Гьотеборгският университет е единственият в света, в който класическият старобългарски език се изучава като самостоятелна специалност. За българския принос към европейското културно наследство в "Нашият ден" разговаряме с доц. Антоанета Гранберг – изследовател и лектор по славянски езици, преподавател по старобългарски език в Швеция.

Доц. Гранберг е изследовател в областта на медиевистиката, председател на Асоциацията на шведските слависти, както и на Комитета на скандинавските слависти. Тя е и член на Международния комитет на славистите.

Обособяването на старобългарския език като самостоятелна специалност, по думите на доц. Гранберг, е плод както на нейните лични усилия, така и на волята на самия университет в Гьотеборг, където медиевистиката е приоритет.

Медиавистичният комитет в Гьотеборг обхваща като интерес и дейност много специалности – история, археология, филологии – като специалисти от всички дисциплини допринасят за изграждането на специалността „Старобългарски език“, заявява доц. Гранберг.

За първи път доц. Гранберг заминава за Швеция по проект, насочен към изследване на писменостите от ранното средновековие. Постепенно българската се утвърждава като участник в интердисциплинарни научни проекти, започва да преподава курсове по старобългарски в Гьотеборгския университет, след което постепенно изгражда самостоятелната дисциплина.

Изучаването на старобългарски бива насърчавано както от шведската държава, така и от университета и Лутеранската църква на Швеция, подчертава доц. Гранберг. Църквата поощрява обучението не само на свещениците, но и на други лица, които работят в нейната система и организация, за да могат те по-пряко да получат познания в областта на православното славянско средновековие, пояснява гостът.

Доц. Гранберг изтъква, че старобългарският е класически език на Средновековието в Европа и е част от общото културно наследство на Стария континент.

Компетентност в областта на класическия славянски православен език е нужна, тъй като Швеция притежава богата колекция от славянски старопечатни книги, внесени в страната като военна плячка или придобити като дипломатически дарове, по думите на доц. Гранберг.

Голяма научна дейност е насочена към възстановяване на колекциите в дигитален вариант, тъй като става дума за общоевропейско културно наследство.