„Голямата обиколка на Римската империя“, Марк Сидоний Фалкс, Джери Тонър, превод Паулина Мичева, издателство „Колибри“, 2024 г.
Романът е с двойно авторство. (Второто, но указано на първо място и с по-едър шрифт) е на Марк Сидоний Фалкс. Така е и в анголезичните, и в испаноезичните издания. Следователно (казах си) фикционалната фигура на този човек е особено важна. Може би защото в нея отзвучава споменът за големия поет и мистификатор на пети век Сидоний[1]. Префект на Рим, но и епископ (по-късно дори канонизиран), този човек живее сякаш няколко живота, в няколко века. А фамилията – Фалкс – освен като анаграма на Хорациевата – Флак, може да се чете и като покана за откриване на фалшификациите. Затова първото, което ми хрумна, след като прочетох книгата, бе, че Марк Сидоний Фалкс е име на изкуствен интелект. От което би трябвало да следва, че другото име – на Джери Тонър, е на реално съществуваш човек. Оказа се (колко сензационно), че е млад и амбициозен учен, ръководител на катедра по класическа филология; и то не къде да е, а в Чърчил Колидж, Кеймбридж. Замислих се, че няма как да не е добър професионалист; че най-вероятно е професор, който едва ли ще започне да си измисля факти и да заплита от тях фабули. Само че няма друг начин да се пишат романи. Поне до този момент не е измислен. Друг е въпросът, че онова, което за хората е невъзможно, за машините е лесно постижимо и вече не е чак толкова трудно от шепа факти и от десетина ключови думи да се произвежда художественост. Можем да я уподобим на ъпгрейдвана с парфюмна фракция синтетична роза, която дори пчелите може да заблуди. Но добре е да знаем, че от тази роза мед няма да се получи. Същото важи и за историята, навързана от подобен род факти и ключови думи; въпреки усещането за автентичност.
Защото изкуственият интелект, дори и да знае всичко за Рим и за Ефес, за Коринт, Александрия и Антиохия, не може да мисли като човек от ІІ век, който пътува с кораб по Средиземно море. От което следва логичният извод, че базата данни (дори да са добре подредени) не създава художественост. И оттам голямото объркване. В книгата античният пътешественик говори като човек от XXІ век и професор Джери Тонър дори не си прави труда да свери лексиката и да провери дали през времето на Марк Аврелий е имало бордове, екскурзоводи и туристи (стр. 84). Не проверява и дали някога в Йонийско море са живели китове или думата κητος се използва с традиционното си значение на голяма риба (стр. 85). А и пристанището в Пирея, откъдето уж тръгва пътуването за Антиохия… Един специалист по класическа филология би трябвало да погледне как се е наричал този град през ІІ век и дали и тогава е бил пристанище на Атина. Най-малкото защото днешната тримилионна гръцка столица е доста по-различна от онази, за която се разказва в „Голямата обиколка на Римската империя“. Пристанищата ѝ – също. Друг е въпросът, че в разказа на Сидоний Фалкс до края на повествованието не става ясно кога точно пътешества героят. Явно именно за да избяга от абсурда, професор Тонър въвежда втория повествовател, тоест себе си. Обаче в книгата той е хем секретар на Сидоний, хем цитира Гибън. Човек чете „професорския роман“ и си представя онзи електронен часовник на ръката на хан Аспарух в едноименния филм по повод 1300 години България. Само че ако тогава това бе единично недоразумение, тук, в книгата на Джери Тонър, си е повествователна практика.
Несъмнено ИНТЕЛЕКТЪТ е събрал планина от литературно-исторически атоми, но все още не му стига акъл как да им придаде валентност и как да ги превърне в роман. Затова на помощ се притича друг интелект – не чак толкова изкуствен – този на живия професор. Явно някой го е посъветвал да бъде Умберто Еко на Новото време. Или – в краен случай – да бъде поне като Алберто Анджела, и по алгоритъма, по който единият пише своята тетралогия[2] за пътешествието на една монета в Римската империя, другият да създаде своя[3], още по-добра тетралогия[4]. Идеята си струва, само че този път системата се „бъгва“ и розата увяхва, преди да разцъфне. Може би защото механичният сбор на две половинки невинаги прави завършено цяло. Или защото в литературата 2+2 невинаги е 4.
При все че „романът“ не е съвсем излишен и съобщава за някои факти, които няма откъде да знам. Не знаех, че в родния град на Августин е имало басейн с морска вода, свързан с откритото море чрез канал; и че местните хора го използвали хем като плувна база, хем като риболовна. Не подозирах още, че реторът Юлий Полукс е направил каталог на псувните, с които е хубаво да се ругаят данъчните чиновници; както и това, че Троя е освободена от данъци (стр. 101). Ама дали е съществувала тогава, когато са я освободили от данъци, виж това не разбрах…
[1] Става дума за Сидоний Аполинарий (430–489)
[2] Става дума за книгите „Една монета разказва“, „Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя“, „Трите дни на Помпей“ и „Любов и секс в древен Рим“
[3] Книгата на проф. Джери Тонър също е част от тетралогия.
[4] Останалите три книги от тетралогията на проф. Тонър са: „Release your inner Roman“, 2016 г.; „Infamy. The Crimеs of Ancient Rome“, 2019 г.; „Risk in the Roman world“, 2023 г.
