„Отело“ на Оскарас Коршуновас

„Отело“ на Оскарас Коршуновас
  • Written by:  classa.bg***
  • Date:  
    09.07.2024
  • Share:

„Интересува ме въпросът за другия, за омразата към другия, за враждебността към „него“ или „нея“. Този въпрос ни позволява да осъзнаем, че героите и светът на Уилям Шекспир са напълно актуални.“

Веднага след гостуването си на фестивала в Авиньон най-новият спектакъл на световноизвестния литовски режисьор Оскарас Коршуновас пристига у нас по покана на „Световен театър в София“. „Отело“ е последният спектакъл от тазгодишната програма на платформата – ще се играе само веднъж в Народния театър „Иван Вазов“ на 9 юли от 19 часа. Публикуваме интервю, взето от Malika Baaziz, преди премиерата на постановката.  

„Отело“ е седмата от пиесите на Шекспир, които сте режисирали. Защо се обръщате непрекъснато към този автор? 

Театърът е инструмент, който ми помага да опозная себе си и обществото, в което живея. Желанието да получа това знание ме кара много прецизно да избирам пиесите, които режисирам. Уилям Шекспир е от драматурзите, създали в творбите си съвършени матрици за съвременния свят. Опитът да се адаптират тези модели разкрива, че нито една съвременна пиеса не може да говори за нашия съвременен свят толкова добре, колкото пиесите на Шекспир. Той издига съвременното на по-високо ниво и ни позволява да го разберем в по-универсални измерения. Той идеално ми пасва, тъй като съм склонен винаги да режисирам класическите пиеси, сякаш са съвременни, а съвременните сякаш са класически. Отело може да се разглежда като продължение на предишната ми работа върху Eglė žalčių karalienė („Егле, змейовата кралица“), една стара литовска легенда, в която морски змей отвлича млада селянка и се жени за нея, а нейните братя отмъщават, като го убиват. Интересува ме въпросът за другия, за омразата към другия, за враждебността към „него“ или „нея“. Този въпрос ни позволява да осъзнаем, че героите и светът на Уилям Шекспир са напълно актуални. Позволява ни също така да разгледаме настоящите разриви между хората, живеещи сред руините на държави на благоденствието, и бежанците, държани далеч от възможностите, които развитите страни предлагат, чрез мощни армии, действащи по протежението на континенталните граници. Тези прилики между времето на Уилям Шекспир и нашето време хвърлиха нова светлина върху нашата посока и обвързаха адаптацията ни със съвременните световни проблеми.

 

 

 

Характерът на Яго има много специфична роля във вашата адаптация. Какво място му отредихте във вашата драматургия?

Да, Яго е много важен персонаж, защото той установява пряка връзка между Шекспир и заглавията в поп културата и медиите. Яго играе централна роля, защото се отличава не само благодарение на своя брилянтен интелект, който обхваща всички познания на Ренесанса, но и благодарение на способността си да манипулира, да създава нови стратегии, да печели битката за власт не чрез война, а чрез измама и предателство. Тези способности, които съответстват на изкуството на политиката, както е дефинирано от Макиавели, днес преобладават в нашата култура, точно както уменията на определени медийни личности, знаменитости и други икони, които „оказват влияние“ на начина ни на живот, на нашите действия и решения. Яго е създателят на социална мрежа, чийто край е фатален за всички, включително и за самия него. Ето защо той заслужава повече внимание в пиесата.

Пиесата задава въпроса за различността във всичките ѝ форми и се занимава с проблемите на расизма, сексизма и предразсъдъците. Какво искахте да кажете за нашия свят чрез Отело?

„Отело“ е уникална пиеса. Тя бележи началото на една глобална модерност, на епоха, определяна от съвременните автори като „постмодерната глобална империя“, която днес се разпада стремглаво. Разрушават се старите стени и се изграждат нови. Това е време, в което твърдите структури на властта се превръщат в по-гъвкави мрежи. Съвременните кризи ни показаха, че е необходимо спешно да преосмислим последствията от модерността върху нашите умове, върху нашите манталитети. Трябва да мислим критично и да разбираме самия Уилям Шекспир като носител на тази модерна имперска идеология, която третира опитомения Отело по различен начин от варварския и див Калибан от „Бурята“. Залогът е важен тук и историята на различните адаптации на „Отело“ казва много за развитието на гледните точки по отношение на раса, пол и националност през вековете. В „Отело“ Шекспир е много по-деликатен, отколкото в „Бурята“, защото външните проблеми за империята са се превърнали във вътрешни, в проблеми на покорения свят. Другият вече не трябва да бъде убиван, той трябва да бъде опитомен. И все пак всеки опит да отиде по-нататък завършва с трагедия. Отело не може да говори със собствения си глас, не може да следва собствените си представи, не му е позволено да обича. Често се отнасят към него като към благородно, но неразумно човешко същество. Искахме да го накараме да изрази себе си.

Режисурата на „Отело“ ни позволява да обърнем внимание на цялата гама от дискурси, от модели в нашето съвремие като постколониални и културни изследвания, критика на метанаративи или бинарни дихотомии и други постимпериалистически теми. И тези теми изглеждат още по-актуални днес, във времена на глобални кризи. Необходимо е много да научим, за да не повтаряме грешките си.

 

Хората лесно се поддават на манипулация и изглежда, че нашите общества се контролират чрез страх. Смятате ли, че театърът може ефективно да води битка с тези злини?

Мисля, че театърът трябва да разрушава стени и да позволява на другите да не остават „други“, не просто да бъдат различни, но и да станат в много отношения като нас. И театърът е идеалното място за неочаквани думи, за непредвидени позиции, той е постоянен експеримент за участие, един вид демократичен експеримент. Следователно театърът е шанс. Сега или никога. Но също така е и вид манипулация, но добра манипулация, която има за цел да ни излекува не само физически, но и духовно. Да се ​​излекуваме от предразсъдъците, страха и манипулацията. Този вид лечебен процес трябва да започне сега.

Изглежда има невидима нишка, свързваща пиесите, които сте избрали да режисирате, по-специално Тартюф, която представихте през 2018 г. на фестивала в Авиньон, и Отело. Дали Яго е нещо като английски аналог на Тартюф?

Не, не мисля, че има такава връзка. Молиер и Шекспир са различни. „Тартюф“ е преди всичко пиеса за силата на битовата манипулация. Тя е комедия, дори ако последствията от случилото се са трагични. Шекспир казва, че „целият свят е сцена“ и че нашите действия и решения могат да доведат до глобални проблеми или да причинят промени в планетарен мащаб. Тартюф на Молиер е майстор на интригите в спалнята, които могат да доведат до по-значими събития, но Молиер никога не изпуска от поглед комичната, човешката и интелектуалната страна на тези ситуации. Що се отнася до Шекспировия Яго, той е мегаломан, който иска да получи пълна власт, тук и в чужбина. Силите, които се проявяват в пиесата, са едновременно инстинктивни и тотални, те обединяват физическа страст и глобална сила. „Тартюф“ на Молиер претърпява трансформация, започва като комедия и се превръща в трагедия, докато „Отело“ на Шекспир остава трагедия докрая.

Какъв е духът на вашата постановка с нейния много млад актьорски състав? Как подходихте към ролята на Отело и щекотливия проблем с цвета на кожата му?

Хореографията играе важна роля в нашия спектакъл, за да направи представлението динамично и жизнено като днешния свят. Тъй като това е преди всичко физическо представление, реших да поканя млади актьори. На сцената са младостта, театърът и страстта. Въпросът за цвета на кожата на Отело е изключително деликатен, както и двойката Отело и Дездемона, както и днешната любов по време на толкова много кризи. Докато репетирахме, решихме главните герои да са изненада за публиката, поради което няма да разкрия подробности тук…

 

 

Превод от английски Деница Езекиева

 

 

 

 

Оскарас Коршуновас завършва театрална режисура в Литовската музикална академия. Още по време на следването си той се отличава с оригинален театрален език. През 1998 г. заедно с няколко съмишленици основава театър на свое име, съкратено наричанОКТ, днес той е със статут на общински театър във Вилнюс и се е утвърдил като един от най-новаторските не само в Литва, но и в цяла Европа. Специфично за режисьорския подход на Коршуновас е, че той се стреми да поставя класическите пиеси като съвременни творби, разпознавайки в тях онова, което е актуално за настоящето, а съвременната драматургия да представя като класика, откривайки в нея универсалното и непреходното.

 

 

 

 

 

През 2008 г. Коршуновас открива в своя театър „Студио ОКТ“, което превръща репетиционния процес в задълбочена лабораторна работа. Оскарас Коршуновас е носител на редица национални и международни награди, сред които е и престижната Европейска награда „Нови театрални реалности“ (2001).ОТЕЛО от Уилям Шекспир, ОКТ / Градски театър Вилнюс – Литва. Режисьор Оскарас Коршуновас, сценография Оскарас Коршуновас, Юлия Скуратова, костюми Юлия Скуратова, музика Антанас Ясенка, импровизация за китара, автор и изпълнител Дзигас Гвоздинскас. Участват: Онейда Кунсунга-Вилджиуниене, Дигна Кулионите, Саулиус Амброзаитис, София Гедгаубайте, Каролис Норвилас, Мигле Навасайтите, Герда Киурайте, Джигас Гвоздзинкас, Аурелиус Поциус, Джигас Гринис, Домантас Старкаускас.

Станете почитател на Класа