Този свят е като вишна .
Три дни само –
и цвета го няма.
Ако се върнеш разгневен,
погледни в градината
върбата...
Срещу ярката луна
на хълма бор
въплътил моето прераждане
погледни в градината
върбата...
Срещу ярката луна
на хълма бор
въплътил моето прераждане
Ошима Рьота /1718-1787/, роден в областта Шинано /днес Нагано/, живее в старата столица Едо, ползва се с добро име сред поетите. Приживе издава около 200 книги с поезия, но остава в историята на японската и световна литература само с няколко свои хайку. Въпреки, че не е възприеман като велик класик, неговата поезия доказва страта истина за хайку стиховете. Според нея голям поет е онзи, който остави поне едно прекрасно хайку, а велик, онзи който сътвори... В свойте творби Рьота обединява Времето, Човека и Всемира, чрез най-дълбокото чувство – това на смирената жалба. Силата на тези стихове ги превръща в класически образци на лапидарността – красотата е схваната като единственото оръжие за реална съпротива срещу страха, тъгата и гнева. Сякаш не е възможно по-дълбоко обобщение за битието от тези два стиха, посветени на човешкия миг...
Петър Пламенов
.jpg)
