Разговор с контрабасиста Есат Екинджиолу и саксофониста Джузепе Доронцо от Ava Trio на 33-ия Международен джаз фестивал „Варненско лято“ и преди концертите им в Русе и София
Ava Trio кацнаха на летището в София в понеделник и още същата вечер спечелиха софийската публика на камерен акустичен концерт под открито небе на терасата на Националния студентски дом. Днес свирят на Джаз фестивала „Варненско лято“ в Археологическия музей във Варна, а в първия ден на август пътуват за Дом „Канети“ в Русе. Финалът на краткото им турне в България е и финал на сезона на „Аларма Пънк Джаз“ в петък (2 август) в Зала „Сингълс“ на НДК – специален безплатен концерт с набиране на дарения за есенния сезон на концертната серия на „Аларма“.
Триото, създадено от състуденти в знаковата Грьонингенска консерватория през миналото десетилетие, се състои от турския контрабасист Есат Екинджиолу, познат на публиката в София, Варна и Смолян с другата си формация – сърф-джаз колектива Kunh Fu, а останалите двама музиканти – италианците Джузепе Доронцо (баритон саксофон, иранска гайда, зурна, традиционни флейти) и Пино Базиле (перкусии) – са за първи път у нас. Създават импровизирана музика със силна мелодична основа и влияния от средиземноморските фолклорни традиции. Последният им албум The Great Green (2024) е размисъл за възприемането на света в Антична Гърция, където понятието за син цвят (на морето) не е съществувало. Разговаряме с Есат и Джузепе, който е и основният композитор в триото.
Да започнем от началото: как се появи Ava Trio?
Джузепе Доронцо: Тогава предлагам да се върнем в 2015 г. Преди около 9 години с Есат се срещнахме в Грьонинген, Северна Нидерландия. Тогава и двамата още учехме… И създадохме група – в началото заедно с един ирански перкусионист (Пурия Джабери), а по-късно се присъедини и Пино. Идеята за групата, предполагам, дойде от усещането за носталгия, поне от моя гледна точка е така: трима души – от Италия, Турция и Иран – в търсене на собствените корени в среда, която е хем неутрална, хем доста мултикултурна, каквато е тази в Нидерландия.
Есат Екинджиолу: Не беше само носталгията, защото още от самото начало ние установихме, че споделяме доста сходни виждания, че музикалният ни език и подходът ни към музиката е еднакъв – началото, разбира се, се корени във фолклора, но не оставаме само при носталгията. През последните години постепенно започнахме да разширяваме границите на музиката си посредством импровизация на базата на същите тези фолклорни корени. И така се стигна до този „средиземноморски авангард“, който свирим днес.
Джузепе Доронцо: И още нещо много важно мога да добавя: и двамата живеем в много напрединичава страна, ако говорим за съвременна импровизирана музика. Исторически погледнато, Нидерландия е една от онези страни, които са развили свой собствен език на импровизация (посредством музикални институции като ICP Orchestra също така)… Така че всички тези неща се смесиха при нас с времето. Започнахме от търсенето на собствените корени, но развихме музиката си така, че да открием на първо място основата, върху която да нанесем и усещането за носталгия, но и холандския импровизационен елемент, и останалите пластове… И тази основа ние си я наричаме „средиземноморски авангард“.
Навремето, за да избегне натоварения с негативни конотации и клишета термин „уърлд мюзик“, Арто Тунчбояджян измисли термина „авангард фолк“. Можем ли да кажем, че и вашата музика се вмества в това понятие?
Есат Екинджиолу: Да. И смешното е, че Арто Тунчбояджян също имаше едно Ava Trio (от имената на тримата музиканти – Арто, Вахаг Хайрапетян и Армен Хюснунц). При нас не идва от имената ни, а от персийската дума за „мелодия“, каквато имаме и на турски. Името го измисли първият ни перкусионист, който беше иранец. Но триото на Арто се разпадна някъде точно около 2015 г., когато ние започвахме да свирим, така че днес ние сме Ava Trio.
Джузепе, преди малко ти отвори дума за нидерландската мултикултурна среда, но да те върна още по-назад. За Есат малко или повече сме говорили, когато беше в България преди 2–3 години с другата си група Kuhn Fu, разкажи и ти за себе си. От каква музикална традиция идваш, от коя част на Италия?
Джузепе Доронцо: Аз съм от Южна Италия, от Пулия. Оттам са корените ми и всичко за мен тръгва оттам. Tам започнах да се занимавам с музика – и в областта на класиката, и на съвременната музика, и на джаза – всичко, което развих по-късно в Нидерландия. Интересите ми в „незападната“ музика също тръгват от Пулия, защото тя винаги е била повлияна от много и различни култури. Преди Грьонинген свирих известно време с музиканти от кръга на „Ембрио“ (легендарната германска краутрок група – б.а.), а участвах и в музикални продукции между Рим и Истанбул и това беше моментът, в който започнах да навлизам все по-надълбоко в тези „незападни“ традиции, ако можем така да ги наречем.
Разибира се, в Пулия си имате и ключови за европейската джаз сцена фигури от предишното поколение, какъвто е Пино Минафра…
Джузепе Доронцо: Да, Пино Минафра, естествено. С него дори сме в контакт през последните години. Той е от пионерите на това звучене в джаза, което и аз търся. И като цяло тази музика може да се усети в самия въздух в Пулия. Ние сме на Адриатическо море и през вековете по нашите земи са оставили следи много народи – гърци, турци, араби, испанци… – и то не само в музиката, но и в архитектурата, в местния диалект, в който можете да откриете думи с гръцки, арабски, френски корени, в културата въобще…
Имате и албански акордеонисти също така…
Джузепе Доронцо: Разбира се. Имаш предвид Адмир Шкуртаджи (известен композитор на съвременна музика – б.а.) сигурно?
И него, но и някои по-традиционни.
Джузепе Доронцо: Да. Свирихме заедно с него преди две години. Той е фантастичен композитор, но не по-малко фантастичен акордеонист. Но иначе да – определено и арбрешката култура в Пулия е фактор, не по-малък от гръцкия.
Как музиката, която всеки от вас създава извън Ava Trio, кореспондира с музиката на триото ви?
Джузепе Доронцо: Така стоят нещата, че като западняци ние често определяме западната класическа музика като основополагаща. Но нека не забравяме, че има и други класически музики, създавани в Африка например, които понякога са с хиляди години по-стари от нашата класическа музика. И в тези „класически музики“ от Африка, от Далечния Изток, от Близкия Изток и от други места по света аз чувам много експерименти. По някакъв начин носителите на тази музика, хората, които я свирят и днес, са съумели да останат близо до природата, да работят в съзвучие с нея. И затова тя звучи авангардно, дори да е на хиляда години… И в моя нов проект – Futuro Ancestrale с Франк Розали и Анди Мур – ние правим нещо, което кореспондира именно с това усещане и разбиране, но понякога с електронни звуци. Не се опитваме да звучим автентично африкански, то и не можем, но тръгваме от вдъхновението от тази музика, от нейната суровост, от това, което тези „предци“ са развили във времената, когато не е имало нито Ютюб, нито Тик-Ток, нито какъвто и да е интернет… Така че инструментариумът е друг, но се вдъхновяваме от същите природни източници, както и в Ava Trio.
Есат Екинджиолу: Има различни изразни средства, които използваме в различните си групи, а и различни аспекти на музиката, която създаваме в различен контест. Често сме „заемали“ неща от други наши проекти и сме ги включвали тук в триото. И обратното. Примерно „турските“ ми басови сола в Kuhn Fu съм ги развил, свирейки в Ava Trio. Или пък Джузепе – в триото с Анди и Франк използва много иранска гайда, която включи в музиката си за първи път в Ava Trio. Има реципрочност в процеса на работа и по някакъв начин всички наши групи си пасват една с друга, макар понякога да звучат доста разнопосочно.
