През последните три години не са били усвоени повече от 70 милиона лева, които по закон държавата предоставя за нови филми

Скандал в българското кино? Това отдавна не е новина. Въпрос на време беше да бъде заявен поредният протест, след който новият/стар въпрос е: „Какъв ще е ефектът?“. Запознатите с отношенията в киногилдията знаят, че там от години има негативизъм на всички нива – и междуличностни, и административни. И че в крайна сметка това води до щети за професионалното развитие и творческото удовлетворение на хората, избрали киното за свое вдъхновение, изява, а и начин на живот.

Интересно, но този път гилдията изглежда обединена в стремежа си да постигне необходимите поправки в Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия (в сила от 5.12.2018 г., променен и допълнен през август 2021 г.), така че да не бъде блокирана собствената ѝ работа. За да има протест обаче, явно обединението не е стопроцентово. Подсказа го събитие тази седмица в БТА, обявено като пресконференция, а всъщност се оказа дискусия между хора професионалисти и хора администратори в сферата на киното. Спорът бе огласен от представителите на 14 (от общо 15) организации – Сдружение „Филмаутор“, Асоциацията на българските киносалони, Асоциация на филмовите продуценти, Българската асоциация на филмовите, телевизионни и радиосценаристи, Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти, Фондация „Българска филмова комисия“, Асоциацията на българските оператори, Гилдията на българските продуценти, Асоциация на българските анимационни продуценти, Сдружението на филмовите и телевизионните режисьори, Асоциация „Академика 21“, Асоциацията на българските филмови продуценти и Съюза на артистите в България, както и самостоятелни професионалисти. Сформирана от тях и назначена със заповед на министъра на културата работна група в период от три месеца (март–май 2023) изработва предложения за промени в Правилника, но, оказва се, най-съществените от тях не са взети предвид при оформянето на окончателния текст от страна на Изпълнителната агенция „Национален филмов център“ (НФЦ), представлявана на „пресконференцията“ от своя юрисконсулт.

Проблемът? Според представители на 14-те киноорганизации в досегашния си вид Правилникът за прилагане на ЗФИ създава предпоставки за недобросъвестно провеждане на конкурсните сесии за разпределяне на държавните субсидии, а оттам – за поредица жалби до Административния съд.

Материята е сложна за хора извън киносредите, но обобщението на оператора и продуцент Иван Тонев е повече от ясно: „Проблемът е огромен. Има два вида оценяване на филмовите проекти и на тяхното класиране – художествена оценка и служебна оценка. Смисълът на ЗФИ и на държавното подпомагане за създаването на филми в България е да бъдат стимулирани онези проекти, които формират национален културен продукт. И тези, които могат да отговорят на това изискване, го правят със съдържанието си, а не със CV-то на своите продуценти и автори. Начинът, по който в момента се изгражда служебната оценка, толерира CV-то на продуценти и автори, а не съдържанието на самите проекти. Тоест противоречи на смисъла на закона – изграждане на национален културен продукт, защото ако се балансират двете оценки, един проект отива, да речем, от 15-о на 2-ро място. Това е причината да има цял кош съдебни дела.

Другото нещо е, че хората, които присъстват в художествените комисии за оценка на проектите, нямат необходимата експертиза по смисъла на ЗФИ и Правилника. Те се избират на случаен принцип и всяка злонамереност и некомпетентност на някого от тях води до бламирането на целия процес. Във всяка комисия има по един такъв човек. За доказателство могат да се видят оценъчните карти – има проекти, за чиито художествени качества повечето членове гласуват с максимума, между 80 и 88 точки, но изведнъж излиза един юнак и дава 8. Нали разбираме, че не става дума за субективно мнение, а за злонамереност или за безкрайно бездарие. Това са причините, за да се получи картината от последните две години: не е произведен нито един филм с бюджет от над 600 000 лева. Нито един! Не е и тръгнал да бъде произвеждан. И около две-три хиляди професионалисти седят без работа. Ние, цялата филмова гилдия, в продължение на десет години се борихме да се актуализира бюджетът за филмово производство в България. И след десетата година съумяхме с политическата воля на парламента да постигнем висок бюджет (поне в нашите скромни представи) за филмопроизводство в България. Но той сега се връща обратно, защото има колизия между текстовете на Правилника и на Закона; има предпоставки за манипулации от страна на администрирането на кандидатстващите проекти“.

Оказва се, че за последните три години е натрупана сума от над 70 милиона лева неусвоени средства от държавната субсидия, отпускана по закон за подпомагане на българската филмова индустрия. Причината? Това са подадените възражения пред Административния съд по повод решения на комисиите в НФЦ относно част от кандидатстващите кинопроекти.

„За 2021 и 2022 г., тоест след влизането в сила на ЗФИ (за 2023 г. все още нямаме точни данни), неусвоените, върнати, в това число и пренасочени чрез транзитни сметки, средства са около 57 млн. лева – твърди Диана Андреева от Обсерваторията по икономика на културата. – Тоест 57 млн. лева по-малко достигнаха за българско кино, при положение, че през последните четиринайсет години заедно с колегите, които са тук, сме написали повече от сто декларации и към Министерството на културата (МК), и към Министерството на финансите (МФ) за изпълнение на закона. В момента имаме закон, имаме правилник, но той не може да функционира. Един от най-ярките примери за това дали работи една публична политика и дали тя има резултат и ефикасност е как се усвоява публичният ресурс. За нас, финансистите, това е А и Б за всяка публична политика. И случващото се в момента е абсолютна некоректност към българското кино, защото дефицитите от реалното начало на функционирането на ЗФИ през 2005 г. до ден днешен са повече от 98,5 млн. лева плюс тези за 2023 г., за които все още не знаем – все неизразходвани средства. Тоест огромен брой български филми не е било възможно да се произведат. От тази гледна точка нашата организация изцяло подкрепя работната група и текстовете, изработени от нея. Това е и логиката да има публичен и прозрачен процес, който отново за пореден път през годините някой спира и блокира.“

„По наши неофициални сведения тази година ще бъдат върнати около 18–19 млн. лева – допълни продуцентката Галина Тонева от Асоциация на филмовите продуценти. – Така отново имаме липса на нормално усвояване на средствата. За миналата година те бяха повече от 26 млн. лева, за по-миналата – също. Нещо повече: за последните две години не е започнал да се снима нито един голям филм.

12 проекта са в съдебна процедура, всички сесии са блокирани, с изключение на последната, при която обаче все още не е тръгнал процесът, тъй като той е труден и бавен. Тези 12 филмови проекта лишават от работа повече от 1200 кинематографисти, да не говорим за техните семейства. И това е вече практика.

Бих искала официално да се зададе въпросът към институциите – Министерство на културата и НФЦ – колко средства и по кои схеми няма да бъдат усвоени? Засилена е работата в НФЦ, но за съжаление това не води до по-голяма прозрачност.“

Подробностите за това какво предлага работната група обобщава продуцентът Георги Чолаков: „Аз ще бъда по-краен и ще нарека злонамерено това, което се случи. Правилникът, който беше внесен за обществено обсъждане, е твърде различен от направеното от работната група. Ние предложихме т.нар. служебна оценка на комисията да се изчислява по опростена формула (наричаме я „Камбана“), като се елиминират крайно субективните оценки (най-високата и най-ниската, б.а.), водещи до изкривяване на финансирането. Другото, което предложихме, е т.нар. карта за служебна оценка да има равнопоставеност на трите показателя, заложени в закона, тоест опит на продуцента, брой зрители и постижения на фестивали. За съжаление и двете предложения отсъстват от предложения за обществено обсъждане текст за изменение на Правилника (…). Странно, въпреки нашите противоречия – както знаете, всички ние в българското кино много се мразим, много се обичаме – сега постигнахме консенсус, но предложените от нас промени не бяха зачетени от министъра на културата, както и от НФЦ. Защо? Аз не знам. Както каза колегата Евтим Милошев, държавна политика за подкрепата и развитие на българската филмова индустрия [се прави] в сътрудничество с творци, професионални организации и юридически лица с дейност в областта на филмовата индустрия, но такава политика не виждаме за съжаление“.

Запитана от членове на работната група защо проектът, който е бил разработен от тях, не е внесен от НФЦ във вида, в който е представен и подписан, юрисконсултът Ася Петрова уточни: „Срокът на общественото обсъждане на правилника изтече на 2 декември, сега сме в процес на обобщаване на всички предложения, направени от заинтересованите страни. По всички предложения ще бъде взето отношение, като ще бъдат изложени мотиви за приемането или неприемането им. Спорните въпроси са два – единият е за служебната оценка, за който се говори в момента, а другият е методът „Камбана“. Почти всичко, предложено от работната група, е включено в проекта за Постановление на МС за допълнение и изменение на Правилника и е качено на сайта за обществено обсъждане“.

***
Проблемът съвсем не е буря в чаша вода. Става дума наистина за административни спънки пред хиляди хора с различни професии във филмовата ни индустрия да работят това, за което имат умения и знания. Предложенията на работната група звучат логично, но защо не биват приети? Защо има колебания в хората от администрацията на българското кино? Да, обединили са се, но, замислих се, коя е 15-ата организация, за която никой нищо не спомена – ако журналистите на въпросната „пресконференция“ имахме право на въпроси, може би щях да попитам. Не чух например мнение на Съюза на българските филмови дейци (СБФД). Мнозина от присъстващите са негови членове, но те изразяваха позицията на т.нар. работна група. Тогава? Вероятно там някъде се къса съгласието, особено след като в свое становище от 23 май 2023 г. председателят на СБФД Милко Лазаров изразява резерви около самото сформиране на работната група (https://www.filmmakersbg.org/documents/sbfd/Stanoviste_SBFD_ZID_PPZFI_23052023.pdf).

Какво и как ще се промени в Правилника за прилагане на ЗФИ предстои да разберем. Но истината е, че и за създаващите българско кино, и за зрителите е важно да има нови филми. А още по-важното е те да са направени така, че да вълнуват, без да оставят горчиво усещане за нещо, снимано набързо или просто заради лично его.