Или как преди повече от сто години полк. Димитър Мустаков открива античен некропол, който днес обединява учени от България, Северна Македония и Сърбия
Ако някой все още се съмнява, че откакто свят светува този, който контролира пътищата и комуникациите въобще, има силата да налага своите правила и да се облагодетелства от това, най-добре е да отиде в Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН и да разгледа изложбата „Требенище. 105 години от откриването на некропола при Требенище. 1918–2023“. Време има достатъчно – вратите към експозицията в музея са отворени чак до 24 март 2024 г. Заслужава си.
Изкачваме стълбите към Залата за временни изложби на НАИМ и попадаме в аристократичен свят от VI–V в. пр.Хр. Приглушено осветление, стени в меки, тъмни тонове, за да могат да блестят находките. Повече от 600. Злато, бронз, стъкло, керамика, кехлибар… все погребални дарове от огромен античен некропол, открит случайно от българските войски през Първата световна война.
„Случва се през пролетта на 1918 г. в тила на българската армия – разказа пред Портал „Култура“ директорът на НАИМ доц. Христо Попов. – Налага се войниците ни да ремонтират пътя от Охрид за Кичево. И понеже точно там са се получили земни наслагвания, те започват да събират всички възможни камъни от близката околност. Попадат на по-значително струпване и когато преместват камъните, разбират, че с тях са били покрити гробове.“
Още с първите разкрити артефакти, воините разбират, че са открили нещо изключително важно за историята. Само в един от гробовете има златна маска, бронзови съдове, оръжия… всякакви погребални дарове.
„Т.нар. богати гробове са общо седем – продължи разказа си доц. Попов. – Пет са открити още тогава, а полк. Димитър Мустаков се оказва ключовата фигура за това да ги имаме съхранени и днес, повече от сто години по-късно. През 1917 г. той е бил началник щаб в Девета пехотна плевенска дивизия на полк. Владимир Вазов. Оттам го прехвърлят в района на Охрид като началник щаб в Сборната дивизия и в един майски ден през 1918 г. Мустаков и групата войници се натъкват на некропола край Требенище.
Научихме тези подробности преди пет-шест години, когато започнахме да се ровим в архивите. Не знаехме, че докато е бил на обучение в Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург в първите години на ХХ век, той по собствено желание е изучавал и археология като слушател в Имперския археологически институт. Има дори значка като негов действителен член, която днес се пази в Националния военноисторически музей в София. Затова не е учудващо, че полк. Мустаков борави на изключително професионално ниво с археологическите находки от Требенище. Описва ги, снима ги, на гърба на снимките пояснява кое е от първо ниво, кое е от второ ниво, тоест работил е по стратиграфски пластове и позиции. Представете си само как в това трудно военно време тези хора са правили всичко по силите си и стараейки се нищо да не бъде разграбено, унищожено и изгубено.
Предават находките на българската администрация в Охрид. После информират Карел Шкорпил, тогава директор на Варненския археологически музей, който бива командирован в Требенище, за да напише научен доклад. Именно този доклад по-късно ползва Богдан Филов, който предприема нови разкопки, открива още два гроба и публикува своята монография през 1927 г. С нея обектът се превръща в европейска сензация… Между другото, според мен Шкорпил и Мустаков вероятно са се познавали. Димитър Мустаков е от рода на Хаджи Димитър, остава сирак, преди Априлското въстание се преселва във Варненско и учи в гимназията във Варна, където преподава Карел Шкорпил.“
Според директора на НАИМ едва когато Богдан Филов прави своята публикация, се разбира, че има изключително важен исторически обект край Охридското езеро. Затова през 1930 г. археолози от Народния музей и от университета в Белград под ръководството на проф. Никола Вулич подновяват проучванията на Требенище. Откриват още шест от т.нар. богати гробове – оказва се, че некрополът е много по-голям и съдържа останки от различни поколения в широк времеви диапазон от Ранножелязната до Елинистичната епоха. През 50-те, 60-те и 70-те години на ХХ век македонски учени предприемат поредни разкопки в други части от некропола, а през 2002 г. разкриват подобни находки и в некропола при Горната порта на Охрид. Именно затова изложбата е международна и представя откритията на учени от България, Северна Македония и Сърбия – артефактите са притежания на НАИМ-БАН, на Института за защита на паметниците на културата и музей – Охрид, Република Северна Македония, и на Националния музей на Сърбия. Тринайсет от десетките проучени гробове са от т.нар. богати и донасят на Требенище прозвището Долината на златото.
„Очевидно хората, живели на това място през този период, са имали изключително висок социален и икономически статус и това се отразява на материалното им положение – допълва доц. Попов. – Доказателство са погребалните дарове. Много от намерените съдове не са местно производство, което прави некропола още по-интересен като историческа култура. Има дарове, изработени на място, но повечето по идват от различни страни: бронзовите съдове са от Южна Италия и Пелопонес, Гърция; част от оръжията – също; стъклото и фаянсът са от Близкия Изток и от Египет, рисуваната керамика е от Атина и Коринт; кехлибарът е от Балтийско море…
Това означава, че хората, живели на това място, са били значими за съвременниците си. Явно другите, които са им носили подобни дарове, са търсили тяхното приятелство и влияние. Знаем, че оттам е минавал един от основните римски пътища, Виа Егнация, но преди това е имало и много по-стар път, който продължава да съществува. На север тръгват още два пътя, също изключително важни.
Тоест поне три важни пътни обекта се събират на това място плюс самото Охридско езеро. И явно този, който е имал контрола над тази ключова за района географска позиция, се е облагодетелствал от всеки, който е имал необходимост да премине оттам“…
Ето и част от доказателствата, които сега могат да се видят в изложбата. Информацията за находките и фотографиите са предоставени от НАИМ:
Погребална маска, гроб I. Злато. Края на VI в. пр.Хр., НАИМ-БАН
Изработена е от тънък златен лист. Устата и очите са затворени. Над носа е изобразена пчела. Заедно с маската в гроба са открити голямо количество предмети, изработени от злато, сребро и бронз в съчетание с шлемове и други типове въоръжение. Би могло да се предположи, че маската е принадлежала на цар или на владетел на обширна племенна общност.
Пластина с формата на ръка с пръстен, гроб І. Злато. Края на VI в. пр.Хр., НАИМ-БАН
Златната ръка има символично значение, тоест за защита на най-незащитения физически изпълнител на „повелите на духа“ на високопоставения покойник. Има пръстен на безименния пръст. Изработена е реалистично, украсена е с хоризонтален фриз от „плетеница“ в долната си част. Все още липсва изрично обяснение за присъствието на този и други известни антропоморфни артефакти в енигматичните архаични гробове на Требенище.
Бронзов кратер с волути, гроб І. Края на VI в. пр.Хр., НАИМ-БАН
Определян е като един от шедьоврите на древната торевтика. Горната част на дръжките на кратера са богато украсени с пластични ленти от езичест орнамент и перли. В горната част на шията орнаментът е допълнен от плетеница, а раменете са заети от широк пояс гравиран мотив. Към шията са апликирани от всяка страна по три масивни фигури на крави с фронтално обърната глава. Долната част на дръжките е оформена като крилати горгони, чиито фигури преминават от кръста надолу в двойка змии, пълзящи по раменете на кратера. Тялото на горгоните е покрито с люспест мотив и е оформено подобно на ризница. Късоръкавна дреха покрива гърдите. Широките им лица с изпъкнали очи, разтегнати устни и изплезен език са оградени от симетрични завити в кичури и дълги масури към гърдите. Високото профилирано столче на кратера е украсено с перли и лотосови цветове в релеф.
Шлем от илирийски тип, гроб VIIІ. Бронз, злато. Края на VI в. пр.Хр., Национален музей на Сърбия
Несъмнено най-интересната находка от гроб VIIІ е с апликации от златно фолио във формата на конник върху набузниците и кръгъл соларен символ, фланкиран от два лъва върху предната част. Два илирийски шлема със сходна украса са открити в Олимпия, Пелопонес, и долината на р. Тамиш край Тимишоара, в румънската част на Банат и датирани в последната четвърт на VI в. пр.Хр. Това е време на търсене на нови форми и начини на изразяване, когато при илирийските шлемове се наблюдават разнообразни комбинации от специфични елементи.
Нагръдник, гроб VII. Злато. Края на VI в. пр.Хр., НАИМ-БАН
Нагръдникът е направен от цял лист злато. В краищата има по два малки отвора за пришиване. В средата е разположен кръгъл медальон с фигурите на два лъва. Украсата включва също розети, лотосови цветове и точки. Златният нагръдник, както пластините с форма на ръка и маските, са сред символите на висок социален статус и техните притежатели несъмнено са били представители на елита.
Гобелета, гроб VIII. Сребро, злато. Края на VI в. пр.Хр., Национален музей на Сърбия
Високите чаши с цилиндрична форма са сред инвентара на един от най-богатите гробове на некропола, в който са открити още златни маски, пластини с форма на сандали, бронзов шлем с позлата, сребърен ритон с позлата, гривни, пръстени, кехлибарени и стъклени мъниста, керамична амфора, бронзов кратер и др. Под устието и над основата съдовете са украсени с апликирани златни ленти с растителни и езичести мотиви. Като част от луксозния сервиз за банкет, тези сребърни гобелета също са белег на високия статус на покойника.
Арибали, гроб І. Стъкло. Края на VI в. пр.Хр., НАИМ-БАН
Един атически и два коринтски арибала (съдове за благовонни масла). Съдовете имат сферично тяло, като първите два са с по една дръжка, с релефна украса от езичести орнаменти. Декоративният репертоар намира паралели в съдове от о. Родос и в екземпляр от Лацио, Италия. Атическият арибал е с две дръжки, изработен от тъмносиньо стъкло с украса от жълти и светлосини ивици. Стъклените съдове, открити в гробовете от некропола намират паралели в гробове от архаичния период в района на Термейския залив (Синдос), които принадлежат към същия хоризонт като Требенище.
Цилиндрични мъниста, гроб ІХ. Кехлибар. Края на VI в. пр.Хр., Национален музей на Сърбия
Мънистата от кехлибар с различна форма и размери са без съмнение един от важните белези на елита през Ранножелязната епоха в Централните Балкани, а кехлибарът присъства в инвентара на почти всички богати гробове от некропола при Требенище. Суровината за кехлибарените накити през този период произхожда от Северна Европа, като през I хил. пр.Хр. Северна Адриатика и нейният хинтерланд се превръщат в център на търговията с кехлибар. Той е белег за търговски и културни връзки между Балканите и Северна Европа, както и между Балканите и Апенинския полуостров.
Златни зарчета, Горна порта, гроб 132. Края на VI – началото на V в. пр.Хр., Музей на Охрид
Зарчетата са кухи, изработени от тънък златен лист с щамповани малки кръгчета върху различните страни. Произхождат от гроб 132 при Горна порта, Охрид, в който са открити още златна маска, златна пластина с форма на ръка и пръстен, бронзови съдове, елементи на въоръжението, сребърен съд и др., демонстриращи сходства с богатите гробове от Требенище (на около 12 км от Горната порта).
* * *
Изложбата „Требенище. 105 години от откриването на некропола при Требенище. 1918 – 2023“ се подготвя повече от пет години и се организира в три етапа. През 2019 г. е открита първо в Северна Македония, а след България предстои и представянето ѝ в Сърбия през 2025 г. Всяка от експозициите съдържа най-важните находки от Требенище, но се надгражда с новореставрирани материали. В София за пръв път пред публика се показват 20 различни артефакта (съдове, оръжия и др.). „За пръв път имаме и реконструкция на щит – коментира доц. Попов – В повечето гробове е имало щитове, но материалите, от които са били изработвани, са органични (дърво, кожа), които трудно оцеляват през вековете. В случая е запазена част от металната конструкция, която дава идея за формата и размера на щита, а останалото е реконструкция. Най-важното е, че в момента имате възможността да видите всички находки за пръв път от сто години, събрани заедно на едно място. До 90-те години на ХХ век по политически причини подобна експозиция е била абсолютно невъзможна. Нашите предшественици в музеите са били способни да я направят, но не са получили шанса. Получихме го ние. Идеята е този проект да съдържа не само изложби, а да продължат теренните проекти и разкопките с общи усилия от трите страни, тъй като вече 70 години Требенище не е проучван.“
„Требенище. 105 години от откриването на некропола при Требенище. 1918 – 2023“ в НАИМ се провежда под патронажа на българското Министерство на културата и с подкрепата на БАН. Изложбата е съпътствана и от постерна колекция и 20-минутни видеа, допълващи с още факти разказа за изключителния археологически обект. Може да се разгледа всеки ден от 10 до 17 часа (без понеделник).
