Георги Аспарухов-Гунди е легенда на българския футбол и „Левски“. Неговият образ е митологизиран от поколения фенове. За него има документални филми и много разкази, но чак сега историята му попадна в драматичен филм. С тежката задача се нагърби режисьорът Димитър Димитров.

Първоначално той отказва да приеме задачата. Тя изобщо не е лека – да направиш филм за една от най-великите спортни личности в историята на България, която е превърната в икона за клуб с милиони привърженици.

Поставя условия, които не всеки би приел да изпълни, но продуцентите му гласуват доверие и изпълняват исканията му. Сега за работата им се говори с възхита не само от феновете, но и от критиката.

В сряда 9 октомври беше голямата премиера на филма „Гунди – легенда за любовта“, посветен на живота на легендарния футболист на България и „Левски“ София – Георги Аспарухов. Събитието се проведе в „Арена София“ и на нея присъстваха над 8 хил. души. Сред гостите на премиерата бяха съпругата на Гунди – Величка Маркова и синът им Андрей.

„Искам да благодаря на Иван и Андрей, които написаха нова страница в българското кино. Благодаря на целия екип и актьорски състав, които дадоха всичко от себе си. Вие заслужавате още много голямо кино, защото талантът ви е ненадминат“, каза режисьорът Димитър Димитров.

„За абсолютно всеки действащ футболист у нас, без значение на 7 или на 37 години, е задължително да гледа филма за Гунди. За да разбере какво всъщност означава футболист! Дано някоя институция намери начин в следващите месеци всички ученици в България да отидат безплатно да видят лентата. Ще възпита у тях чувства, които ще ги направят по-добри хора, когато пораснат“, каза старши треньорът на „Левски“ Станислав Генчев ден след премиерата.

Димитър Димитров е роден в София през 1986 г.

Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2010 година със специалност филмова и телевизионна режисура.

В началото на кариерата си снима късометражни филми. Сред тях са „Вечеря“, „Borderline“, „Игра на топчета“, „Зала №4“, „Кратка спирка по пътя“, „Мълбери Уолк“.

През 2009 г., когато още е студент, неговият „Игра на топчета“ е отличен от журито на кинофестивала Next Reel Film Festival в Сингапур и получава трета награда.

Филмът разказва за трудния живот на едно дете, лишено от вниманието и любовта на родителите си, които са твърде обзети от собствените си проблеми.

За „Зала №4“ получава наградата на публиката и втора награда на журито на Cergy Pontoise International Short Film Festival.

За да се издържа тогава, прави реклами, но те не са свързани с истинската му страст. Още във втори курс започва да работи в БНТ.

„В момента, за да се храним и преживяваме, правим реклами и клипове, но те не носят удоволствие и удовлетворение. С филмите е друго, те оставят у нас един дълбок белег, който ще ни напомня, че трябва да се изграждаме като хора и характери. Много искам да продължаваме занапред в киното“, казва той пред БНР през 2010 г.

Освен със снимане на реклами и късометражни филми, Димитър се занимава и с големи телевизионни продукции. Той режисира в „Секс, лъжи и ТV“, „Домашен арест“ и „Дървото на живота“.

През 2014 г. започва и да преподава като асистент на доц. Дочо Боджаков в специалност „Филмова и телевизионна режисура“ в НАТФИЗ.

Първият му пълнометражен филм – „Събирач на трупове“ се появява през 2015 г. Това е черна комедия, в който главният герой събира телата на наскоро починали хора и ги кара към моргата. Във филма участват някои от най-популярните български актьори като Стоян Радев, Михаил Билалов, Теодора Духовникова и други.

Димитров се утвърждава и сред телевизионните режисьори като застава зад камерата в хитовите „Откраднат живот“, „Дяволско гърло“, „Отдел за издирване“ и „Sunny beach”.

„Причините бяха три. Първо, не желаех да правя биографичен филм в епоха, без да имаме достоен бюджет. Не можех да си позволя да направя нещо недостойно за българската легенда Георги Аспарухов-Гунди. Втората причина беше, че не исках да правя спортен филм, особено клубно ориентиран такъв. Третата причина беше, че не мога да си представя да режисирам филм и някой да ми се бърка в работата, имайки предвид продуцентите, защото знам, че те са големи фенове на футбола, а и когато филмът е частно финансиран, важат други правила", разказва Димитър в интервю за Дневник.

В крайна сметка Иван и Андрей му обещават да се съобразят с трите му условия и по думи на режисьора си спазват обещанието.

След като се съгласява, започва и дългата подготовка – гледа филми и кадри от онази епоха, научава как се държат хората, какво обличат.

Както Димитър, така и операторът на филма Борис Славков казват, че лентата не е просто свързана с един отбор, нито с футбола, нито дори с любовта, която също заема ключово място.

„Целта на филма беше да разкаже пътя на героя, а не края му. Избягвах патоса и мелодрамата във всеки момент, защото човек никога не знае кога ще приключи пътят му и той винаги излиза от вкъщи сякаш ще има утре. Това е и една от основните теми на филма, за която аз обичам да говоря“, казва Димитър.

Самият режисьор има свой герой по време на снимките, който не е част от сценария.

„Това е жена ми. Деси е безкрайно толерантен човек. Прояви огромно разбиране и много силна подкрепа. Тя се грижеше за дома ни и за двете ни деца Калоян на 7 и Крум на близо 2 години, когато мен ме нямаше“, казва Димитър пред списание Дива.

„Гунди – Леге

Така един ден го заварва предложението от продуцентите Иван Христов и Андрей Арнаудов за това да снима филм за легендата на българския футбол и „Левски“ София Георги Аспарухов – Гудни. Първоначално той отказва. нда за любовта“ ще тръгне по кината в цялата страна на 18 октомври.