Разговор с Георги Еленков, диригент на хора на Патриаршеския храм „Александър Невски“

Един хор, който слушаме на най-хубавите християнските празници – кога започнахте да работите с него?

След Великден през 2013 г. започнах да работя със състава. Бях поканен за помощник-диригент от главния диригент маестро Димитър Димитров. Тогава диригент беше и Таня Христова. Много музиканти я познават като преподавателка в Музикалното училище. Така станах част от диригентския екип. Хорът има много ангажименти. Участваме в богослуженията в храма. Трудно е човек сам да подготви този репертоар – с репетиции и участия във всички празници.

Знаем, че за нуждите на литургията Бах е написал стотици кантати. При нас репертоарът е по-ограничен – или има и нови творби?

Православното богослужение е доста по-особено от католическото. Там месата има големи пет части и композиторите са създали най-различни меси. Ние също имаме различни служби. Най-голямата служба в денонощния кръг на Светата литургия е сутрин, когато се отслужва на големите празници и в неделя. Тя е съставена от много различни малки части – песнопения, молитви, ектении, четене на свещените текстове. Както беше казал един християнски богослов: „При християнското богослужение основна част заема четенето на Светото писание, но музиката има преобладаващо присъствие“. Има много дялове, които са включени в нея, а за различните християнски празници те се сменят. Има и такива, които остават постоянни през цялата богослужебна година, други зависят от това коя седмица е в богослужебния календар, трети се менят спрямо празника. Най-краткото определение даде проф. Кристина Япова от Института за изследване на изкуствата към БАН: „съвкупност от множество фиксирани изменчивости“.

За всяка една позиция в богослужението ние имаме различни композиции, тъй като пеем авторски хорови композиции. Например за „Достойно ест“ имаме над десет авторски. Преди службата диригентът решава на кое място да се сложи. Критериите са различни. Дали ще е по-голям празник и ще е нещо по-тържествено, или ще го съобрази с обкръжаващите песнопения, за да са свързани тонално. Може да е свързано и с това, че в деня нямаме достатъчно певци и трябва да е нещо по-лесно. Музиката се композира непосредствено преди службата.

И певците разбират какво ще се пее, когато дойдат на репетиция. Значи те знаят целия репертоар.

Репертоарът се поддържа непрекъснато, защото той се забравя. Има неща, които по-често се пеят, но да, на репетицията се възстановяват по-стари неща. Десет минути преди всяко богослужение диригентът казва къде какво ще изпеем. Прави се списък, тъй като папката с всички възможни песнопения е у тях.

Има и координация между вас и свещенослужителите в храма?

Има една много важна книга, която имаме и ние, и те. Казва се „Типик или Църковен устав“. Там е описано всяко едно богослужение при какви обстоятелства се случва. Там пише за кой празник кои богослужения трябва да се изпеят. Но обикновено преди по-важните богослужения аз минавам през олтара и координираме специфични неща. Иначе имаме свободата чисто музикално ние да избираме как да конфигурираме службата.

Подчертахте, че това е авторска музика. А използвате ли старите песнопения?

Случаят с многогласната музика е по-особен. При нас е запазена старата византийска псалтика, която е анонимна. Има си строго определен ред, по който се структурират песнопенията. Често те не са и нотирани, а се прилагат дадени образци. Тогава, когато многогласието е възприето и със закон е наложено в руската православна църква в XVIII в., се опитват да направят правила в сферата на многогласието и издават „Църковен обиход“ – при обичайно пеене има песнопения, които са фиксирани като музика. Те и за нас са основа, особено за такива неща, които се пеят единично в годината. Ние използваме най-обичайната структура, която е установена и която ползват повечето православни църкви. Но за по-разгърнатите песнопения използваме чисто авторски композиции.

Няколко пъти споменавате авторски композиции. Добре познати са тези на Добри Христов, Сергей Рахманинов, Дмитрий Бортнянски и сигурно те са в репертоара ви. Има ли интерес от страна на съвременните композитори да създават подобна музика?

Самите тези композитори и техните творби са различни и от различни школи. Бортнянски е още от XVIII в. и пише в класическа, романтична, европейска традиция. По-късно има руска традиция от края на XIX и началото на XX в., която се връща към старите ладове. Тя е по-полифонична, плагална, със старинни заемки. Ние имаме вече установена българска традиция и автори като Добри Христов, Петър Динев и Апостол Николаев-Струмски. Имаме по-късни автори като Христо Манолов. Днес някои църковници – отец Кирил Попов, както и отец Александър Лашков пишат само и единствено богослужебна музика. При по-големите църкви каквато е руската има автори, които въвеждат някои по-съвременни чисто музикални похвати. Тях също изпълняваме и се стремим да имаме разнообразен репертоар.

Има и български композиции, но те много често не са съобразени с каноничните принципи. Ние не можем да си позволим да нарушаваме каноничния текст. Същото е и с каноничната структура, защото в богослужението има конкретен тип повторение. Ако тези повторения са разгърнати много, ние няма как да ги изпълним. Също така не можем да си позволим някои авангардни композиции като музикален стил. Иван Спасов, Велислав Заимов имат творби, които трудно ще намерят място в храма. Но ето сега, на фестивала в Поморие хорът на храм „Покров Богородичен“ изпълни едно песнопение на Петър Димов, който е наш млад колега.

Има ли интерес от страна на млади хора да пеят в хора?

От години хорът ни няма щатен състав. Всички сме на договори, които се подновяват, но поддържаме постоянен състав. В последно време си позволих да подмладя състава и нека не звучи обидно. Опитваме се да има баланс между по-опитните певци, които са много ценни, тъй като цикълът е всекидневен, а те са свободни през седмицата, когато другите са на работа. Идват и по-млади колеги. Идват солисти от Софийската опера, които имат интерес към тази музика, имаме и певци от хоровете на Операта, на Националното радио, на Хоровата капела. Търся и певци, които да не са ангажирани с тези състави.

Споменахте фестивала в Поморие – утвърден, уважаван. Там изпълнява ли се друга православна музика освен тази от богослуженията?

Той остана най-старият. Тази година беше неговото двайсето издание. Освен че е най-стар, той е и по-особен. Опитва се да показва различни страни на тази традиция, както на музиката, така на богослужението и на хоровете, които изпълняват тази музика. Все пак музика сакра е половината от световното музикално наследство. Тя се изпълнява както от строго профилирани състави, така и от концертни хорове. Затова са направили подобно разделение като условие за участие. Хоровата и монодичната традиции са разделени в различни категории. Има и една трета категория за концертни хорове, които не са свързани с конкретен православен храм, но изпълняват тази музика. Точно те представят по-концертни пиеси, които не можем да изпълним в храма. Тази година участваше народният хор на Бураджиев от Музикалната академия в Пловдив, които изпълниха една творба, написана за тях от Стефан Мутафчиев. Аз съм я записвал с Радиохора с класическо звучене, а те я изпълниха така, както е замислена от автора. Прозвуча много интересно.

Случвало ли се е да подготвите концерт в зала?

Опитвам се напоследък. Първо в зала „България“ отбелязахме юбилея на нашия дългогодишен ръководител доц. Димитър Димитров, светла да е паметта му. Участваме на такива концерти. Може би не толкова често, колкото би ни се искало. Това участие на фестивала се случва за първи път, въпреки че маестро Димитров беше негов почетен председател. Още приживе го убедихме, че трябва най-накрая да се включим във фестивала. След двайсет години дебютирахме. Участвахме и в концерт в храма „Света София“ по покана на певицата Ина Кънчева. Тази година храм „Св. Александър Невски“ празнува 100 години от освещаването. През септември планираме да направим концерт, с който да отбележим юбилея.

А да подготвите Реквием или Стабат Матер?

Не че няма да се справим, защото всичките ни певци изпълняват и добре познават този репертоар, но не е необходимо. Въпреки че преди време хорът на храм „Свети Седмочисленици“ с диригент Димитър Григоров изпълняваше по великолепен начин фламандска музика и пътуваха на фестивали в Нидерландия и Белгия. И самата институция, църквата, дава възможност хорът да репетира. Но те все пак имаха по-малко ангажименти. Ние сме много натоварени. За мен по-скоро е важно да знаем, че има литургии от православни композитори като „Литургия доместика“ на Гречанинов, или един православен реквием от Кастралски, който Капелата изпълни преди две години. Все пак да бъде нещо от нашата сфера, което би могло да бъде изпълнено. Ето, за концерта със солист Ина Кънчева творбите не бяха от нашия репертоар и ние специално ги разучихме. Впечатлен съм от бързината на разучаване на колегите.

Иска ли ви се да запишете настоящата звучност на хора?Когато участваме в концерти, така или иначе се осъществяват документални записи. Що се отнася до издаване на записи, не съм мислил. Започнали сме да променяме тази звучност, но не смятам, че сме достигнали вида, в който да сме достойни за увековечаване. Аз съвсем отскоро ръководя хора и подобна стъпка бих отложил във времето. От друга страна, бих записал неща, с които само ние разполагаме. Предишният диригент Ангел Попконстантинов, който е бил преди доц. Димитър Димитров, има литургия, предадена за печат, но не е отпечатана. Ние много от нещата ги изпълняваме, но никога не е записвана.Патриаршеският акапелен хор е създаден е през 1925 г. от Апостол Николаев-Струмски, който го ръководи до 1936 г. и композира известните и изпълнявани и до днес църковни хорови пиеси. След него до 1941 г. диригент е проф. Добри Христов, който композира по това време св. Златоустова литургия и оригиналните „Херувимски“ песнопения. След него хорът е поет от Ангел Попконстантонов. От този хор започва и певческата кариера на Борис Христов. През 1976 г. са записани и издадени прочутите православни песнопения, осъществени от знаменития певец и хора. Следващият диригент е доц. Димитър Димитров, който поема състава през 1978 г. Татяна Коцева-Христова се включва като втори диригент през 2001 г., а от 2013 д-р Георги Еленков. Хорът е носител на златен медал на Българската православна църква „Св.св. Кирил и Методий“.Георги Еленков завършва НУИ „Панайот Пипков“, Плевен и НМА „Проф. Панчо Владигеров“ със специалност хорово дирижиране и оперно-симфонично дирижиране. През 2015 г. защитата докторска степен и в момента е главен асистент по хорово дирижиране. От 2012 г. е музикален продуцент в Българското национално радио, като отговаря за записите на оперна, вокална, камерна и хорова музика. От 2013 г. е поканен за диригент на Смесения хор при ПКСХП „Св. Александър Невски“. Дирижира различни концерти в София, Пловдив, Враца, Пазарджик.