Видял е от първо лице комунизма и последиците от него. Има огромен принос за развитието на социологията в България. Тази година получи голямата награда на портал "Култура". Той е професор Георги Фотев и е Човек на деня на Свободна Европа.
В деня на народните будители портал "Култура" връчи голямата си специална награда на социолога проф. Георги Фотев.
Той получава приза заради "огромния му принос към българската социология и безкомпромисното отстояване на истината в трудни времена".
Вярва, че ако хората се ръководят от принципите на правдивостта, светът може да стане по-добър. Пише за това и в книгата си "Граници на политиката".
"Това е голяма книга, в която казвам, че можем да направим така, че светът да не става по-лош", казва той.
еорги Фотев е професор по социология в Нов български университет. Роден е през 1941 г. в с. Димитровче. В началото на 50-те баща му емигрира в Западна Германия, а преди това е бил в затвора по политически причини.
"Аз съм видял баща си след около 40 години. Така се случи. По-късно се върна в Германия. Там е погребан", разказва Фотев.
Казва, че по време на комунистическия режим, семейството му е било изселено от дома си. Тогава държавата му забранява да следва висше образование. Той получава тази възможност на по-късен етап.
С наближаването на държавния изпит Фотев е заплашен с изключване поради натиск от страна на Държавна сигурност (ДС). Спасяват го Николай Генчев и други преподаватели от Философско-историческия факултет.
В тези години социологията е обявена за буржоазна наука и е забранена. Това затруднява развитието ѝ. Фотев разказва, че след много тежки битки, е признато съществуването на марксистко-ленинската социология.
"Тя се смяташе за научна, а тази другата - за буржоазна. От съвременна гледна точка тази дивотия продължи дълго", коментира той.
През 2008 г. издава "Дългата нощ на комунизма в България". Тя разказва за възникването и имплозията на тоталитарната машина. Според Фотев това, че комунистическата система не е била изследвана, е голям провал на антикомунизма.
Фотев казва, че в условията на четвъртата индустриална революция, реалността е раздвоена на човешка и дигитална. Това води до проблеми със свободата на словото и истинността на информацията.
"Искам да поставя действителните проблеми, пред които сме изправени и да се мобилизираме", казва той.
Според него, за да бъде един социолог успешен, той трябва да е в крак с глобалните тенденции. Затова Фотев създава курса "Дигитална социология" в Нов български университет.
Тази дисциплина позволява на изследователите да навлязат в дигиталния свят. По този начин те успяват да анализират социалните процеси в съвременния им контекст.
В една от главите на книгата "Социологията като строга наука", Фотев поставя въпроса за бъдещето на социологията. Разказва, че докато тя проучва едни промени, те ще бъдат заменени от други.
"Осъзнаването на необходимостта от социологията ще нараства, защото всички науки са важни. Това го казвам и на студентите си", коментира той.
През 2023 г. Фотев издава "Моите мемоари", в която разказва за своето "търсене".
"Не стана така, както стана с фашизма и националсоциализма", коментира той. "Смъртта е радикалното предизвикателство да търсим цял живот смисъла на живота. "Моите мемоари" е разказ за моето търсене", казва той.
