Разговор с Нура Минт Сеймали, „златния глас на Мавритания“, и с групата ѝ преди първия им концерт в България
Заглавието асоциативно води назад към историята на европейската живопис. „Портрет на мавър“ ни връща някак и към Веронезе, и към Веласкес, и към Рубенс, а по-късно и към Дьолакроа, ако щете (в малко по-друг контекст), но всъщност тук нещата са обърнати. „Портрет на мавър“ е песен на сенегалския басист и композитор Алюн Уад, в чиято музика много фино се преплитат познанията му в областта на западноафриканския фолклор, европейската класика и джаза. Песента е част от актуалния албум на Алюн Уад „Султан“, с чиято музика той закри тазгодишното издание на „Банско джаз фест“, а основните вокални партии в нея са на Нура Минт Сеймали, която не само че не е анонимна мавританка, но е и най-известната в света носителка на музикалната традиция на Мавритания днес.
Нура Минт Сеймали е от семейство на грио, а в Западна Африка, припомняме, грио са тези, които пазят паметта на общността и я пренасят от поколение на поколение като устно творчество – най-често с потомствено предавани знания и умения за свирене на специфичен музикален инструмент и в песенна форма. Грио са церемониални фигури, посрещащи новороденото в света и изпращащи човека в следващия свят след смъртта му, грио са съветници, мъдреци, знахари. Тази по-стара традиция в Северна и Западна Африка съжителства и се преплита с исляма, основната религия в тази част на света, по един наистина синкретичен начин.
Нура Минт Сеймали е пряка наследничка на тази традиция, дъщеря на големия композитор и учител Сеймали Оулд Ахмед Вал, израснала с песните на втората си майка Дими Минт Абба – за времето си също най-известната в света мавританска певица. Също като нея и Нура е новаторка, в чийто репертоар традиционната, славеща Всевишния мавританска музикална и поетична традиция се смесва с това, което днес наричаме „пустинен блус“, с електрическите китари, с барабаните, с рокендрола дори. Освен с Алюн Уад е записвала още с бащите на туарегския блус Tinariwen, със Стивън О‘Мали от SunO))), с Уорън Елис (дясната ръка на Ник Кейв в TheBadSeeds), с TheOrchestraofSyrianMusicians в продуцирания от Деймън Олбърн проект AfricaExpress, със SpeedCaravan… Носителка е на традициите на жените грио, които единствено в Мавритания от цяла Западна Африка си имат и свой запазен инструмент – арфата ардин. В България пристига за едно със съпруга си Джейш Оулд Шигали (китарист в групата ѝ), Осман Туре (водещия басист на съвременната мавританска сцена, свирил навремето с нейния баща) и живеещия в Сенегал американски барабанист Матю Тинари. Разговаряме с Нура, Джейш и Матю.
Разкажете ни за себе си за музиката във вашето семейство в контекста на мавританската традиция.
Нура Минт Сеймали: Мавританската музика е тази на семействата грио. Грио са тези, които създават музиката в Мавритания, ние използваме арфата ардин и още един струнен инструмент, наречен тидинит (на ардин свирят жените, а на тидинит – мъжете – б.а.), а езикът ни е хасания. Аз също произхождам от семейство на гриоти, като в нашето семейство сме добавили малко съвременни аранжименти към чисто традиционната музика.
Във всички биографични бележки, в които се говори за вас, за баща ви Сеймали, за съпруга ви Джейш, пише подчертано Moorishgriot. По какво се различават мавританските грио от тези в Мали, Сенегал, Буркина Фасо и т.н.?
Нура Минт Сеймали: Няма големи разлики. Има много грио-родове в Мали наистина и навсякъде в Западна Африка. В мавританската култура те пак са тези, които предават музиката. Гриотите остават важни в нашата култура, те са като „журналисти“ и разказват какво се случва при нас, ползват се с голямо уважение в обществото. Това, което се е променило обаче, е, че днес грио не са единствените, които създават музика. Вече много други хора свирят музика, все повече и повече хора, не само грио. И според мен, ако някой пее добре и създава хубава музика, той трябва да прави музика. Това не пречи на традицията, мисля.
Разкажете ни за инструмента, на който свирите, понеже пък той е характерен точно за Мавритания и е част от специфична традиция.
Нура Минт Сеймали:Ардин е традиционен инструмент за жени и Мавритания е единственото място, където можете да го срещнете. Прилича на кора (традиционната западноафриканска арфа – б.а.), но в Мали кората е за мъже. А арфата ардин наистина е само за жени и ни дава възможност да свирим и да пеем едновременно. Използваме го и като перкусионен инструмент.
Ако обърнем нещата така: в наши дни има и жени, които свирят на кора, като Сона Джобарте, която е по произход oт Гамбия и е от големия грио род Диабате, но пък не живее в Африка. Има ли мъже, които свирят на ардин?
Нура Минт Сеймали: Да, започваме да срещаме и това все по-често. Тези музиканти обаче не са грио и винаги идват някъде отвън.
Тоест по-скоро няма да оставят своя следа в историята?
Нура Минт Сеймали: Не, не мисля. Това са изолирани случаи…
Матю Тинари: Аз забелязвам, че ако един човек е грио, той има достъп до всички инструменти, може да научи всичко и има достъп до всичко, така че рядко ще се заинтересува от ардин, но когато музикантите не са грио, те могат да се обърнат към ардин, тъй като са нямали този достъп до всичко.
Нура, вие се появявате в албуми на любими наши музиканти от други страни в Западна Африка. Един от последните, които посетиха България, беше Алюн Уад. Какво ви носят тези срещи като обогатяване на погледа към собствената ви традиция?
Нура Минт Сеймали: Работя с много музиканти от Сенегал и това е чудесна възможност за мен, защото така усвоявам друга култура и различна музика и научавам много от тях. Виждам, че и те научават много от мен. Мисля, че това е и целта – да се срещаме с много хора и да се учим един от друг. На последното ни турне имах щастието да срещна и повече жени музиканти, което беше много полезно за мен.
Вие имате чудесен басист в групата в лицето на Осман Туре, но ние в България познаваме добре и друг един ваш сънародник – Джакраве Юба Диа (дългогодишния басист на туарегския Джими Хендрикс Бомбино, свирил в България три пъти с него – б.а.), който е голям ваш почитател. Виждате ли някъде в бъдещето момент, в който бихте свирили с него в съвместен проект?
Нура Минт Сеймали: Да, познаваме се добре. Ще се радвам някой ден да работим заедно.
Матю Тинари: Юба е наш много добър приятел от дълго време. През годините сме се срещали често, когато сме обикаляли по турнета в Европа и САЩ – свирили сме в едни и същи зали и на едни и същи фестивали и сме много близки.
Нура, разкажете ни втората си майка Дими Минт Абба, чиято музика е първата мавританска музика, която съвременният западен свят познава. Доколкото знам, в нейната група вие правите първите си стъпки на голямата сцена.
Нура Минт Сеймали: Дими Минт Абба, втората съпруга на баща ми, е велик артист и ми беше като майка. Започна да работи с баща ми, защото и той беше велик композитор и важен музикант. Аз научих много от тях двамата и много пътувах с тях, бях винаги зад кулисите… Наистина харесвам гласа ѝ и много се възхищавам на това, което направи тя за Мавритания. Виждам я като голяма дива, но тя е и моя майка и съм научила много от нея…
Матю Тинари: Бих искал да добавя, че Нура пътува с Дими Минт Абба и баща си от 13-годишна. Тя прави първите си международни концерти с тях като беквокалистка. Днес има песни, композирани от бащата на Нура за Дими, и Нура ги пее на свой ред. Налице е наследството на репертоара, но сега добавяме и нашия личен музикален почерк.
Нека тук включим и китариста на групата Джейш Оулд Шигали. Джейш, разкажете ни историята на тази прословута ваша китара с допълнителни прагчета за четвърт тоновете…
Джейш Оулд Шигали: Да, с удоволствие ще ви разкажа за тази китара. Не съм я измислил аз обаче. През 70-те години на миналия век китаристът на египетската певица Ум Кулсум първи добавя два допълнителни тона на своята китара и въз основа на тази идея, която заимствахме, добавихме четвърттоновите прагчета, за да акомпанира китарата по-добре нашия традиционен инструмент тидинит (който не е разграфен по западния начин и реално е без прагчета, фретлес – б.а.). Създадохме тази китара през 2008 г.
А кога за първи път чухте музиката на Нура?
Джейш Оулд Шигали: Свирим заедно от 1997 г.
Матю Тинари: Семействата на Нура и Джейш са две добре познати семейства на грио в Мавритания. Познават се добре помежду си. Джейш е свирил много с брат си на големи сватби и дори когато са били малки, сигурно са се срещали с Нура и са се виждали по събития, на които семействата им са свирили. След това се оженили и двамата започнали да свирят също по сватби заедно. И сега имат този музикален проект. Понякога все още свирят по сватби, но по-рядко.
А що се отнася за вас, Матю? Как един американец попада в най-известната мавританска група в света днес?
Матю Тинари: Имах голям късмет. Първоначално дойдох в Сенегал със стипендия, за да изучавам местния език уолоф, а преди това във Филаделфия, където израснах, учих джаз барабани в тамошната консерватория. Музикалната сцена във Филаделфия е основно джаз, соул и хип-хоп. Аз се интересувах от тази музика, но също така и от музиката на Западна Африка, тъй като оттам произхождат барабаните… Така че исках да направя проучване на всички видове западноафриканска музика. Помня, че в училище чух запис на Дими Мит Абба, тогава може би единствената записана и издадена на запад мавританска музика. И бях истински поразен от факта, че съществуват толкова малко записи от Мавритания. След като се преместих в Сенегал, започнах да работя с много и различни музиканти и на един фестивал, на който свирех с един соул певец, след като вече си тръгнах от фестивала, чух в таксито, че ще участва певица от Мавритания. Излязох от таксито и се върнах на фестивала. Беше такава рядкост да чуеш мавритански музиканти на живо. Това беше групата на Нура и след концерта си говорих с тях. Те имаха нужда от барабанист и постепенно започнах да работя с тях. В крайна сметка поех и менажирането на групата, защото просто се опитвах да осигуря повече концерти за нас четиримата. Знаех и че много хора, с които бях израснал в САЩ, биха искали да чуят тази музика. Така че се заех с организацията най-вече, за да мога да покажа на хората в САЩ и по света тази невероятна музика. И свирим заедно вече 15 години – от 2009 г.
Превод Милица Ганева
*Концертът на квартета на Нура Минт Сеймали се организира от „Аларма Пънк Джаз“ на БНР и платформата за традиционна и нова африканска музика „Афровизия“ на 10 ноември (тази неделя) в Голямата зала на клуб *Mixtape 5*. Вратите на клуба отварят в 19 часа.Преди Нура, в 20.15 часа на сцената ще излязат Хюго Рейс (ex–BadSeeds, TheTrueSpirit, Fatalists, Dirtmusic) и Микеланджело Русо от Мелбърн, Австралия, които ще представят новия си ембиънт/дарк-блус албум „100 години“. Групата на Нура започва да свири точно в 21.30 часа. Билети могат да се купят в системата на EpayGo: https://epaygo.bg/4107769137 , както и на каса на EasyPay.
Цветан Цветанов
