Големият български политически писател, силен публицист и блестящ дългогодишен дипломат, заклет националреволюционер, масон и член основател на чествувания от нас Македонски научен институт (под номер 43), е склонен да търси винаги ритуална символика в собственото си биографическо битие и в биографиите на своите стотици, дори хиляди исторически персонажи и портретувани и споменавани съвременници.
Така той винаги слага като силен акцент в своята собствена биография, че е заклет в делата на Вътрешната македоно-одринска организация (тя по-късно ще добие това название) още като ученик на 16 години от самия нов общобългарски Апостол на свободата Гоце Делчев. Напомня го винаги, когато има случай. Това се случва, когато заедно със своя голям приятел и съученик от известната охридска фамилия Владимир Робев те – на връщане от своето тогавашно цариградско училище „Галата сарай“ (Радев пътува към своя роден град Ресен), минавайки през Солун – общуват с Пере Тошев и изпълняват куриерски задачи. По обратния път, след края на ваканцията, отново минавайки през Солун, по инициатива на д-р Христо Татарчев Симеон Радев има своята съдбовна среща с Гоце Делчев. Цитирам от известните „Ранни спомени“: Решило се да ме посветят, та под влияние на положената клетва да пазя мълчание върху това, което съм чул. Един ден ми каза/ха/ да отида в Бошнак хан, дето ме чакал Гоце Делчев. Там той ме въведе в една стая, сложи на една маса евангелието, камата и револвера и ме накара да се закълна. Той изговаряше думите на клетвата най-напред, аз ги повтарях.
Членове на Македонския научен институт в Битоля, 1942 г.
След това ме целуна, каза ми, че задълженията, които съм поел сега в своето кръщение, били свещени и че при никаква опасност за живота си не трябва да ги забравям. В самата клетва се казваше, че тяхното нарушение се наказва със смърт. Като се разделяхме, той ми каза: „Отсега ти си наш брат“. Самото революционно тайнство, внушителната фигура на Делчева, мисълта, че влизам в едно поприще, което искаше от мен да бъда готов всеки един момент да мра, всичко това ме хвърли във вълнение, което в първите часове с мъка овладях. Имаше и гордост, че съм избран да участвам в такова дело, и разпит със себе си дали ще бъда достоен за него. И Симеон Радев наистина помни през целия си живот тази свята клетва, старае се винаги да я спазва.
Безбройни са ролите и дейностите, които Симеон Радев поема и изпълнява през дълги години в рамките на ВМОРО – като публицист, автор на организациони текстове, дипломат (редом например с Тома Карайовов и професорите Милетич и Георгов), популяризатор на деянията на българите от Македония и Одринско за своето освобождение, за огласяването в много страни из Европа и по света на българската кауза за национално обединение. Той се включва не само в делата на ВМОРО, но и на още редица други организации – български и международни, издава вестници – на български и на други езици, сътрудничи на редица издания – всичко това винаги с мисъл за Македония, за участта на българите от тази изстрадала област.
В знаменитата си синтетична система от биографии в Сборник „Илинден“ от 1921 г. „Велики сенки“ Симен Радев пише следните патетични редове за Гоце Делчев: Делчев бе един Праведник – с кама в пояса. Легендата го представя като една бясна хала – но в неговата природа преобладаваше мечтателност. По призвание той бе роден за Апостол. Такъв бе и по мисъл. Всички угнетения будеха бунт в душата му; всички крайни бленове за преустройство на обществеността му изкушаваха ума. Една безспирна струя от разностранен идеализъм бликаше в него. Но това чедо на Кукуш бе разбрало, че преди всички идеали върви тоя идеал: да бъдеш член на една свободна народност в една свободна земя. Без да удуши в себе си социалните пориви, той бе в Македония революционер като българин. Като други големи националреволюционери в тази четворна система от биографии са представени и апостолите Даме Груев, Пере Тошев и Борис Сарафов.
Според различни свидетелства Симеон Радев става масон по настояването на ръководителя на ВМОРО Тодор Александров. Той е в тази тайна и влиятелна организация заедно с множество други видни общественици и политически дейци, всред които и редица членове на МНУ и ръководители на революционната организация – с Йордан Бадев, Георги Баждаров, Атанас Буров, Борис и Владимир Вазови, Григор Василев, ген. Дамян Велчев, проф. Венелин Ганев, Даме Груев, полк. Петър Дървингов, проф. Никола Златарски, проф. Спиридон Казанджиев, Димо Казасов, Тома Карайовов, проф. Стефан Младенов, Стойчо Мушанов, Никола Обретенов, Емануил Попдимитров, Кирил Пърличев, ген. Михаил Савов, Христо Силянов, Евтим Спространов, д-р Констатин Станишев, Екзарх Стефан I, Рачо Стаянов, Димитър Томалевски, Андрей Тошев, Павел Шатев и др.
В хода на това разностранно националреволюционно биографическо осъществяване бе съвсем естествено Симеон Радев да бъде всред видните членове основатели на Македонския научен институт през 1923 г. Със своето тритомно изследване „Македония и българското Възраждане“, издадено през 1927 г. като три номера на „Македонска библиотека“ (номерата 7, 8 и 9), той безспорно прави своя най-важен акт на съпричастие към делата на Института. Знаем, че преди това, през 1918 г. този труд е издаден за пръв път на френски и английски език – като издание на Съюза на българските учени, писатели и художници. В краткия „Предговор от редакцията“ към новото българско издание се казва за изследването, че е (цитирам): Написано от автора на француски, та поради туй бе малко достъпно за широката българска читателска публика. Налагаше се това важно съчинение да са издаде и на български и в „Македонска библиотека“, на чиято програма то тъкмо подхожда. Редакцията на „Македонска библиотека“ повери извършването на българския превод на специалист по предмета, така че оригиналът в това му българско издание да бъде напълно спазен. Преводът от френски език на български е направен наистина коректно, макар според свидетелството на биографа на Симеон Радев Йордан Василев авторът не е бил съвсем доволен от този превод. Пак от него: „Доста по-късно е осъществен втори превод (1943) под негова редакция. Но той не е бил разпространен и голяма част от тиража е унищожена. /…/ Части от книгата са поместени в сп. „Военни известия“, 1918, броеве 113, 114, 116, 118, 120″.
А на изданието „Македония и българското Възраждане“ в осъществената от Македонския научен институт „Македонска библиотека“ стои следното трогателно авторово посвещение: „На паметта на БОРИС САРАФОВ – великия загинал революционер, светлия образ на когото в този час на триумф Македония призовава, авторът посвещава тази книга с братско чувство„. Да обърнем внимание в това посвещение на два израза. Първият е „час на триумф“, който очевидно не е актуален към момента на издаването на книгата, и той носи спомена от един велик момент на българските военни победи, преди катастрофалния Ньой. И вторият: „братско чувство“ – като спомен за казаното и от Гоце Делчев при дадената свята клетва.
Самите три тома на „Македония и българското Възраждане“ от поредицата „Македонска библиотека“ на Македонския научен институт се явяват през 20–30-те години на миналия век в обкръжението на малките книжки на Любомир Милетич, Георги Баждаров, Иван Георгов, Йордан Бадев, Андрей Тошев, Васил Узунов и др. Те излизат паралелно с поредицата томчета отново на Института с направените предимно от Любомир Милетич анкети със спомени на видни дейци на националноосвободителното движение за освобождаването на българите от Македония и Одринско в поредицата „Материали за историята на македонското освободително движение“.
Десетки са ликовете на български възрожденци от Македония – добре познати и сега възкресени именно от него, – които са представени в това изследване. Самият „Предговор от автора“ започва така и продължава с ясни и точни формули: Християнското население на Македония е било отпреди повече от петдесет години предмет на страсти и шумни спорове между балканските народи. До Берлинския конгрес (1978) този спор беше ограничен между гърци и българи. Гърците изявяваха претенции върху населението на Македония в името на православната църква, която с течение на вековете се беше отъждествявала с елинизма; българите се позоваваха на принципа на националностите. И още: Сръбската теза датира от около двадесетина години. Тя бе пусната в ход, за да послужи като подкрепа за завоевателните стремежи на Сърбия, която след окупацията наБосна и Херцеговина поиска компенсации в Македония. И пак там: Истина ли е, че българското име в Македония е внесено отскоро? / Няма освен да се отнесем до историята на българите от тяхното явяване на Балканския полуостров. На тази история, в която македонското население е толкова дълбоко вплетено, ние дадохме в тия книги едно резюме: читателите сами ще си направят заключението. И се зареждат в силни страници разказите за свети Климент, за отец Паисий, за Хаджи Йоаким от Кичево и за Кирил от Тетово, за Хаджи Теодосий, основал първата българска печатница, за Неофит Рилски, епископ Натанаил, Райко Жинзифов от Велес, братя Миладинови от Струга и Григор Пърличев от Охрид. Нижат се страници за участието на Македония в българските борби срещу елинизма, за ролята на Неофит Рилски и Захари Струмски, за брата и сестрата Дянкови, основали българска община в Солун. Следват в третото томче разказите за превръщането на българските стремежи в Македония за културна самостоятелност в общобалкански въпрос. В запазените екземпляри от труда на Симеон Радев в изданието на Македонския научен институт са старателно подчертани…
Много други съпътствуващи каузи, пак в подкрепа на македонското освободително дело, и преди, и след присъединяването му към Македонския научен институт, са били във фокуса на вниманието на този работещ като няколко института неуморен политически писател и общественик. Във всички негови книги, издадени и приживе, и посмъртно, с разчитането на хиляди и хиляди негови ръкописни авторови страници и всякакви други документи, мисълта за Македония се възпроизвежда непрекъснато. И докато е толкова успешен български пълномощен представител в редица страни по света – в Берн, Вашингтон, Лондон, Анкара, Брюксел, Хага, и когато защитава българските национални интереси при различни трудни преговори (на първо място в Букурещ през 1913 г., за което оставя специална мемоарна книга) и на какви ли още не международни форуми, във всички свои доклади и спомени от срещи с най-големите личности на европейската и световната политика темата Македония, името Македония непрекъснато присъства, произнасяно с любов и мъка.
През дългите години на своя живот Симеон Радев продължава да поддържа приятелските си взаимоотношения със също така отдадени на каузата на Македония български интелектуалци. Всред тях особено се откроява проф. Александър Балабанов, създателят и вдъхновител на студентското културно-просветно дружество „Бяло море“. Запознанството им се случва в гостилницата „Братя Миладинови“ и продължава с десетилетия в близко приятелство (Александър Балабанов е записан като пръв член основател на Македонския научен институт). За големия юбилеен сборник за Балабанов от 1934 г. Симеон Радев пише пространни спомени. А в своята прочута сюрреалистична поема „БУРЕНИ“ от същия сборник Александър Балабанов се връща към своите най-ранни спомени:
Дете бях над Вардар сред моста застанах в забрава…
Що приказки чудни ромонят ми жълти вълни!
И слушам през сълзи, и мъка дълбока ме сдавя –
То звек от вериги ли беше?… Плач на жени?
Минават години. И чети, комити, войводи,
Кланета и бомби, реформи, терор, хуриет…
От чужд край дома се завръщам. И нещо ме води
Направо на моста на Вардар – както напред…
В ранните си години от първото десетилетие на века Симеон Радев другарува с лудеещите членове на пародиращия всичко кръг „Българан“, всред които са и прибралите се след голямото въстание преображенци стихотворци Христо Силянов и Александър Кипров. А до късни години, през 60-те, Радев поддържа кореспонденция със стария анархист, съучастник в аферата с „гемиджиите“ Петър Манджуков. През 1941 г. при освобождението на Македония Симеон Радев успява да посети родния си край.
Удивително е как при уволнението му след преврата на 9-и септември 1944 г., представено като „пенсиониране“, но с отнета пенсия, Симеон Радев пише и след това диктува (благодарение на все пак оказаната подкрепа на акад. Тодор Павлов) наистина хиляди страници от разнородни по жанр предимно документални текстове. Така вече след смъртта му бяхме залети от лавина от големи томове: третия том на класическото му съчинение „Строители на съвременна България“, големите седем тома на поредицата „Лица и събития от моето време“, очерците, представящи големите евроатлантически персони в сборника „История и личности“, силно допълнените „Погледи върху литературата и изкуството“ с ново название „Силуети и портрети из литературата и изкуствата“, обемният том „Из архива на Симеон Радев“ (във всички тези издания централна роля играе архивистът историк Цочо Биляски и неговата спътница в архивистките дирения Ива Бурилкова). Специално искам да отбележа книгата „Русия в началото на ХХ век“, където са представени разговорите с появилите за кратко либерални политици и очерците за политическия живот в Руската империя на Симеон Радев – плод на неговото забележително пътуване от 1905–1906 г. (вещо подготвена през 2010 г. от Иван Николов и Зоя Андонова). Сякаш излишно е да се казва, че във всички тези новопоявили се издания цели текстове и пасажи за Македония са разпръснати навсякъде.
Македонският научен институт е горд, че големият Симеон Радев е един от най-видните му член основатели и активен негов сътрудник!
Доклад за Тържествена научна сесия по случай 100-годишнината на Македонския научен институт, 13 ноември 2023 г., Софийски университет „Св. Климент Охридски“
