На 28 август музикалният свят отбеляза 130 години от рождението на Карл Бьом – един от колосите на диригентското поприще на ХХ век. "Патриарх на хармонията" го наричаха, а съвременниците му шеговито, но и със страхопочитание произнасяха: "Да отдадем дължимото на Бьом Австрийски!" Самият маестро пък бе съвсем лаконичен: "От мига, в който проговорих, знаех че ще стана музикант!" И още: "Дали чувам музиката? Та тя извира от мен…"
През 40-те и 50-те години за кратко маестрото бе начело на Виенската държавна опера, а един от оркестрантите си спомня: "Той избира правилните темпа не само при Вагнер и Моцарт, но и при Бетовен, Брамс, Рихард Щраус… С това Бьом има вече половината музика!" Шефът на Виенското филхармонично дружество Вилхелм Хюбнер добавя: "Тайната на музиката е в дишането! Бьом диша с музиката! Той диша в певците на сцената, с духачите в оркестъра… Спонтанните му реакции направо изумяват, затова и изпълненията са така свежи и неподправени." Карл Бьом е роден на в Грац. Баща му бил адвокат, при това страстен почитател на Вагнер.
Един от първите, които посещават Байройтските тържества. Там се запознава с легендарния диригент Ханс Рихтер. Извънредно горд е с дебюта на своя син на 18.03.1917 в Грац, но настоявал Карл да завърши обучението си по право. През 1920 Бьом дирижира "Фиделио" в театъра на родния си град по повод 150-та годишнина на Бетовен. Скоро след това идва покана лично от Бруно Валтер – в Баварската опера търсят негов асистент. Условието: да ръководи спектакли на "Отвличане от сарая", а сетне и на "Бътерфлай" само с една кратка репетиция. При това представлението е същата вечер! Бьом се справя блестящо и остава в Мюнхен шест години. В театъра открива една прелестна 17 годишна Мими – сопраното Теа Линхард, с която се женят през 1927. Същата година Карл Бьом е назначен за музикален директор в Дармщат, където поставя "Воцек" в присъствието на автора. Албан Берг с възхищение говори за работата на младия диригент, с когото се сприятелили.
Впрочем изследователи открояват изумителните постижения на Карл Бьом най-вече в творби на Моцарт, Вагнер и Рихард Щраус. Изтъкват факта, че е наследник на славна диригентска традиция: Ханс фон Бюлов, Клеменс Краус, Бруно Валтер и разбира се Рихард Щраус, който фокусира вниманието върху точно темпо, пестеливи движения, а също преобладаващата роля на лявата ръка. "В Мюнхен започнах музикалната си кариера сред големите майстори, на които се възхищавах: Бруно Валтер и Рихард Щраус", пише Бьом в автобиографичната си книга "Спомням си съвсем точно".
"Основната задача на диригента е да има съвършено ясен поглед върху цялото произведение и да го предаде на отделните изпълнители: солисти, хор, оркестър. Още по-добре, ако успее да ограничи жестовете до минимум. Не забравяйте, че съм дипломиран юрист и обичам точността. Необходима е точност, за да се изработят ансамблите при Моцарт, хармонията между тембрите в оркестъра на Вагнер, но това разбира се съвсем не означава отказ от вълнение. Доволен съм, ако благодарение на работата ми не аз, а Бетовен е поразил слушателя. Вълнението на публиката създава успеха на произведението!" – твърди от дълголетен личен опит Карл Бьом.
В съботната вечер (21 септември от 20 часа) ще звучат откъси из опери на Вагнер, Моцарт и Рихард Щраус.
