Има нещо интересно и в същото време загадъчно в творчеството на българските маринисти: малцина от тях са посягали към един сюжет, който иначе е любим на мнозина български художници, чиято тема не е предимно морето – сюжета за рибарите. Марио Жеков рисува лодките на Дубровник, но не и рибарите в тях, Георги Баев-Джурлата изобщо не са занимава с риби и рибари, созополската художничка Ангелина Недин – и тя особено не се сеща за тях, да не говорим за варненските маринисти-класици Христо Каварналиев, Георги Велчев и Георги Урумов-Калиакра. Ако погледнем обаче към зората на българската маринистика, чиито параметри според мен задава една от най-известните картини на злощастно рано отишлия си Юрдан Кювлиев, „Кеят на Месемврия“(1910), в нея откриваме тъкмо рибар в лодка. Мъж се е качил на лодка с това име, което малко ни обърква: дали картината се нарича „Кеят на Месемврия“, защото на нея е изобразен старият Несебър, или е „Кеят на Месемврия“, защото лодката се казва така? Откриваме тук едно отъждествяване, което е съществено: населеното място, неподвижното населено място, и населената лодка, подвижната населена лодка са едно и също; тоест, морският град и крайбрежното море, жителите на града и рибарите в морето са едни и същи хора. Да си рибар, изречено по-иначе, не означава всъщност да си само, изцяло и единствено морски човек, „морски труженик“; означава също и да си обитател на сушата. Рибарите не са точно моряци, рибарите са по-скоро „сухари“, които влизат в морето.
И сякаш за тях, рибарите, не морето, а сушата е в центъра, тя е важното им място. Те са повече сухоземници, които влизат в морето, не толкова моряци, които излизат на сушата. Вероятно затова маринистите не ги рисуват твърде – не ги намират за морска тема, твърде земни и неморски им се виждат…
Натъкваме се на тази изненадваща истина в две платна на Владимир Гоев (1925–2013). На първото, наречено „Рибар“, откриваме в долния ляв край на картината едва маркирана човешка фигура в лодка, която здраво държи с двете си ръце краищата на рибарски мрежи, пунктирани с черни линии върху сиво-синьо-зеленото пространство на морето. Човекът няма лице, замазано е, но се вижда отлично, че пуловерът му е син, а панталоните – землисто-сиви. Картината е рисувана през 2012 г. и е сякаш своеобразно продължение на една друга картина на художника, много по-известна, наименувана „Продавач на риба“ (1972). На нея виждаме кей с ограда, наредени успоредно лодки в дълбочина (отдясно, ако гледаме фронтално), розово море, приличащо повече на канал, на другия бряг – построени в стройна редица бели сгради. Наподобяват малко соцпанелки. Реално погледнато, на преден план намираме същия този мъж от картината от 2012 г. със синия пуловер и землисто-сивите панталони – млад, красив, със самоуверени мустачки; в лявата си ръка държи цигара, краката му са обути в гумени ботуши, а зад гърба му са поместени големи кръгли капаци, вероятно ламаринени, с едри риби върху тях. Мъжът се чувства стабилно на земята, избрана от Владимир Гоев да бъде червеникаво-розова; личи си, че не е за пръв път на това място и че е само въпрос на време да го накачулят нетърпеливи купувачи. Затова е бил той в морето: да налови риба, за да я просне прясна и мъртва там, на кея, ха дано спечели някой лев!… Да си рибар, с други думи изречено, не е да си сам по себе си и сам за себе си, да си рибар е и още нещо – продавач на риба в случая, която – да, със своите ръце си уловил, но не за себе си, а за другите, паралиите. И рибарлъкът е предназначен точно за тези други (паралии), които трябва да обслужиш, наситиш, задоволиш, спечелиш… Да ги примамиш с екзотика, за да им вземеш паричките.
Това е прозаичното земно предназначение на романтичния морски труженик…
Разбира се, рибарите имат и друго занимание – да ловят човешки души:
Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа. А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба. Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата. Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше. И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат. Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. Защото ужас обзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци (Лук. 5:3-10).
В известен смисъл може да предположим, че така любимият сюжет за рибарите е свързан с тъкмо тази библейска история. Както и с другата, за двете риби и петте хляба. Ще рече, тоест, че да рисуваш рибари, означава да рисуваш едновременно вяра и чудо: вяра, защото ако я имаш, ще вървиш по водата, следователно морето, тази стихия, нито ще те плаши, нито ще те погълне; чудо, защото тия риби Иисусови са онзи несвършващ източник на засищане, който никога не изчезва и от него винаги и всякога ще можеш да вземаш и да раздаваш на другите, ближните. Рибите и рибарите като алегория на изкуството и художниците: също както тях, рибите, изкуството е неизчерпаема съкровищница, и отново също както тях, рибарите, художниците са призваните и облагодетелстваните да се разпореждат с неговите злата и диаманти. Може да са нехайни като рибаря на Владимир Гоев; може и да са по-съсредоточени като едни други рибари на Кирил Цонев, надвесени над водата и внимателно издърпващи мрежите – две успоредни фигури, чиито действия са в синхрон, унисон и пълно съгласие. Което подсказва: не можеш да дърпаш изкуството сам, трябва ти другар, който мисли в твоята посока, с твоето настроение и с твоите чувства. Като този другар може да е и твоята публика, с която си в пълно единодушие… Като при светите апостоли, макар при тях то да е преминало през известни колебания. Но колебания, които винаги се разрешават – при апостолите във вярата, при художниците в изкуството. В изкуството, което е като вяра, най-истинска и неподправена вяра…
Всеки художник е рибар: рибар на човешки души, на които помага да видят красивото.
