Едва ли има човек, който не си е задавал поне веднъж въпроса какво би сторил, ако имаше машина на времето. Романът "Преди кафето да изстине" на японския писателТошиказу Кавагучи предлага на своите читатели един интимен и вълнуващ поглед към тази недостижима човешка фантазия.

В "Нашият ден" Десислава Желева разказва повече за един от най-известните съвременни японски романи, издаден в Япония през 2015 година, преведен на над 30 езика и достъпен за българските читатели от 5 юли. Преводът на българското издание е на Маргарита Укегава, а художественото оформление е дело на Люба Халева.

Ако можехме да се върнем в определен момент назад в миналото, бихме ли го направили и какво бихме казали на някой безвъзвратно изгубен близък? Посетителите на едно токийско кафене получават възможност да си отговорят на този въпрос, но съобразявайки се с някои много важни условия – бъдещето и миналото не могат да бъдат променени по никакъв начин.

Кафенето предлага една необичайна услуга. На точно определен стол и на определена маса всеки може да пътува напред или назад във времето, но пътуването трае, докато поръчаното кафе изстине – нито секунда повече. Всяка една от разказаните истории е възможност да се огледаме в себе си по един директен и жив начин – какъвто е и стилът на автора. Кавагучи е успешен млад японски драматург и романът е адаптация на една от неговите пиеси.