Независимият избор. Него жадуват мнозина, за него в битка се впускат силните, смелите и безпардонните. От него като попарени с вряла вода бягат повечето, привели глава и приели "трябва" за единствения закон на времето. Независимият избор – има ли го, няма ли го? Мит ли е, легенда ли е? Навярно всеки има свой отговор. И дано е така.

Човек обаче, в дни като днешния, в който се отбелязва независимостта на България, може да си даде сметка, че ако има нещо, което избира независимо, то това е музиката, която слуша. По простата причина, че с музиката винаги е лично. Ако не харесваш някоя песен, просто не я слушаш. Ако някой друг ти я пусне, сменяш я.

Като се още повече се позамисли човек, във фестивални дни като тези на 42-рата "Златна роза" във Варна, и с киното не е по-различно. То – стилът му, ритъмът му и онези, които говорят езика му – е от влюбванията, които, дори да се случат неусетно, ти носят усещане за цял живот и за тях никога не съжаляваш. Защото само ти, еднолично и с чисто съзнание, избираш кой филм да гледаш.

Независим избор е изкуството в живота ни, но за създаването му се налага да се справяш с немалко зависимости. За това какви и как се прави изкуство във време, в което хиперкомерсиализмът и свръхконсумацията му дишат във врата, в "Кино с думи" говорят една режисьорка и един продуцент и разпространител на българско кино, и двамата актьори. Яна Титова е член на журито за пълнометражно кино на тазгодишния Фестивал на българския игрален филм, а Алек Алексиев се завърна от Украйна и взе участие в "Общата молитва за мир" във Варна, която се проведе едновременно на четири континента.