Навярно всеки от нас е виждал вълнуващия небесен феномен, известен на повечето хора като падаща звезда, а сред научните среди като метеор. А когато метеорите се появяват по едно и също време и от една точка, е налице метеорен поток. Август е месецът на падащите звезди. По време на него човечеството се радва на едно от най-прекрасните природни явления - на метеорния поток Персеиди, наречен в чест на съзвездието Персей, откъдето произлиза. Метеорният поток е светлинно явление, причинено от малки частици, които навлизат в земната атмосфера. Повечето от тях не са по-големи от песъчинки. Те са получени от разрушаването на комети, породили рой метеорни тела - ледени и прахови частици, въртящи се по предишните им орбити. Родоначалник на Персеидите е кометата Суифт-Тътъл. Всяка година през август Земята пресича този рой малки прашинки. В зависимост от химичния си състав метеорите изгарят в атмосферата с различен цвят, но специално Персеидите са синкаво-бели, по-рядко жълтеникави. Частиците изгарят на около 100 километра над земната повърхност. Те се движат със скорост между 30 и 70 кимолетра в секунда, като Персеидите са сред най-бързите метеори, движещи се с около 60 км. в секунда. Влетяла в атмосферата, такава частица става видима само за части от секундата. На 12 и 13 август, когато се очаква максимумът на звездния дъжд, на час ще могат да се наблюдават до 100 метеора. В началото на 90-те години на миналия век е имало истински "звездни порои", а не дъжд. Тогава са се виждали до 400 метеора и повече на час. През тази година предстоящият звездопад се пада тогава, когато е налице идеално разположени по отношение на фазите на Луната (новолуние на 12 август). Думата метеор произлиза от гръцката дума "метеорос" и означава буквално "явление отгоре" или "предмет движещ се във въздуха". Метеорните потоци и особено тези, които пораждат дъждове, не са съвсем безопасни. Те представляват реална заплаха за орбиталните спътници, по които оставят много малки следи. Най-неприятният инцидент бе загубата на спътника Olympus през август 1993 г. В момента на пика на метеорния поток Персеиди един метеор се сблъска с него и наруши системата му за ориентация, след което спътникът престана да функционира.