и гнилите души…
„Цял свят боледува синко… Гледаш тялото желязно, а душата гнила“ (Елин Пелин, „Спасова могила“). В града с неговите сиви, бетонови сгради местни олигарси с гнили души замислят безобразно престъпление срещу хората и природата, в името на личното си облагодетелстване. За целта организират лов с предизвестен край. Душата на Божика се бунтува срещу това замислено убиване на огромен глиган, великолепно животно, затворено в подготвена клопка. За Божика това е отблъскваща имитация на лов на живо същество, което няма никакъв шанс да се спаси. Кощунство срещу природните закони. (По времето на комунизма нерядко практикуваха затварянето на диви животни в оградени пространства за по-лесен отстрел от първия човек в партията и държавата и неговата „доблестна“ ловна дружинка.) Според мен тук Боян Папазов е вложил подтекст, който трябва да се разчете. Клопката на глигана е повод за по-дълбок размисъл. За авторите (сценарист и режисьор) прекрасната природа край Дунава е не само активен драматургичен фон. Кадрите от филма разкриват нейното великолепие, което обаче не докосва душите на населението, което живее с битово-телесните си проблеми. И именно тази красота е в клопката на човешката алчност. Този драматургичен подтекст е за Земята, която унищожаваме най-често от алчност. В него местностите край Дунава са кътче от нея, обреченият глиган също е част от нея. Авторите ясно показват, че между Божика и онези, на които той пречи, има бездна. Кои са те? Знакови фигури на първоначалното натрупване на капитал. Тези „герои“ на новото време са новобогаташът (акт. Камен Калев), чуждестранният инвеститор-ловец (акт. Бернар Жордан), който обещава да уреди опасно за хората депониране на отровни отпадъци сред тази прекрасна природа край Дунава, което ще я отрови, но при условие да се сдобие с уникален ловен трофей. Кметът (акт. Николай Тодоров) – сервилен и безхарактерен човек, е готов на всякаква отвратителна сделка заради комисионна. Той организира сложна схема от мутри, за да угоди на каприза на чужденеца, така че величественият глиган е обречен на гибел. Тези „герои“ пораждат безсилен гняв и отвращение. Срещу тях се изправя Божика, сам с голата си съвест, според него глиганът има право на живот и той му помага да избяга… Така проваля сложно организираната клопка на новите богаташи и корумпираната местна власт. Обаче цената да се изправи сам срещу тях, за правото на едно Божие създание да живее е висока – мутрите убиват кучето на Божика, разбиват къщичката му, пребиват го с примитивна злоба. Физическо надмощие на нисшата материя над духовно извисения Човек. В тази ситуация Божика е съвсем сам, пребит, пред остатъците на разрушената си къща, но спасил живот, пък било то и на глиган. И в този грозен, панелен град с унили хора само той проявява кураж, достойнство и вътрешна свобода. Самотният Човек срещу сган от арогантни бизнесмени, корумпирани чиновници, далавераджии и биячите им – те са всичко друго, но не и мъже. Душите им са прогнили – би написал Елин Пелин…
„Клопка“, режисьор Надежда Косева
Темата за самотния човек със съвест и морал, изправен срещу системата, която и да е тя, откривам и в други филми по сценарии на Боян Папазов. В тях неговите герои са личности, които преодоляват инстинкта си за самосъхранение в името на собственото си достойнство и право на избор. Знаят, че ще загубят, но все още не са и затова продължават да действат докрай по законите на собствената си съвест. Александър Трифонов пресъздава своя герой прекрасно. Той не играе, той живее пред камерата и нито един негов жест не е излишен, преднамерен или фалшив. Всяко движение е драматургично обосновано и актьорски издържано. Всички актьори пресъздават отлично своите отрицателни герои, което е освен тяхна заслуга и заслуга на режисьорката Надежда Косева. Операторът Кирил Проданов изгражда екранния образ на природата край река Дунав, прекрасна и беззащитна пред човешката алчност, като Обетованата земя. Тя има подчертано драматична роля, с нейната красота и идилия, когато не е нападната от туристи. Липсата на сетива у мнозина за тази красота я обрича на гибел. Рано или късно от нея ще ни изгони Всевишният, преди да сме я унищожили. Остава ни малко време тук, на Земята, за да осъзнаем какво ни е потребно и полезно и да се ограничим в по-минималистични рамки, за да я съхраним. Дали го разбираме? Такива са посланието и въпросите на авторите към всички нас.
Трябва да отбележа добрия ритъм на филма, който е заслуга на режисьорката по монтажа Нина Алтъпармакова. Тя е чудесен професионалист и цяло щастие е, че българското кино има такъв творец в редиците си. И продуцентите, организирали сложните за снимки епизоди с огромния глиган.
Послепис. Филмът излиза по екраните в много „подходящо“ време. Малцина знаят, че сме изправени пред огромна заплаха. България има още една година краен срок да изгради хранилище за отпадъците от ядрено гориво от АЕЦ „Козлодуй“. Досега само във Финландия са успели да изградят такова скъпо струващо и инженерно много сложно подземно хранилище. Ако догодина нямаме хранилище, ЕК ще ни съди, но по-тревожно е, че няма къде да складираме ядрените си отпадъци. Това е много опасно предизвикателство и ние всички сме заложници в клопката на нашата затлачена от пластмаси цивилизация, пълна с експерти и изчерпана откъм визионери.
