Издателство „Озон букс“ избира за свое първо преводно заглавие нашумелия роман на Джеймс Макбрайд (1957), изтъкнат музикант и автор на наградената с Националната награда за литература книга „Птицата на добрия Господ“, на американската класика „Цветът на водата“ и на бестселърите „Песен, която все още се пее“ и „Чудото в Света Анна“. Той е автор и на биографията на Джеймс Браун Kill ‘Em and Leave. Носител на Националния медал за хуманитарни науки през 2016 г. Новият му роман е една от 100-те книги на 2023 г. според „Ню Йорк таймс“, носител е на няколко литературни награди.
„Бакалницата „Небе и земя“ (превод Гриша Атанасов) започва с откриването на скелет в кладенец, а след това се връща назад, за да изследва връзката му с историята на чернокожите, евреите и имигрантите в града. Но тази загадка за убийство е заключена в голям американски роман. Историята започва през 1972 г. с откриването на скелет, заровен в кладенец в Потстаун, Пенсилвания. Самоличността му е неизвестна, но малкото намерени улики (катарама за колан, медальон и мезуза) карат властите да разпитат единствения евреин, останал от някогашната жизнена еврейска общност в града. Вместо обаче да се занимава с обикновена загадка, романът оставя костите зад гърба си и се връща към 20-те и 30-те години на миналия век, към Пилешкия хълм – квартал в Потстаун, където евреи, чернокожи и имигранти градят домовете си. Това е общност от хора, свързани помежду си с връзките на любовта и дълга, и тук наистина започва епичната история на Макбрайд, пише в „Ню Йорк таймс“ поетът Дейназ Смит.
За пръв път се запознаваме с Моше Лъдлоу, румънски евреин, собственик на местния театър и танцова зала, и съпругата му Шона, упорита, с голямо сърце, родена в САЩ еврейка, потомка на пришълци от България, която управлява своята бакалница „Небе и земя“. Бакалницата струва на Моше и Шона повече пари, отколкото печели, защото Шона позволява на много от чернокожите и европейските имигранти, живеещи на Пилешкия хълм, да купуват на вересия, която тя никога не изисква от тях да изплатят. Докато историята напредва, виждаме как Моше и Шона наблюдават своята постоянно разнообразяваща се общност от съответните си постове: Моше наблюдава от своя театър, а все по-болната Шона – от магазина.
Макбрайд не бърза да разгръща историята оттук нататък, като през първата третина на романа представя все повече и повече жители на Пилешкия хълм, което може да накара някои читатели да се почувстват така, сякаш сюжетът се бави още преди да е започнал. В крайна сметка действието се разгръща, когато Нейт Тимблин – чернокож мъж, който работи в театъра на Моше и който е едновременно уважаван и страховит за чернокожото население на града – моли Шона и Моше да помогнат да се скрие осиротяло глухо чернокожо дете на име Додо, което щатските власти издирват и планират да настанят в институция. Докато Моше се съпротивлява, Шона, която защитава най-уязвимите на Пилешкия хълм, е твърдо решена да помогне. За Шона присъствието на Додо започва да олицетворява добротата и светлината на юдаизма, „грижливо скътани в слънчевата реалност“ на момчето. Нейният стремеж да защити тази светлина в крайна сметка подтиква жителите на Пилешкия хълм да защитят и Додо.
Макбрайд знае, че най-добрите разказвачи не бързат и се губят в детайлите, че допирателните могат да се превърнат в злато при правилния авторски похват. Това е роман, в който дори най-малките моменти отекват в по-големи последствия на други места. Пушекът, който Моше вижда в далечината по време на разходка, по-късно се оказва инцидентът, който оглушава Додо и го насочва по пътя към защитата на Лъдлоу. Сплетни от майката на страничен герой се оказват една от най-ужасните тайни на историята. Благодарение на тези връзки е удоволствие да попаднеш в мрежата на разказа на Макбрайд, който показва как може да вземе герой от всяко далечно кътче на въображението си и да му вдъхне свой собствен специфичен живот, като същевременно продължава да движи романа напред по неочакван начин.
Не е в стила на автора да преминава бързо към същината, а поредният нов герой заема централно място, вместо романът да продължи с въпроса кой какво е направил, как се е случило и какво ще стане с Додо? Но при историята на Макбрайд не трябва да се бърза, той иска да ви покаже целия свят. Той иска да изгради тази общност и да покаже цялото ѝ съзвездие от герои, които обикалят един около друг с различна тежест, тласкайки и дърпайки историята в различни посоки. Скелетът в началото на романа е почти забравен, тъй като историята живее в миналото на града, търпеливо изплитайки разказ за този голям състав от герои, докато си пробиваме път обратно към онези обещани кости.
Макар Макбрайд да дава ясно да се разбере, че този роман е за връзката, той изглежда се интересува и от онова, което е непознаваемо или непреводимо през различията. Макар да работят в едни и същи сфери, хората от Пилешкия хълм са разделени един от друг от расови и етнически различия. „Старите нрави няма да оцелеят тук„, пише Моше на свой приятел, когато научава, че е преценил погрешно музикалните вкусове на нарастващото латиноамериканско население на Пилешкия хълм. „Има твърде много различни хора. Твърде много различни обичаи.“ Този тип неразбиране се случва и в по-малък, междуличностен мащаб. Например за Моше Нейт е просто надежден помощник, но за чернокожото население на Пилешкия хълм Нейт е човек с тъмно минало, човек, който е любезен, но понякога се ядосва така, че очите му горят „от тъмна, убийствена ярост„.
Като показва съседи, които не разбират съседи, Макбрайд хвърля светлина върху това как общностите в Америка понякога са разделени от различията, дори в интимните си отношения. Чрез тази история той задава въпроса: Как расовите и класовите различия се проявяват в начина, по който се познаваме и виждаме един друг, и в начина, по който позволяваме да бъдем познати и видени?
„Бакалницата „Небе и земя“ е очарователен, интелигентен, разтърсващ и изцеляващ роман. Голямата любов избухва на тези страници чрез приятелите и семействата, които се мобилизират, за да защитят Додо – дете, застрашено от структурите, в които е родено и наранено. С тази история Макбрайд блестящо пресъздава една бързо променяща се страна, видяна през очите на наскоро пристигналите и някога поробени хора от Пилешкия хълм. Той достига до общото минало, когато чрез миграция и насилие, сегрегация и сблъсък Америка все пак се е превръщала в Америка. И чрез тази история Макбрайд ни предлага подробно напомняне: Напук на привидно невъзможните шансове, дори сред най-злите замисли на човечеството, любовта, общността и действията могат да ни спасят.