Жоро е Георги Илиев – втори мандат кмет на Слатина.
Известен е с това, че дава всекидневни отчети за работата си и наистина я върши. Съсредоточава се върху постижимото, а не само върху големите приказки, с които много хора свързват коалицията, която го издига. Сигурно затова и не го издигат по-високо, по-високото явно е за тия – с големите приказки. Но той не изглежда засегнат, действа прагматично, колкото – толкова. И образът му няма нужда от идеализация, сигурно могат да се намерят недостатъци като при всеки от нас. Но все пак в неговата фигура се открива най-доброто от така наречената почтеност в политиката. Точно защото действията и резултатите му са скромни, но реални.
Жоро претърпя тежка мозъчна операция. И за нея даде публичен отчет, затова си позволявам да предложа за публикуване този текст. Предстои му възстановяване и аз искам да му пожелая да е жив и здрав. Защо не го правя лично? Защото ми се иска да е пред всички – неговият пример трябва да се посочва във време, лишено от подобни примери.
Нека стихотворението „Термопили“ на Константинос Кавафис в превод на Стефан Гечев е моят поздрав:
Чест на онез, които във живота
да пазят Термопили са се врекли.
Те от дълга си нивга не отстъпват;
прями и справедливи във делата си,
но със тъга и със съчувствие дълбоко;
великодушни, ако са богати, а
ако са бедни, пак във малкото са щедри,
помагат, колкото им е възможно;
те само истината винаги говорят,
но без лъжците да презират или мразят.
И още по-голяма чест на тях се пада,
като предвиждат (а предвиждат често),
че Ефиалт ще се яви накрая,
че персите накрая ще преминат.
