„Когато казвам, че съм французин по рождение и италианец по душа, това е, защото професионалният ми живот започна тук, в Италия“, обичаше да повтаря Ален Делон. Говореше много добре италиански. Актьорът си отиде от този свят на 18 август 2024 г.
Първата важна роля идва в живота му през 1960 г. с „Под яркото слънце“ на Рене Клеман. В този психологически трилър по романа на Патриша Хайсмит действието се развива в Италия. Главният герой Том Рипли, красив и съблазнителен, открадва самоличността на богатия Филип Грийнлийф, за да има привилегии и лукс. Делон става световна звезда.
В периода между 60-те и 70-те години участието му в един филм е гарантиран успех и именно в тези две десетилетия са съсредоточени главните му роли.
Неговият артистичен прощъпулник в Италия е в „Роко и неговите братя“ (1960, Сребърен лъв във Венеция). В семейната мелодрама на Лукино Висконти доброто и наивно южняшко момче Роко, имигрант в Милано, смазан от семейната чест, се влюбва в проститутката Надя (Ани Жирардо). Първа среща с Клаудия Кардинале.
Пиеро в „Затъмнението“ (1962) на Микеланджело Антониони е неговата противоположност – красив мъж, циничен борсов посредник, който „гледа на живота през банкнотите“ и съблазнява Витория (Моника Вити). Танкреди от „Гепардът“ (1963, Златна палма в Кан) на Висконти, по едноименния роман на Джузепе ди Лампедуза, е племеник на принц Фабрицио Салина (Бърт Ланкастър). Той първоначално поддържа каузата на Гарибалди, но после се променя. Паметен за историята на киното остава балът с годеницата му Анджелика (Клаудия Кадинале). Днес актрисата се прости с Ален Делон с думите: „Балът свърши. Танкреди се изкачи да танцува със звездите. Завинаги твоя, Анджелика“.
С Клаудия Кадинале в „Гепардът“ (1963) на Лукино Висконти
Висконти кани актьора и за своя филм „Чужденецът“ по Камю, но той е зает с други роли.
Чаровен, атлетичен, с „ледени“ очи, Делон става секс символ и легенда на световното кино. Той винаги се опитва да се задържи на повърхността, с усмивка, може би само загатната на устните, способен да победи всички трудности по пътя си.
Постига го и чрез многобройните полицейски филми във Франция. Става „красив и мрачен“ професионален убиец в „Самураят“ (1967) на Жан-Пиер Мелвил. В трилъра „Басейнът“ (1969) на Жак Дере вече разделените в живота Делон и Роми Шнайдер си партнират. Същият жанр и същият успех идват с „Борсалино“ (1970) – култов филм на Жак Дере, в който Делон дели сцената за пети път със своя приятел и вечен съперник Жан-Пол Белмондо. Играят двама престъпници, вдъхновени от реални герои от подземния свят на Марсилия, които бързо стават господари на града.
Делон се завръща в италианското кино с „Първата спокойна нощ“ (1972) на Валерио Дзурлини и създава един от най-сложните герои в кариерата си. Професор по литература попада под чара на една от студентките си, която изглежда води двойствен живот. Той се оставя да бъде въвлечен в тайна връзка.
„Първата спокойна нощ“ (1972), реж. Валерио Дзурлини
Същата година,1972, Делон се среща с Джоузеф Лоузи, който му предлага значителни роли: Рамон Меркадер в „Убийството на Троцки“ и по-късно колекционера на произведения на изкуството в Париж през 1942 г. Клайн от „Господин Клайн“ (1976).
Последната от над стоте появи на Делон на големия екран е в „Астерикс на Олимпийските игри“ (2008), където се превъплъщава в уморения Юлий Цезар.
Вземайки Златната палма за цялостно творчество на филмовия фестивал в Кан през 2019 г., Делон казва: „Мисля за тази награда като за край на моята кариера, за край на моя живот“.
„Смъртта на Ален Делон създава празнота, която нищо и никой няма да може да запълни“, призна Брижит Бардо.
„Меланхоличен, популярен, потаен, той беше повече от звезда: беше паметник на Франция“, заяви френският президент Еманюел Макрон.
